Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Виждаме форма на държавен социализъм в Глобалния север - социализъм за богатите"

"Оксфам": От 2020-а петимата най-богати удвоили състоянието си, 5 милиарда обеднели

Мат Лоусън: Да искаш от милиардери да разрешат въпроса с неравенствата е все едно подпалвач да стане пожарникар

| Интервю
Снимка: ЕПА/БГНЕС

От 2020 година петимата най-богати хора в света са удвоили общото си състояние до 869 милиарда долара със скорост 14 милиона долара в час. През същото време почти 5 милиарда души са обеднели. Ако се запази тази тенденция, след десетилетие ще се появи първият трилионер, а бедността ще може бъде елиминирана чак след 229 години.

Това са част от изводите в доклада "Неравенства ООД" на неправителствената огранизация "Оксфам". Традиционно по повод годишните срещи на Световния икономически форум тя обръща внимание на неравното разпределение на благата. Политическите и бизнес лидерите - най-богатите и влиятелни хора - се събраха тази седмица в швейцарския курорт Давос, за да изложат визиите си за бъдещето. Те включват решения на най-големите световни проблеми - от войните, през биологичните заплахи и климатичните промени, до обществените разделения.

Темата коментира пред БНР Мат Лоусън – главен политически съветник на "Оксфам" по въпросите на неравенствата.

"Не виждаме неравенството да е голяма тема в Давос тази година. Опитват се да говорят за всичко останало. Популярни теми като политическата поляризация или влиянието на инфлацията върху заплатите имат очевидна връзка с неравното разпределение на икономическите блага, но за него не се говори. Това не е изненада за нас. Да искаш от милиардери да разрешат въпроса с неравенствата е като да искаш от подпалвач да стане пожарникар. Тези властни хора са проблемът, а не решението", изтъква Лоусън.

Снимка: БГНЕС

"Тази година искахме да покажем, че в своето начало настоящото десетилетие е по-различно от предишните. Натрупването на богатство в най-високите подоходни групи расте, сякаш имаме двигател за неравенства и някой е натиснал педала за газта до ламарината. В предишните десетилетия заедно с това натрупване на върха, имахме и намаляване на бедността, а сега най-бедните по света стават по-бедни. 60 процента от световното население притежава по-малко, отколкото през 2019 година. Прогресът за всички тях е спрял, докато този за богатите е увеличил скоростта си", коментира Мат Лоусън в предаването "Събота 150".

Френският президент Макрон иска страните от Евросъюза да вземат нов общ дълг, както през Covid-кризата, които пари да инвестират заедно в иновации и да решават общите си проблеми. Това добра идея ли е?

"Подкрепяме идеите за по-големи публични инвестиции в Европа и навсякъде по света. Правителствата не трябва да се страхуват от публичен дълг и от това да преразпределят средства между по-бедните и по-богати части на Европа. Но в допълнение на това, ние трябва да видим и повишено облагане на най-богатите, защото през последните 30 години имаме огромно преминаване на публични средства в частни ръце. За да се случат нужните инвестиции, трябва да обърнем този процес, който от 2020 година насам се усили - огромно количество публични пари се изля в глобалната икономика. Част от тях послужиха за опазване на работни места и социална защита, но заедно с това цялостно увеличиха частни състояния."

Ще цитирам ръководителя на вашата организация Амитах Бехар - "Светът не е забравил как фармацевтичните монополи лишиха милиони хора от ваксини за Covid-19, създадоха ваксинационен апартейд и едновременно с това формираха нов милиардерски клуб." Това се случи и с помощта и на споменатите от Макрон еврооблигации.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

"Това е фантастичен пример как по време на пандемията правителствата предприеха правилната стъпка да емитират дълг и на практика да напечатат доста пари, но сгрешиха, като ги дадоха на някои от най-големите фармацевтични компании. "Пфайзер" регистрираха рекордни печалби и се появиха 9 ваксинационни милиардера. И най-лошото - самото разработване на ваксините беше финансирано с европейски и американски пари. Фармацевтичните фирми взеха пари, за да завършат разработките, а впоследствие спечелиха милиарди, като продаваха ваксините на най-платежоспособния купувач."

Как оценявате напредъка по приемане на глобален 15-процентов данък върху корпоративните печалби?

"Притеснителното е, че напредъкът е почти спрял. Самото споразумение за въвеждане на такова облагане беше голяма стъпка. 15 на сто е крайно недостатъчна ставка, но в момента много корпорации работят при практическо облагане под нулата. Надяваме се да бъде въведен през тази година. Същевременно бразилското председателство на Г-20 настоява за въвеждане на подобна ставка върху състоянието на най-богатите. Възможно е освен глобално корпоративно облагане, да видим и глобален данък "богатство". Защото това е същият проблем - те ползват армии от счетоводители, за да крият средства в данъчни убежища и да избягват облагане. После обществените системи, например здравеопазването или образованието, са лишени от тези пари."   

Бразилия има ляво управление, но новият ръководител на другата най-голяма икономика в Латинска Америка, аржентинският президент Хавиер Милей, по-скоро се притеснява от подобен политически курс. В Давос Милей нарече милиардерите "герои". Някои от най-богатите хора в света са технологични предприемачи и от техните начинания има обща полза. Един пример е мрежата Старлинк на Илон Мъск, чрез която можем да получим интернет навсякъде. Друг е филантропията на Бил Гейтс. Джеф Безос пък осигурява разнообразие от стоки, достъпни навсякъде. Тези трима души, а и всички други са били повече от щедро възнаградени за своите геройства, но толкова лошо нещо ли е натрупването на богатство, когато имаме предвид, че на много места по света публичните системи са тежко болни от корупция и неефективно управление?

"Но корупцията и лошото управление не се намират само в държавния сектор. Най-много милиардери се появяват от икономически сектори с пазарен монопол, близки отношения с политическата власт и липса на регулаторен контрол. Както изтъкваме и в доклада - ако съсредоточиш власт в няколко фирми: във фармацевтичната индустрия големите са 4; семената за земеделието, които се ползват от всички фермери по света, идват от 2 компании - това съсредоточаване е лошо както за бедните, така и за демокрацията изобщо. На всеки държавен служител, взел подкуп, съответства човек от частния сектор, който му го е дал.

По някакъв начин съм съгласен с новия аржентински лидер. Ние наистина виждаме някаква форма на държавен социализъм в Глобалния север. Това обаче е социализъм за богатите. Публичните пари спасиха банките при финансовата криза, а по време на пандемията огромни публични средства бяха излети във фармацевтичната и други индустрии. На най-високото си ниво частният сектор не поема рискове и не се притеснява от фалити. Просто получава държавна подкрепа винаги, когато му потрябва. Подобен социализъм е от полза само на големите акционери в корпорациите."

Освен призив за по-голямо облагане на огромните натрупвания на богатство, докладът ви съдържа и позицията, че "демократично-притежаваният бизнес" разпределя печалбите по-ефективно и честно. Можете ли да поясните?

"Това е идеята да имаме повече компании, които са кооперативна собственост и в които самите работници имат право на мнение за управленските решения, включително как се харчат печалбите - бизнес, чиято основна цел не е да повишава вече голямото състояние на богати акционери. Един от популярните примери е основаната в Испания корпорация "Мондрагон" - тя изцяло се притежава от своите 35 000 служители по цял свят, а заплатата на изпълнителният директор не може да е повече от 9 пъти по-голяма от тази на най-нископлатения работник. Пак е капитализъм, пак е частна собственост, пак е пазарна икономика, просто е по-добра организация от преобладаващата, която е основана на неолибералната логика - възможно най-малко регулации, без пречки пред концентрацията на капитали, държавата да не се пречка. Не мисля, че това е от полза на човечеството."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Татяна Дончева

Татяна Дончева: Отровените отношения в лявото трябва да бъдат преодолени

Събиранията на Бузлуджа са знакови. Бузлуджа този път беше вид лакмус дали процесите, тръгнали между различните леви формации, срещат подкрепа сред левите хора. Това каза пред БНР Татяна Дончева, лидер на "Движение 21", след срещата за ляво обединение в Стара Загора. Призиви от Бузлуджа: Да се обединим Левите хора одобряват тези..

публикувано на 29.07.24 в 08:25

Хеликоптер на ВВС облита района на инцидента в Елин Пелин

Малко преди 9 ч. хеликоптер на Военновъздушните сили започна облитане на района на инцидента в Елин Пелин. Така наречените бронирани военни машини "котки" също влизат в периметъра, вероятно за да направят пореден опит да огледат ситуацията.  По-рано през деня стана ясно, че това не се е случило 2 пъти в изминалите часове след старта на инцидента...

публикувано на 26.07.24 в 09:07

Росен Белишки: Мит е, че през летните месеци има бум на домови кражби

1679 са извършените домови кражби на територията на цялата страна за първите 6 месеца на тази година . Това обяви пред БНР Росен Белишки от Главна дирекция "Национална полиция".  За сравнение той посочи, че за същия период на миналата година те са били 2018. " Имаме намаление на регистрираните престъпления с 16% , което е около 340 случая..

публикувано на 25.07.24 в 15:28

ГИТ: Нямаме правомощия да извършваме проверки на територия на друга държава

Нямаме правомощия да извършваме проверки на територия на друга държава , заяви пред БНР Димитър Маджаров от Дирекция "Трудова мобилност" в Главната инспекция по труда. "В случай, че българите сключат договор директно с работодател в чуждата държава, правомощията на Инспекцията по труда са ограничени единствено до подаване на сигнали до..

публикувано на 25.07.24 в 14:57
Илия Проданов, председател на НАЗ

Илия Проданов: Години наред държавата насочва към Гърция и Турция повече вода от договореното

Въпреки сериозните проблеми, които българското земеделие има с липсата на напояване, години наред държавата насочва към южните ни съседки Гърция и Турция повече вода, отколкото е договорено в междудържавните спогодби, защото страната ни не може да използва наличната вода в реките и язовирите. Това каза пред БНР председателят на Асоциацията..

публикувано на 24.07.24 в 10:46

Иван-Александър Кютев: Село Воден е шедьовър на абсолютното безхаберие на много институции

Пожарът беше овладян благодарение на младите воденци, на земеделските производители, на доброволците . Това заяви пред БНР фотографът Иван-Александър Кютев - жител на село Воден и създател на групата "Остави се да бъдеш Воден", която набира средства за пострадалите. Той започна разказа си преди 3 дни във Фейсбук така: "През 2020 г. бях..

публикувано на 24.07.24 в 10:16

Атанас Кръстанов: Без държавна агенция няма да можем да се справим с нито едно природно бедствие

Пресилено е да се каже, че е провал начинът, по който държавата се справи с пожарите на някои места, но действително не можаха да се справят както трябва .  Това е мнението на Атанас Кръстанов - специалист по природни и индустриални бедствия. Всяка година се повтарят абсолютно едни и същи неща , подчерта той пред БНР и заяви категорично, че..

публикувано на 23.07.24 в 14:18