"След края на историята" с Александър Сивилов: Кубинската революция 65 години по-късно

Историята на Куба като самостоятелна държава започва с Испано-американската война през 1898 г. Тогава островът получава свободата си благодарение на намесата на САЩ. Скоро се налага да платят за това. През 1901 г. в конституцията е въведена т.нар. поправка Плат, която дава възможност на Съединените щати да се намесват във вътрешния политически живот на Хавана, ако бъдат застрашени интересите на американските граждани. Такива намеси има на няколко пъти във времето до началото на 30-те години на ХХ в. Тогава политиката на Вашингтон към карибската държава започва да става по-изтънчена. Те залагат на вътрешни политически играчи, които движат Куба по фарватера на американските интереси.

Един от тях е Фулхенсио Батиста. Той е военен и дълго време се изживява в тази сфера. Неговият политически ореол изгрява при свалянето на диктатора от втората половина на 20-те години Херардо Мачадо. Тогава армията застава на страната на по-голямата част от обществото, което се надига в революцията през 1933 г. След това Батиста става сивия кардинал на кубинската политика. Съгласувани с него, на власт идват президенти, които поддържат тесни връзки със САЩ. Батиста решава да излезе на преден план през 1940 г., когато печели изборите за държавен глава и управлява страната до 1944 г. През следващите години се връща към традиционната си позиция на кукловод. Нещата рязко се променят в началото на 50-те години, когато набира сила Кубинската народна ортодоксална партия. В нейните редици е и младият Фидел Кастро, който се кандидатира за конгресмен. Една от основните идеи на партията е провеждането на аграрна реформа, която да оземли масата от кубинските селяни. Икономиката на острова зависи напълно от производството на захар в захарните плантации, а те, в по-голямата си част, са собственост на американски компании. Само през три месеца в годината масата от обикновените кубинци имат ужасно тежка работа на полетата, където режат тръстика. През останалата част от годината се препитават в бидонвилите около големите градове. Връзките на Батиста с организираната престъпност в САЩ превръщат Куба в прототипа на Лас Вегас – рай за хазарта, проституцията и други развлечения за богатите американци. Тези дейности са забранени в самите Съединени щати. С това иска да се пребори Ортодоксалната партия, но на 10 март 1952 г., армията на Куба прави преврат. Очертаващата се победа на Народната партия така и не става реалност. Фулхенсио Батиста налага една от най-кървавите диктатури в Латинска Америка. През октомври 1963 г. американският президент Джон Кенеди казва - "Аз вярвам, че няма държава в света, включително и тези, които са колонии, където икономическата колонизация, унижението и експлоатацията да са по-лоши от тези в Куба, като това е частично предизвикано и от политиката на моята страна по време на режима на Батиста. Аз одобрих прокламацията, която Фидел Кастро направи от Сиера Маестра, когато той напълно обосновано призова за правосъдие и унищожаване на корупцията в Куба. Ще отида и по-далеч: Батиста бе олицетворението на някои от греховете на САЩ. Сега ние трябва да платим за тези грехове. Когато става дума за режима на Батиста аз съм напълно съгласен с позицията на кубинските революционери. Това изказване идва след като американският държавен глава е наложил ембарго срещу острова и е преживял Карибската криза.

Днес се прави опит за изпиране на Батиста и цялата кубинска история преди революцията. В много от големите, реномирани интернет енциклопедии е записано, че кубинският диктатор е желал връщане към демокрацията. Ако се обърнем към документите от онази епоха, виждаме, че той забранява опозицията и инакомислието. Според доклад за насилието в Америка, публикуван от американското правителство през 1969 г., жертвите на режима на Батиста достигат до 20 хиляди души.

Това са причините за кубинската революция. Това е и което кара младия адвокат Фидел Кастро да тръгне към въоръжената борба, след като е опитал да върне демокрацията с легални средства. Превръщането на Куба в социалистическа държава е един от огромните провали на американската външна политика през 60-те години, защото първото пътуване в търсене на сътрудничество от страна на кубинските революционери е точно до Вашингтон.

Значението на кубинската революция е огромно, тъй като нейният пример запалва мечтите на младежите по цял свят. Те опитват да променят бъдещето през 1968 г., но явно нямат силите да се изправят срещу своите правителства, така както го правят брадатите революционери на Острова на свободата през 50-те години.

* Това е лично мнение на автора и не отразява позицията на БНР