На Коледния базар във Велико Търново свои изделия продават кризисни центрове за жертви на насилие

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Здравка Маслянкова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Коледа е семейна топлина, но не за всички. В друг дом, с други хора я намериха тази година жертвите на домашно насилие. И въпреки болката, те имат силата да даряват щастие. Изработката на красива коледна украса и на ръчно направени подаръци са част от себеизразяването и начин, по който момичетата и жените с трудни съдби лекуват душите си от травмите, нанесени от насилието. На Коледния базар във Велико Търново днес своите изделия благотворително продават Кризисният център в село Балван за момичета, жертви на трафик и насилие, и Кризисният център „Търновград“ за хора, преживели домашно насилие. 

9 непълнолетни момичета, жертви на насилие, посрещат светлите Рождественски празници в кризисния център в село Балван. Насилието не намалява, въпреки гласността, въпреки усилията на държавата и обществото, казва ръководителят на социалната институция Виктория Иванова: 

„Има какво още да пораснем като общество. Трябва преди всичко да осъзнаем, че жената не е роб, тя има своята функция, тя не е просто домакиня в семейството, тя не се грижи само за децата, тя е личност. През последните години нашите девойки придобиха смелост да се изразяват и да се застъпват, че са личности, а не просто една жена, която е за разплод, те започнаха да изразяват мнението си, а това не се харесва на насилниците“. 

Момичетата с трудни съдби, психолозите и социалните работници са изработили красиви подаръци, които благотворително днес продават в къщичката на инициативата „Ние можем“ в началото на коледния базар във Велико Търново. 

„Правим късметчета, свещи, свещници, за да запалим искрата. Те сами търсят, а и в последствие в хода на работата, как да запълват по адекватен начин свободното си време. Изключително се радват като видят кашоните с материали и заготовки и всеки ден ме питат какво има да се прави за базара“. 

Момичетата, жертви на трафик и насилие, остават по 6 месеца в кризисния център в село Балван, след това отиват в друга социална институция или се връщат в семейството си. Не са малко случаите, когато момичето отново се връща при нас, проблемите са много, разказва Нелифер Шабанова, психолог в кризисния център: 

„С някои деца, да не кажа с по-голямата част, се работи трудно, имат си совите проблеми, своята съдба. Успяваме до някъде да ги променим, разбира се. Всеки дава от себе си, както психолозите, така и социалните работници. Това ни е целта, да променяме съдби в добра насока“. 

Изработването на коледните подаръци и украса не е самоцелно за изстрадалите момичета от кризисния център в Балван. 

„Изразяват себе си, дали чрез рисуване или чрез изработка на сувенирчета, емоционалното напрежение спада. По-добре опознават себе си, намират начини да изразяват себе си, а когато човек изразява себе си, по-лесно намира начини и за общуване“, коментира психологът.  

Щастие в тъгата си майсторят жертвите на домашно насилие, подкрепени от екипа на кризисния център „Търновград“, разказва управителят на социалната институция във Велико Търново Наталия Петкова:  

„За нас е най-важно да се стабилизира емоционалното им състояние и чрез различни арт терапевтични дейности те за миг забравят за проблеми  и се откъсват, и виждат, че има магически неща, които могат да допринесат за тяхното душевно състояние. Изработихме много красиви коледни късметчета, различни коледни къщички от дървени пънчета, за да пресъздадем магията на Коледа. Житейски парадокс е, че хората, жертви на домашно насилие правят щастливи къщички, но никой не е застрахован да стане жертва на домашно насилие, но той не трябва да спира, а трябва да продължи своя живот“. 

Жертвите на домашно насилие имат нужда от помощ и надежда, особено сега, по Коледа, казва социалният работник от кризисния център „Търновград“ Силвия Боянова: 

„Хората, които идват при нас, са най-често обезверени. Не вярват в системата на правосъдие и мерките, които се налагат срещу насилниците. Често те задават въпроса защо аз съм изведен от дома, а насилникът остава. Част от успехите ни са, че ние им вдъхваме увереност и вяра, че системата работи. Чрез арт терапията те споделят, виждат, че не са сами, те работят в група, развиват си допълнителни умения, учат се един друг в нещо, което ги вдъхновява, че те имат бъдеще и има по-добър живот за тях“.