Европейци ли сме като мислене и гордеем ли се, че сме българи?

Институтът за етнология и фолклористика към Българската академия на науките представи днес резултатите от национално представително проучване за съвременната идентичност на българите. Доколко сме станали европейци като мислене, с какво се гордеем и гордеем ли се изобщо, че сме българи?

Проектът "Национални и европейски измерения на съвременната идентичност на българите“ е научно изследване върху съвременните национални и европейски предизвикателства пред развитието на идентичността на българските граждани. 

Въпросите, на които учените от БАН са търсили отговори, са: 

• Доколко българите са реконструирали представата за себе си и другите в контекста на вече повече от 10-годишното членство на България в Европейския съюз? 
• Доколко само идентификацията им с Европа е водеща, доминираща или периферна? 
• По какъв начин различните форми, аспекти и измерения на идентичността на българите (европейска, национална, етническа, религиозна, културна, регионална, локална, социална, гражданска) се преплитат и пресичат? 

За целите на изследването са анкетирани 1 114 души, което според доц. д-р Албена Накова от Института по философия и социология при БАН, означава, че данните са достоверни и представителни. Един от първите резултати, които посочи тя, е, че 31,5 процента се определят като българи. 

60% от българите се гордеят с историята, близо 45 процента - с националните традиции и обичаи, толкова посочват и културата и изкуството, 17,5% - с това, че могат да работят и пътуват по света свободно като граждани на Европейския съюз. 

Има и едни близо 6 на сто, които с нищо не се гордеят.  

Изследването е част от проект, финансиран от Фонд "Научни изследвания", проведено е в периода 2021-2022 г. от учени от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей и от Института по философия и социология при БАН.  

Репортаж на Светослава Кузманова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.