Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Митрополит Гавриил: Човек по природа е християнин, тегли го към Бога, дори никой да не му е говорил

Гост в рубриката "Горещи сърца" е митрополит Гавриил. С него ни среща Румяна Иванова.

"Разговарям с Ловчанския митрополит Гавриил за неговия път към Бога. Това е личен разговор, за Вашата личност и вяра. Ще се върнем в спомените Ви, със семейството".

- Моитe майка и баща са се разделили, когато съм бил съвсем малък. В България живеех при майка ми. Тогава България беше сключила договор, наши строители да работят в Чехословакия. Баща ми беше заминал там като строител. Той беше много добър майстор и бригадир на българската бригада. Майка ми ме изпрати да живея при него. Тя се надяваше, че там ще живея по-добре и ще имам по-големи възможности. Там живях седем години. Завърших чешко основно образование. В Прага имаше българско училище, но не желаех да замина сам там. Исках да остана при татко, с любимата ми по-голяма сестра, която ми беше като майка. Не знаех чешки, но децата бързо учат.

- В кой град живяхте там?

- Три пъти се местихме. Щом поредния жилищен комплекс беше построен, местеха баща ми на друг обект. Живяли сме в Западна Чехия, в малко градче Бжезова, в голямо село Инджиховице и накрая в едно малко селце Ротау. Когато завърших осми клас, баща ми реши да се върна в България и тук да запиша гимназия. Тръгнахме си.

- Посещавахте ли някога храм в Чехословакия?

- В района, в който живеехме нямаше православни църкви. Имаше в Карлови вари, но за нас беше далече. Баща ми не беше църковен човек. Едва в края на живота си, той се обърна към вярата, изповяда се няколко пъти, причасти се. Във вяра бях възпитаван при майка ми. Имах изключително вярваща баба. Тя възпитаваше мен и сестрите ми във вяра, добродетели, любов към Бога. Разказваше ни прекрасни, поучителни приказки, които вече никъде не мога да чуя. Това беше едно живо вероучение за нас, как Гспод наказва злите, награждава добрите. Когато заминах за Чехия, там нямаше православен храм, нямаше кой да ми дава насоки. От любопитство съм ходел в техните църкви, които не са православни.

- След това сте учил инженерство. ...

- Върнах се в България, записах 18-та гимназия в София. Всички нови програми минаваха през нея. Когато завърших, записах строително инженерство. Дипломирах се със специалност пътно строителство през 1977 г.

- Кога за пръв път насочихте мислите си към Бога? Как се срещнахте с Левкийския епископ Партений? Той ли Ви запали за вярата?

- Тогава не съм ходел много на църква, но бях вярващ. Много пъти, когато имах нужда от помощ и ми беше трудно, заставах на колене и се молех на Господ. Когато бях първи курс в инженерно-строителния, имах нужда да се посъветвам с някой много мъдър и духовен човек. Отидох в София, в църквата „Света Петка“, която е отчасти под земята, срещу „Света Неделя“. Много хора ходеха в тази църква, защото си мислеха, че там никой не ги забелязва. Тогава хората се страхуваха явно да ги видят, че ходят на църква. Там вървиш, вървиш и изведнъж изчезваш, тази църква е скрита. Отидох и свещеникът, който беше дежурен тогава, отец Сава – изключително благолепен, с дълга бяла брада, ме насочи към епископ Партений. Тогава отидох при дядо Партений и той ме прие много сърдечно. Много ми помогна, учеше ме, наставляваше ме. С неговото духовно ръководство тръгнах напълно във вярата, в църквата, да се причастявам, да чета Правило, да се моля.

 - В онези години това не е било твърде популярно, тайно ли го правехте?

- Вече не, в университета ме знаеха. Дори комсомолският секретар веднъж ме попита – ти какво бъдеще ще градиш, като ходиш на църква? Дядо Партений ми даваше смелост, въодушевяваше ме. Не ме беше страх. Тогава за хората, които искаха да градят някаква кариера беше опасно. Знаех, че в крайна сметка, всичко зависи от Бога и не се страхувах.

Ловчанският митрополит Гавриил

- В „Света Петка“ ли продължихте да ходите?

- Да, ходех там и започнах да ходя, където служеше дядо Партений. След време той започна да ме приема в олтара.

