Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Арона Маскил за това как се развива бизнес политиката в Израел

2
Снимка: Pixabay

За хората, отишли не просто на екскурзия в чужбина е трудно да свикнат с местните порядки, с манталитета и навиците на чуждата страна. Още по-сложно е за фирмите, които искат да намерят пазари зад граница. Освен поне бегла представа за историята и географията на тази страна или регион, където смятат, че са открили пазарна ниша, непременно трябва да са наясно и с бизнес езика там. Не става въпрос за говоримият,  а за онези малки жестове, които показват дали преговорите вървят или боксуват. 

Например, делови партньор от Далечния Изток, никога не би казал „не“, но има начин да отклони предложението. Само трябва да знае зад кой израз или жест какво се крие. 

За това разказа в "Рано в неделя" родената в САЩ и живяла в Германия и Финландия Арона Маскил, съдружник на фирма, която помага на инвеститори, производители и дистрибутори да разберат манталитета и начина на мислене на чуждестранните си партньори.

"Израелските стартъпи и хайтек са на високо ниво, но като малка държава, вътрешният пазар е ограничен. Те се нуждаят от продажби и сделки в глобалния свят и най-вече в САЩ. За да имат успех, трябва да разбират логиката на мислене, както на партньорите си, така и на крайния потребител. Все едно какво произвежда дадена фирма и колко качествено е то, решаващи са взаимоотношенията между двете страни. 

За да се стигне до подписване на договор, всеки от бизнесмените трябва да знае какъв е механизмът за вземане на решения и за поемане на разумен риск в другата държава. Затова ние консултираме и чужденци, които искат да имат бизнес връзки с Израел, и местните хора, решили да излязат на международните пазари. 

Имахме случай, когато интересен стартъп  не успя да сключи важен за тях договор. Тяхната позиция бе "Всичко ще е наред: вече продаваме в Англия, какъв е проблемът да се сдобием и с клиент в САЩ". Като се започне от различието между британския от американския английски, но и за различната бизнес култура, сподели за "Хоризонт"  Арона Маскил.

"Сега, когато Израел е във война, повечето инвеститори в израелската икономика, изпаднаха в първоначален шок при нападението от Хамас. Част от тях пренасочиха инвестициите си в други страни. Други решиха да изчакат, за да видят как ще се развият събитията. Сравнително малцина, въпреки сложната ситуация в Близкия Изток, заложиха на това, че и при бойни действия израелската икономика е силна и продължиха да инвестират в нея, когато акциите на борсата бяха най-ниски и спечелиха не малко. 

Не става въпрос за непремерен риск, а за добро познаване на народопсихологията тук. Например, трудно може да обясниш на чужденец защо от Русия и от Украйна, след началото войната, самолетите бяха пълни с бежанци – жени, деца, но и мъже. А самолетите към Израел бяха препълнени с млади хора, които не бяха получили повиквателни, но зарязваха ученето, престижната работа, понякога и семейство в чужбина и идваха, за да защитават Отечеството - земята на прадедите си. Това е тяхното убежище от антисемитизма, където и по света да ги настигне, поясни още Максил.

Има ли кой да обясни тази народопсихология, например на съдиите в Хага, където ЮАР, които, под диктовката на Иран, се опитват да обвинят Израел в геноцид?

"Става дума за абсурдна ситуация, когато се опитват да обвинят жертвата, че защитавайки се е извършила престъпление. Мисля, че израелската защита, делово и професионално и на прекрасен английски, е представила позицията на Израел. 

Народът на Газа, не само след началото на войната, е жертва на индоктринация и на мизерия от страна на Хамас. Години наред са били възпитавани в Газа, а и не само в нея, да ненавиждат и убиват евреите. Не мисля ,че става въпрос на народопсихология. Дълги години двата народа са живели мирно. Хората от Газа се идвали на работа или на лечение в болниците на Израел, а израелците са ходили на пазар в Газа. Вярвам и се надявам, че нищо не е вечно. Войната ще свърши и нашата фирма, която сега има консултанти за страните от Европа, от Далечния Изток и за САЩ ,ще набира специалисти, които да помагат в бизнес преговори с арабски страни. Вярвам че, "Авраамовото споразумение" ще бъде разширено и ще се появяват нови, много интересни партньорства, смята още Арона Маскил.


Темата слушайте в звуковия файл. 


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Асаф Кенан е създал електронно приложение, което ограничава ползването на мобилни телефони

В Европа в много държави е забранено ползването на телефон в училище. В Израел възразяват срещу толкова категорична забрана. Преди войната дори имаше ученически демонстрации. На тях средношколците искаха изцяло смяна на концепцията за образование. Смятаха, че е отминало времето, когато учителят по хуманитарни науки да запознава възпитаниците..

публикувано на 22.09.24 в 10:33

Проучване: Българските деца нямат навик да ядат риба, плодове и зеленчуци

Българското дете няма навик да яде риба. Всяко пето дете у нас не яде риба. Няма такава кулинарна традиция. Това е един от изводите от огласено национално представително проучване на хранителните навици на децата у нас. Това е възрастта, в която се оформят стереотипи за хранене . Потвърди се, че има много какво да се върши, за да се..

публикувано на 19.09.24 в 09:49
Снимката е илюстративна

Баба, дядо и аз - и "Малка нощна музика" - ноти по време на война

От преди двайсетина години всяка бъдеща майка в големите градове на Израел, очаквайки скоро дете, а след това и с новороденото дете слуша дискове с класическа музика "Бейби Моцарт", "Бейби Бах" или други. Според психолозите такава музика влияе добра за развитието на зародиша. Това лято в един от културните домове на Тел Авив бе много популярно..

публикувано на 17.09.24 в 12:49
Елена Хайтова

Елена Хайтова: Ако баща ми знаеше, че не чуждите думи са беда, а опростачването на езика

Хайтов много се гневеше на чуждите думи в българския език, но ако знаеше, че не това е бедата, а това, че езикът ни много се опростачва .  Това каза пред БНР Елена Хайтова, дъщеря на писателя Николай Хайтов.  "Все пак чуждите думи внасят своя колорит. Но да казваш нещо от незнание или малокултурие, това е смешно. ...  Написала съм едно есе точно за..

публикувано на 16.09.24 в 19:23

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори . Причината са обнародваните във вторник в Държавен вестник две наредби за промени в условията при обучението.  Диалогът е нарушен, казва Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мотоподготовка . А министерството на транспорта обяснява, че..

публикувано на 15.09.24 в 16:00
проф. Юри Кълвачев и проф. Илза Пъжева

Проф. Илза Пъжева: Няма ИИ без естествен. Естественият интелект има крайната дума

Между 12 и 15 септември българската структура на германската научна правителствена фондация "Александър фон Хумболт" организира Хумболтов колегиум на тема: "Човекът и изкуственият интелект в науката и обществото". Форумът ще събере млади и утвърдени български и чуждестранни специалисти в София в "Гранд хотел Милениум". Те ще дискутират..

публикувано на 11.09.24 в 10:54

Може ли ислямският ум да бъде спасен? Новата книга на Мохамед Халаф търси отговор

Важният въпрос днес е: Може ли ислямският ум да бъде спасен?   Така журналистът Мохамед Халаф синтезира акцента в новата си книга "НЕподчинение. Ислямът и реформаторите", която представи пред БНР. "Кризата на исляма днес е колкото политическа, толкова и културна, и религиозна. Тя носи в себе си много други кризи, свързани с невъзможността да се..

публикувано на 09.09.24 в 14:26