Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Деница Косева - едно от златните момичета на България преди 20 години

5
Деница Косева
Снимка: Личен архив

Тя е една от българите разпилени по света. Шампионка и медалистка, стояла на стълбичката на победителките, щастлива и горда, че се състезава за България. Преди обикаля света, посрещат я и нея и съотборничките й с почести. Сега също тъй обикаля света, но…светът вече не я познава, а България май отдавна не се интересува от бившите си шампиони. 

Деница Косева е гост в епизод в рубриката „Америка – илюзии и реалности" - едно от златните момичета на българската художествена гимнастика, която от 20 години живее и работи в Америка.

След Ветровития град сега си е избрала Маями и казва, че това е нейното място. Радва се на слънцето и на температура от +26 градуса , докато в Чикаго е - 26 градуса.

Някои със сигурност ще си спомнят името й, други не, но  през 1990 г. в Брюксел, с ансамбъла Деница Косева вписва името си като едната от носителките на  Световната купа по художествена гимнастика. На следващата година са със сребро на Световното първенство в Атина, а преди това 2 пъти шампионки на Европа. Не е индивидуална състезателка, но има своята ярка индивидуалност, като излъчване и като личност.

70-годишнина на КХГ "Левски" събра отново част от "златните момичета" на Нешка Робева

Приключва състезателната си дейност в началото на т.н. демократични промени, когато отвсякъде ни убеждаваха, че трябва да сме граждани не на Родината си, а граждани на света. И ние тръгнахме. И Деница Косева тръгва. Най-напред към Южна Африка да популяризира своя спорт, после треньорка в Испания, в Норвегия, а от 20 години  е в  Америка.

20 години вече си в Америка. Какво ти даде тази страна на неограничените възможности?

„Даде ми да разбера, че няма нищо лесно. Научи ме да работя още повече и всъщност да разбера, че американската мечта е една илюзия.“

Интересуват ли се американците от художествена гимнастика или просто ние си говорим така как сме покорили света и навсякъде ни посрещат с отворени обятия?

„Преди 20 години американската гимнастика, никой не знаеше какво е. Беше интересно като кажеш, че си треньор по художествена гимнастика и те питат, коя беше твоята дисциплина, греда или земя?…. Трябваше да им се обяснява - не това с лентата. След 20 години, когато ме попитат какво правя и аз кажа, че съм треньорка те вече знаят.

Точно може би аз като дойдох нещата почнаха да се развиват, стана много популярна, много рускоговорящи дойдоха, българки също, отвориха се много клубове. Конкуренцията стана много голяма. Постигнахме доста неща в американската гимнастика, но мисля, че достигнахме и лимита си. Няма база. Всичко е на частна основа. Спорта трябва да бъде подпомаган и субсидиран от държавата.“

Кое пречи художествената гимнастика да бъде толкова популярна, колкото е в Европа или Азия например?

„Спортната гимнастика е в университетите. Добрите спортисти тук получават стипендии от Университетите и могат да завършат почти безплатно и това е голям стимул.

Художествената гимнастика не е един от спортовете, който е във висшите училища. Затова повечето гимнастички се отказват между 13 и 15 години, разказа в "Закуска на тревата" Деница Косева.


Още по темата в звуковия файл.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00

В търсене на бездомници - дежурството на един мобилен екип в София

В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..

публикувано на 22.01.25 в 06:51
Йордан Колев

Йордан Колев: Дисциплината в пилотската кабина ми помогна да разбера живота по-различен начин

Има нещо много мистично в това да бъдеш между земята и небето – в полета, който носи усещане за свобода , за необятност и вдъхновение.  За връзката между небето и вдъхновението и как авиацията се преплита с изкуството на писането г оворим с Йордан Колев – писател и летец , чийто живот е изпълнен с истории от облаците.  " Нашата професия на..

публикувано на 21.01.25 в 11:48

"Дадох ли нещо на България?": спомен за Симеон Радев

Съхраняването на гласа на Симеон Радев за националната звукова памет дължим на немския българист и преводач Норберт Рандов, преподавател в Хумболтовия университет, изпратен в България със задача да запише гласовете на големи наши писатели. Годината е 1961-ва. С малки съкращения – единственият запазен в Златния ни фонд запис със Симеон Радев: В..

публикувано на 21.01.25 в 11:30
Ангелина Петкова

Журналист ветеран: Радиото ми даде голямо богатство

" Постоянно съм с радио и с ритъма на живота . Такива станаха времената." Това казва радиолегенда от Монтана – 86-годишната Ангелина Петкова, която дълги години работи като журналист в града. Първите си стъпки в професията Ангелина прави в Трявна, където е шивачка и ѝ предлагат да работи в радио уредбата на завода. Първоначално се..

публикувано на 21.01.25 в 07:07