- Къде служеше той?

- Той беше викарен епископ на патриарха и служеше в цяла София и цялата епархия. Той ми обърна внимание и ходех с него в София. В епархията не съм ходел. Бях едно никакво момче, но той видя, че имам нужда от помощ. Помня как бяхме тръгнали с приятели на палатка. Той ме попита колко пари имам. Оказа се, че парите ми са малко. Тогава той ми даде сериозна сума. За мен това беше голям жест, проява на неговото милосърдие и любов. Той беше обичан в София, в България, с вярата и чистотата си. Беше доста потрадал, защото не слушаше никого извън църквата.

- Интересно, единствено разказите на баба Ви и след това Вие сте започнал сам да се молите. Имало е дълъг период, в който не сте ходел на църква.

- Човек по природа е християнин, тегли го към Бога, дори никой да не му е говорил. Моята духовна старица ми е разказвала как в Съветския съюз, в дом за сираци, никой не им е говорел за Бога, една милосърдна сестра забелязала как нощно време, някои деца, когато другите заспят, застават на колене на леглата си и започват да се молят. Никой не ги е учил за Бога. Те чувстват, че има Бог. Господ ги е привличал със своята благодат. Може да не съм ходел на църква дълго време, но съм се молел и съм търсел Божията помощ, искал съм от Господ прошка, когато е трябвало.

- Това е изключителна милост и благодат свише. Епископ Партений ли Ви насочи към Клисурския манастир в Банкя.

- Две години ходех при Епископ Партений, а той имаше обичай всеки четвъртък да ходи на планина, имаше нужда от въздух. Взимаше ме с тях, ходехме най-вече на Витоша. Веднъж ми каза - следващия четвъртък ще отидем при една жива светица. Тогава отидохме при схигумения Мария. Беше пасхален, Великденски период, тя се изповядваше при дядо Партений. Той много я почиташе. Тя беше голяма подвижница. Като тръгвах, тя ми подари иконичка. После, когато вече живеех в манастира, тя ми каза: - още в онзи ден знаех, че ще трябва да Ви послужа с нещо. Така и стана.

- Вие написахте книга за нея.

- Да, написах нейните спомени и добавих нещо. Съдбата й е изключително интересна. Прочетох тази книга. Изключително драматична съдба – от Русия, във Франция, през Югославия, в България. Тя много силно Ви е повлияла. Ако не беше тя, нямаше да стана монах. Тя ми даде такава вяра и сили, с които аз после реших, че не мога да тръгна по друг път в живота, освен да стана монах.

- Интересно е, че една жена Ви е повлияла, толкова силно. В Новия завет четем, че жените трябва да мълчат в църква.

- Жените не са по-малко духовни от мъжете. Само че в църквата е прието жените да подражават на Света Богородица. Света Богородица е най-великият човек, но ако погледнете Евангелието, тя почти не говори. Вероятно не е давала на евангелистите да пишат за нея, в своето велико сммирение. Тя също е поучавала хората, които са ходели при нея. Не е проповядвала като апостолите. При светците няма разлика, дали са мъже или жени. Те просто са много велики хора. Когато човек е много свят, няма значение дали е мъж или жена.

митрополит Гавриил

- Фактически, Вие не сте имал съпруга, направо сте станал монах.

- Не, никога не съм имал съпруга. Дори не съм имал любов, близост, интимност. Слава Богу! Иначе щеше да ми бъде по-трудно.

- Какво обичате да правите в свободното си време?

- Някога в манастира много работех. Когато вече нямах тази физическа работа, започнах да се движа пеша. От години и до днес се старая по един час дневно да ходя в парка. Обичам много да служа. Най-скъпото нещо за мен е че мога да служа света литургия. Чета книги, старая се да си върша работата, епархията не е малка, задачите са много.

- Занимавате се и с благотворителност. Скоро дарихте голяма сума на ИСУЛ.

- Стараем се да учим децата на милосърдие. Това са пари от продажба на детски рисунки от конкурса на Светия Синод. Децата знаят, че картините им се продават, за да дарим парите за лечение на болни деца. Тези, които получават помощта знаят, че идва от други деца. Децата от конкурса се радват, че могат да помогнат. Най-важното е, че учи децата на любов и милосърдие към други деца. Това е най-ценното. Човек прави добро, когато има милосърдно сърце, но той трябва да бъде възпитан, научен на милосърдие.

