Трактори пред Бранденбургската врата. Какъв е потенциалът на протестите в Германия?

Когато спрат влаковете, спира цяла Германия. Тази седмица това се случи за пореден път - профсъюзът на машинистите иска намаляване на работното време и едновременно с това увеличаване на заплатите. Германците са силно изнервени и по-голямата част от тях не проявяват разбиране към жп-стачката. За разлика от негодуванието на фермерите, които в понеделник обявиха "седмица на протеста" заради планирано орязване на субсидиите за дизеловото гориво и отпадане на данъчни облекчения. Срещу тези планове на тройната коалиция на канцлера Шолц се обявиха и спедиторите. Кулминацията на протестните действия се очаква във вторник, когато в Берлин започва традиционното земеделско изложение "Зелена седмица".

• Фермерски протести блокираха Германия

• Стачка на машинистите и блокади на фермерите в Германия

Причината за намаляване на субсидиите е решение на Конституционния съд от ноември, когато се оказа, че правителството неправомерно е прехвърлило 17 милиарда евро от Covid-помощите в различни сектори, и сега трябва да "върже бюджета" без тях. Жертва паднаха фермерите, чиито разходи ще се увеличат със средно 5000 евро годишно при средна годишна печалба от около 82.000. "Загубата не е чак толкова голяма", смята проф. Томас Херцфелд от унивеситета "Мартин Лутер" в Хале-Витенберг, който изследва европейската селкостопанска политика.

След няколко години Украйна ще се присъедини към ЕС. Сегашната обща селскостопанска политика не може да бъде приложена в Украйна и Европа ще се изправи пред необходимостта от още по-дълбоки аграрни реформи, предупреждава той. По думите му е крайно време да се подготвим за бъдещето. Ако фермерите протестират само за запазване на субсидиите, бъдещето им ще остане застрашено. По-скоро трябва да се замислят как да развият устойчиво земеделие през следващите 20-30 години, което освен да произвежда храни, да поддържа обработваемите площи и да намали вредните емисии, посочва проф. Херцфелд.

В същата посока е и коментарът на проф. Феликс Андерл, който се занимава с изследване на новите климатични условия в селското стопанство. Нужна е смяна на системата, а точно от това се страхуват протестиращите фермери. Те имат обаче основания да се притесняват, защото десетилетия наред бяха научени да живеят от и с държавни субсидии. Естествено, че ще се уплашат, когато им пипнеш парите, подчертава проф. Андерл. Но, както стана ясно, не само фермерите протестират.

Какво става в Германия?

"Промени се протестната култура. Още демонстрациите на екоактивистите от "Последно поколение" прехвърлиха недоволството по улиците на Германия. Досега бяхме свикнали, че конфликтите се разрешаваха от правителството, профсъюзите и браншовите организации при закрити врата. Това вече не е така", казва политологът от университета в Трир проф. Уве Юн.

"а тази промяна съществена роля изигра Интернет. В мрежата организирането на протестни акции е много лесно и бързо, често пъти спонтанно. Така изведнъж улиците се изпълниха с недоволни хора и Германия заприлича на Франция."

Субсидиите за фермерите, тези германски жълти жилетки, ще се намаляват постепенно. Статистически данни сочат, че през последните две години те са имали добри печалби, увеличението е с близо 40 процента на година. Защо тогава толкова бурно недоволство, проф. Юн?

"Намаляването на субсидиите за дизелово гориво просто преля чашата. Фермерите отдавна имат усещането, че губят почвата под краката. Че политиците и потребителите не уважават и не оценяват селското стопанство като ключов отрасъл в икономиката. Тези настроения не са нови, но относително консервативно настроените фермери така и не успяха да преглътнат назначаването на земеделски министър от партията на Зелените. Занимаващите се с традиционно земеделие се страхуват, че ще изпаднат от пазара заради настъпващите биоземеделци и новите еко-норми, и това отприщи вълна от недоволство, която в момента преля по магистралите. Малките семейни ферми трудно ще се справят с орязаните субсидии, а тъй като потребителите все повече предпочитат продуктите на малките местни производители, симпатиите за протеста в обществото са толкова големи."

Трябва да признаем, че решението за намаляване на субсидиите за дизела е резултат от решението на Конституционния съд, което накара кабинетът спешно да съкрати разходната част в бюджета. Правителството успя ли да обясни намеренията си?

"Решението беше взето ad hoc, при това не от кабинета, а само от тримата най-важни в коалицията: канцлера, министъра на икономиката и министъра на финансите. Тримата обаче не проведоха срещи със засегнатите от съкращаването на държавните субсидии. За да "върже бюджета", на финансовия министър от партията на либералите му трябваха жертви. Икономическият министър от Зелените оправда орязването на субсидиите за дизел като екологично отговорно решение. И тъй като либералите и Зелените рядко са единодушни, този път доволно потриха ръце и просто съобщиха решението си. Точно това обаче още повече ядоса фермерите и те се качиха на тракторите и тръгнаха към Берлин."

