Финансирането на лечение: зависи дали си под, или над 18 години

публикувано на 25.01.24 в 10:50 | Интервю

Снимка: pixabay

Интервю на Валерия Николова и Елена Бейкова с д-р Антоанета Тончева и интервю с Ирина Ганчовска в предаването ''Хоризонт до обед''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Дискриминирани ли са пълнолетните българи, имащи нужда от лечение у нас или в чужбина извън обхвата на задължителното здравно осигуряване и оставени сами да събират нужните средства за това? Въпросът поставят от неправителствената организация "Общност Мостове" чрез жалба до Комисията за защита от дискриминация.

През няколко седмици се появяват кампании за събиране на средства за деца и възрастни, които се нуждаят от лечение, трансплантация или скъпо струващи медицински изделия и консумативи. При децата има повече възможности НЗОК да заплати такова лечение, извън задължителното здравно осигуряване. Те обаче се ограничават, когато детето навърши 18 години.

Д-р Антоанета Тончева, генетик в университетска детска болница в Германия, член на Сдружение "Общност Мостове", обясни проблема:

"Управниците ни написаха Наредба 2 от март 2019 г. В самата наредба, която кореспондира пряко и със Закона за здравето, е записано, че по различен начин могат да имат достъп до лечение децата до 18-годишна възраст и пациентите над 18-годишна възраст. Когато тези хора са лекувани до 18 години по тази процедура, дали в болнична атмосфера или на домашно лечение, в момента, в който те станат пълнолетни, вече нямат право дори да кандидатстват по тази наредба за поемане на разноските за тяхното лечение. В общия случай би трябвало да става преимуществено дума най-вече за скъпите терапии, които са непосилни за семействата сами да ги заплащат. Оказва се, че първо много по-голям процент от средствата - над 95% от тях, се харчат за лечение в България. Но не само за лечение, но и за импланти, генетични изследвания. Когато децата пораснат, изведнъж се превръщат във възрастни и всяка възможност за тяхната терапия, често дори няма алтернатива на тази терапия, те просто остават без терапия и държавата абдикира".

В предаването "Хоризонт до обед" д-р Тончева разказа и историята на Влади, който е с детска церебрална парализа и се нуждае от импланти и операция. "Болницата ще усвои клинична пътека за тази операция, но семейството трябва да събере над 70 хил. лв. за импланти", обясни тя.

Пред "Хоризонт" майката на момчето - Ирина Ганчовска, разказа как семейството е тръгнало по пътя на "паралелното здравеопазване" и как само трябва да събере парите за тези импланти:

"Заболяването е прогресивно. Единственото лечение е операция и поставяне на импланти. В България здравната система до 18 години поема разходите за импланти, но над 18-годишна възраст всичко трябва да поеме семейството. Сумата е огромна, непосилна за нашето семейство. Обърнахме се към хората, отворихме ДМС, направихме страничка на Влади. Благодарение на добри хора успяхме да съберем голяма сума пари. Ако не се направи тази операция, състоянието му ще се влоши значително. То просто е неизбежно - започва по-голямо изкривяване, започват да се притискат важни органи и просто изходът е фатален".

Колкото по-скоро се направи операцията, толкова по-добре, защото състоянието на Влади се влошава, обясни тя.

Майката се обърна към здравното министерство като подчерта, че тези болни деца завинаги си остават деца: "Годините им порастват, но те завинаги си остават деца".

По думите на д-р Тончева дискриминацията е както за редки, така и за чести заболявания, както и по възраст. Това е лишаване на пациента от достъп до лечение - това трябва да се промени, категорична бе тя.

Интервюто на Валерия Николова и Елена Бейкова с д-р Антоанета Тончева и интервюто с Ирина Ганчовска в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева