Журналистиката и писането стават част от живота на Егил Бяртнасон още в детските му години. Тогава, той работи наравно с възрастните, научавайки повече за своя народ и история…
"Израснах в единствения значим град в Исландия, при който няма излаз на море. Всички останали градове в страната ни са създадени така, че да посрещат идващи кораби. Аз имах късмета или нещастието, зависи как погледнеш на това, да работя наравно с родителите си още от малък. Семейството ми притежаваше местния вестник. Аз съм репортер от първия си работен ден. Това звучи като експлоатация на детски труд, много разпространено е в Исландия. Сега сериозно. Работил съм и в местната книжарница. Там продавахме както нови книги, така и по-стари. Тази работа ме научи на много. Не само за книгите, но и за моята страна. Научаваш например колко много хора в Исландия всъщност са написали книга. Понякога получавах заявка за заглавие, написано преди 30 години. Ровех из рафтовете в книжарницата, а когато го намирах и виждах снимката на автора осъзнавах, че този човек ми е познат. Оказваше се, например, продавачът в местния магазин за обувки, който в един период на живота си е публикувал своя книга. Това е част от нашата култура. Всеки се чувства достатъчно силен, за да напише книга."
В кой момент обаче Егил Бяртнасон решава да посвети книга точно на Исландия?
"Най-важният момент за мен бе, когато завърших образованието си в САЩ. Там трябваше да взема решение. Открих, че има много чуждестранни истории и продукции, които се тиражираха в международните медии за Исландия. Бяха пълни с клишета и лъжи. Помислих си – ако някой оформи различна история за международния читател, сигурен съм, че ще има заинтригувани редактори. Защото международните медии трябва да провокират състезание между добри истории. Няма значение дали става въпрос за България или Исландия. Когато започне да пише книга, авторът често е твърде самоуверен. В моя случай - казвах си, че с лекота ще я завърша. Вярваш в идеята й, иначе изобщо няма да започнеш да пишеш. Работейки в книжарница, вече знаех, че няма достъпни книги, посветени на историята на Исландия. Страната ни е създадена от моряци, които са били достатъчно луди, за да тръгнат с кораб от Северна Европа, преди създаването на компаса и да се установят на празна земя. Цялата тази история е много подходяща за книга, защото можеш да започнеш със страница първа, ден първи. И да я завършиш със сегашно време. Исках да направя това – да обединя всички тези 2000 години в книга. Както обаче можеш да си представиш – съжалих за това си решение. Защото е свързано с много проучвания и чернови."
Тези проучвания го отвеждат до интересни факти, с които Егил преоткрива своята история…
"Това, което ме изненада е колко ужасен е бил животът на исландците през повечето ни история. В миналото сме били най-бедната държава в Европа. Хората са живеели в къщи, направени от природни материали. Дървета, кал, трева… Населението упорито е наброявало под 50 000 души през векове. Животът им е вървял добре и в един момент избухва голям вулкан, който елиминира четвърт от хората. Тези шокиращи събития понякога карат читателя да се замисли защо те са останали на острова? Можели са просто да избягат от там и така историята на Исландия да приключи. Само преди девет поколения народът ни е бил изправен пред глад, също погубил голяма част от хората ни. Това са неща, за които не се бях замислял като исландец. Защото днес сме изключително богати, заради природните ни ресурси."
И стигаме до най-важният въпрос – защо е важно да знаем историята си?
"За Исландия е много важно да се разпознае онова, което ни е създало като нация. Нашата история е създадена от ранните исландци, но не тези, които първи са се установили на острова. Хората, дошли няколко поколения след това пишат историите на ранните заселници. Те са писали на стария нордически език – днес, това е исландският. Ние, исландците, все още четем сагите – поредица от 36 книги. Те са запазени и можем да ги четем все още, да се вдъхновяваме и пазим езика ни. Националното обединение е важно на много нива. За доверието и удовлетворението. Хората са по-щастливи, когато са част от общност. Няма как да оценят страната си, без да знаят нейната история, разказа за "Понеделник вечер" Егил Бяртнасон.
"Според определението "почивка" е възстановяване на силите след умора или продължителен труд , или свободно от редовната работа време, разказа за "Нощен Хоризонт" психологът от Варна Ирена Киркова . Тя е от Българската школа за психоанализа. "В контекста на психологията обаче, почивката в най-общ план се разглежда като дейност, която успокоява и..
"Качихме се четирима колеги, техничари, но нямах никаква представа тогава къде заминавам, при какви тежки зимни условия, коментира за БНР и инж. Маринов. "Качихме се там с вертолет и заварихме там хора без електричество, само с един дизел-агрегат, с мощност 30 киловата, само за техниката и съоръженията, всичко друго беше студ и мраз, така започна..
Най-достъпни са Варна и Бургас, защото дотам може да се стигне съм самолет. Тази горчива равносметка прави Митко Александров, млад мъж в инвалидна количка. Митко мечтае София да бъде достъпен град подобно на други големи градове по света, където е бил. Митко е програмист. Според него Санкт Петербург е най-достъпният град за хора с..
Множество нови системи за сигурност станаха задължителни за автомобилите от 7 юли . Включително и т.нар. "черна кутия", която ще записва данни за движението определено време при и след пътен инцидент. Последните данни на Агенция за пътна безопасност отчитат, че средната възраст на автопарка в България е над 20 години , а в Европейския съюз..
Никакво физическо натоварване за онкоболните хора – един от най-разпространените митове у нас, който се дава като лекарска препоръка. С оборването на тази и други препоръки са се заели онкохирургът д-р Ваня Митова и екип от специалисти по физическо натоварване, хранене и психологическа подкрепа на пациентки с рак на гърдата. В петък те..
През седмицата в зала „Нова история” на музея във Враца беше открит временен експозиционен кът, посветен на 155-та годишнина от основаването на Врачанското читалище. Експозицията представя част от богатата история на читалището със снимки, документи и вещи, които се съхраняват в музейните фондове. „Българско читалище въ Враца” е..
Сещате ли кой е филмът, в който се разказва за това, как извънземни изпращат на Земята схема, по която учените построяват апарат и правят контакт с друга цивилизация в Космоса. В главната роля беше Джоди Фостър. Филмът излиза през 97 ма и печели сърцата на публиката по целия свят. Сценарист на научно фантастичната лента "Контакт" е Карл..
" Да обичаш, да не мразиш никого, да не мислиш лошо" - това е най-добрата рецепта за дълголетие според 99-годишната баба Калинче от пазарджишкото..
По-рано днес, в 11.00 часа, беше свикана среща на лоялните на почетния председател Ахмед Доган, депутати, областни председатели,..
Петнадесетото издание на музикалния фестивал "Дни на класиката" започва на 20 юли, събота , в Балчик. Тази година в центъра на вниманието е..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Разкъсана облачност
Променлива облачност; възможно е да превали
Предимно облачно