- Какво е Вашето пожелание за нашите сушатели в навечерието на Рождество Христово?

- Пожелавам да посрещнете с голяма радост великия празник Рождество Христово! Пожелавам да сме близо до Бога, да бъдем изпълнени с Неговата благодат, която носи радост, мир, щастие! Истинското щастие е винаги в Бога и с Бога. Когато започнах да ходя на църква разбрах, че истинска радост и щастие има там, където има истинска вяра. Не бих заменил това за никаква кариера и богатство. Пожелавам на вас и слушателите ви, тази любов, радост и този мир на душата, той е по-скъп от всичко друго. Пожелавам Господ да дарува на всички здраве, радост, дълголетие и всичко необходимо за земния живот!




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Вероника Христова

Професия театрален педагог: да накараш дете с увреждания да се забавлява

Тя е актриса, режисьор, театрален педагог. Тя е Вероника Христова и въпреки че преодолява ежедневни прегради с инвалидната си количка, живее за мига и за споделените преживявания. В „Горещо сърце“ ви срещаме с още един човек от екипа на Дневния център за хора с епилепсия в София – човек, който провокира децата да се забавляват и да..

публикувано на 21.07.24 в 04:48
 Боян Ангелов

Боян Ангелов: Ако по безскрупулен начин се отхвърлят класически произведения, ние сме обречени на неуспех!

Значимостта на личностите от миналото за съвременните творци, е темата на "Нощен хоризонт" в разговор с п редседателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов . Заедно с нeго се връщаме назад във времето към важни и вдъхновяващи моменти за мястото и ролята на родните ни класици в днешния свят , влиянието им върху нашата..

публикувано на 18.07.24 в 13:14
 Проф. Панайот Карагьозов

Проф. Панайот Карагьозов: "Петте кьошета" е роман пъзел, в които героите постигат катарзис

"Може би преди три години започнах да пиша романа , паралелно с разказите, които изненадващо за себе си, също започнах да пиша по време на пандемията, сподели за "Нощен Хоризонт" проф. Панайот Карагьозов, преподавал дълги години в СУ и автор на новата си книга-  "Петте кьошета" . "Петте кьошета" е първият роман на проф. Панайот Карагьозов , който..

публикувано на 16.07.24 в 10:42

Кристина Александрова: Човек до последно трябва да опитва да постигне дори невъзможното

Весела и небрежно звучаща като италианска канцонета – така описва себе си оперната певица Кристина Александрова, гост в рубриката „Горещо сърце“. Тя е незряща и от няколко години работи като музикотерапевт с деца и младежи от Дневния център за хора с епилепсия в София.  На 44 години Кристина Александрова продължава да сбъдва мечти, да се..

публикувано на 14.07.24 в 07:05
Надка Денчева

77-годишната Надка Денчева - спортната гордост на Павликени

Павликени има своята нова спортна гордост. 77-годишната Надка Денчева смая всички и с майсторство и издръжливост спечели златния медал за ветерани на 50-ия национален мастърс турнир по тенис на маса в курортния комплекс "Албена". Бившата трактористка не се дава на младите , продължава да спортува, готви се за следващия си турнир и е запалена фенка..

публикувано на 13.07.24 в 07:50
Владимир Карамазов

Владимир Карамазов: Фотографията дава възможност да разказваш

Фотографията дава възможност да разказваш. Това каза в предаването "РадиоТочка" актьорът Владимир Карамазов, който е и награждаван фотограф. "В последната година и половина се пренасочих към най-смислената част от фотографията, заради която исках да стана фотограф, защото исках да започна да разказвам моите истории и темите, които мен ме..

публикувано на 12.07.24 в 19:26

Марина Маринова: Музиката винаги е с мен

"Музиката винаги е с мен, независимо къде се намирам". Това каза в интервю за предаването "Хоризонт за вас" и рубриката "От другата страна на Радиото" музикалният редактор Марина Маринова, която е и водеща на "Музикална шарения". Тя работи в БНР от година и споделя, че се чувства точно на мястото си.  "Може би слушателите ме свързват с народната..

публикувано на 12.07.24 в 15:55