Лошата комуникация се оказа запазена марка за правителството на Олаф Шолц. Само заради това ли неговата тройна коалиция е толкова недолюбвана?

"Управляващата коалиция главоломно губи подкрепата на германците. Хората просто не знаят какво прави това правителство и какво да очакват от тройната коалиция. Хем се вземат някакви решения, хем след това се отменят. Непрекъснато се карат, не следват единна политическа линия, или поне ни оставят с такова впечатление.

Към това трябва да прибавите страховете на германците, че годините на благоденствие безвъзвратно си отиват. Поведението на правителството само засилва тези страхове. Трите управляващи партии са под силен натиск и са принудени непрекъснато да се оправдават и да се отбраняват, сякаш са под кръгова обсада."

Отбранявайки се, правителството вече няколко пъти се отказва изцяло или частично от замислени реформи. А това подкопава и без това критично ниското доверие в трите партии - социалдемократи, либерали и Зелени. Възможно ли е на полувремето на мандата в Германия да има предсрочни избори, проф. Юн?

"При евентуални предсрочни избори и трите управляващи партии биха получили значително по-малко гласове в сравнение с 2021 година. Особено партията на канцлера, социалдемократите. Но и либералите на финансовия министър Кристиян Линднер са притеснени, защото не е изключено да изпаднат от Бундестага. А за Зелените опасността е, че ако изобщо влязат в следващото правителство, ще трябва да управляват с консервативния блок ХДС/ХСС, което не е лелеяната им мечта. Така че при липса на алтернатива и трите партии ще направят всичко възможно да останат на власт до края на мандата."

И когато говорим за алтернативи - крайнодясната "Алтернатива за Германия" се опита да яхне протеста на фермерите. Колко опасно е това, особено в година наситена с избори - регионални в три източногермански провинции, където заради ширещия се носталгичен национализъм "Алтернатива за Германия" води в допитванията, пък и избори за ЕП?

"Нека първо кажа, че фермерите и браншовите организации на протестиращите успешно отклониха подкрепата на крайната десница. Но така или иначе "Алтернатива за Германия" е големият печеливш от недоволството срещу правителството. Социологическите изследвания показват, че много хора, които по различни причини са недоволни от управляващите, на следващи избори - европейски, регионални или национални - ще гласуват за "Алтернатива за Германия", дори и да не изповядват нейната идеология.

В Източна Германия подкрепата за крайнодесните е много голяма, което кореспондира с ширещото се недоволство там. Така че напълно логично следствие би било, наесен "Алтернатива за Германия" да се поздрави с изборната победа в регионалните избори в трите провинции Саксония, Тюрингия и Бранденбург. А на европейските избори крайнодесните действително ще успеят значително да увеличат гласовете си, защото в последно време европейската политика предизвиква повече тревоги, отколкото да вдъхва сигурност в бъдещето."

Може ли наесен министър-председател в Тюрингия да се окаже местният лидер на "Алтернатива за Германия" Бьорн Хьоке, когото службите обявиха за десен екстремист и поставиха местния клон на партията под наблюдение?

"Не е вероятно, но не е изключено. Парламентът в Тюрингия е изключително шарен, а в изборите ще участват и две нови партии. Едната е партията на лявата Сара Вагенкнехт, която е изключително популярна в цяла Източна Германия. Както и бъдещата партия на бившия шеф на разузнаването Ханс-Георг Маасен, който се е прицелил към консервативния фланг вдясно от ХДС/ХСС.

Не е изключено двете нови партии да привлекат не само ляв електорат и десни избиратели, а и да измъкнат гласове от "Алтернатива за Германия", защото общото между Вагенкнехт, Маасен и "Алтернатива за Германия" са популистките послания. Така че шансовете на крайнодесните да спечелят абсолютно мнозинство и да управляват самостоятелно в която и да е от трите провинции са силно ограничени."

Това, което предизвика Сара Вагенкнехт вляво вече се случи на ХДС/ХСС вдясно, когато преди десет години беше създадена "Алтернатива за Германия". Какво говори това за традиционните партии? Загубиха ли връзката с избирателите?

"Големите партии - консерваторите и социалдемократите - от доста време вече трудно успяват да мобилизират избиратели, особено млади хора. За тях гласуват предимно възрастните над 60 години. Като цяло партийният ландшафт в Германия се променя, раздробява се, и за традиционните партии става все по-трудно да организират мнозинства. Освен това обществото става все по-пъстро и това се вижда с възникването на нови партии."

Сара Вагенкнехт е бивш водещ кадър на Левицата, която се опитва да наложи интересен политически модел - социално и икономически тя е по-скоро лява, но като културна ориентация е дясна, дори крайно дясна. Вагенкнехт е поддръжник на рестриктивната миграционна политика, скептична е към зелените политики, защитата на малцинствата също не й е на сърце, отбелязва политологът проф. Уве Юн и припомня, че въпреки вълната на недоволство, германците се страхуват от нестабилност и екстремистки авантюри, поради което предпочитат все пак да гласуват за центристки партии.