Ще трябва ли да се върне задължителната казарма?
Този въпрос се прокрадва покрай започналия процес на писане новия Стратегически преглед на отбраната. Засега военното ведомство не подсказва какви идеи има, за да намери деликатния баланс при осигуряването на отбранителни способности, но вече твърди, че въпросът за даването на военни знания на цивилните е "много тежък и чувствителен".
Още в края на миналата година от МО обясниха, че се обмислят от стимулиращи до задължителни мерки за военно обучение на гражданите. Два месеца и половина след старта на разписването на идеите в поръчания от правителството, заради променената среда за сигурност, Стратегически преглед на отбраната, те не са известни. Неофициално засега се знае, че част от възможностите са военното обучение да стане задължително за желаещите, които искат да заемат постове в МВР или в държавната администрация. Така било във Франция, припомнят участници в обсъжданията. Стимулиращите мерки включват повишаване на заплащането. Крайната цел е военните да попълнят недостига на хора в резерва, който се стопява заради естествените демографски процеси.
"С мобилизационния състав нещата вървят много зле. А вътрешните дискусии са доста тежки", призна и министърът на отбраната Тодор Тагарев.
Но два месеца след обещанието за публични дискусии за мерките, яснотата отново се измества във времето.
"Най-големият проблем, с който се сблъскваме, е окомплектоването на армията. Обсъждаме много широк спектър от идеи. Включват се и въпроси, по които не можем да вземем решение в Министерството на отбраната и да го движим. По принцип, в края на февруари е срокът за приключване на стратегическия преглед. Този въпрос за резерва януари няма да стане, трудно ще стане и до края на февруари. Проблемът е много тежък и много чувствителен".
Защо въпросът за резерва е много тежък и чувствителен?
Според бившия министър на отбраната Красимир Каракачанов - защото вероятно ще трябва да се говори за връщане на наборната служба.
В последните месеци за връщане на задължителната казарма се говори в Хърватия. Там се обсъжда концепцията за кратко основно военно обучение след средното образование. Сърбия предложи четиримесечна задължителна военна служба. В Турция тя съществува. А към тези държави, които са членки на НАТО Каракачанов прибавя също Швеция и Финландия.
"Неутралните към 2016-2017 година, те бяха въвели задължителна военна служба. Същото е в Дания и Норвегия. Няколко месеца е действителната военна служба, след което продължава обучението в модули, когато те викат за една седмица и те пускат да си изпълняваш цивилните задължения.
В Австрия има задължителна военна служба 9 месеца. Тя продължава да е неутрална, не е член на НАТО. Там започна дебат дали срокът на службата да не бъде увеличен на 12 месеца.
В Германия за пореден път се постави дебатът дали да се възстанови наборната военна служба.
Тези войни и предизвикателства пред сигурността на Европа много ясно показват, че досегашната немарливост по отношение на военната подготовка на населението води до отслабване на отбранителните способности на европейските държави. Изводът е много ясен. Не мога да разбера защо управляващите продължават да се страхуват да назоват решението на проблема, а той е – връщане на наборната военна служба.
България се напълни с евроатлантически папагали, които повтарят едни клишета, за да се харесат или за да изглеждат актуални, но не предприемат реални действия. Управлява се от хора, които не се интересуват от националната сигурност.
Нито съм чакал НАТО, за да вкарам Закона за наборната военна служба, нито за да ми направи Закон за доброволния резерв. Направил съм и съм го вкарал, и парламентът го е приел. Това не е работа на НАТО, това е работа на българските политици, които би трябвало да имат адекватна оценка за рисковете пред националната сигурност на България. Трябва да направят нещо реално и да поемат лична отговорност".
Но и по времето, докато Каракачанов беше министър, имаше сериозен дебат за наборната служба. Затова бившият министър обяснява, че вариантът със срочната служба в доброволния резерв е била компромисната среда, за да се започне търсенето на свежа кръв в редиците на подготвените за отбрана цивилни.
"Според Закона за срочна служба в доброволния резерв всички български граждани, които желаят доброволно да получат военно обучение в рамките на 6 месеца, го получават и ползват определени бонуси. Кандидатите да преминат доброволна военна служба са много повече, отколкото можеше да поеме Министерството на отбраната. Това вървеше до 2021 -2022 година началото, след това спря. Вината не е в хората, че нямат желание. Не може да намерим няколко милиона, за да обучаваме населението. В същото време ще пишем стратегически прегледи и други документи и ще обясняваме колко правоверни натовци сме".
За обучението обаче не се отпускат повече пари.
Така, дори и при голям интерес, могат да бъдат обучени едва 250 души за срочната служба в доброволния резерв. Към малката бройка, която преминава през обучение, се добавя и последната статистика. 95% от преминалите срочната служба в доброволния резерв постъпват на военна служба. Това практически не работи в полза на намирането на онази бройка, която да запълни резерва (според документите) до 3 000 души.
Въпреки положените усилия за комплектуване на въоръжените сили с доброволен резерв, заетите длъжности към края на 2022- ра година са едва 13%, казва докладът за отбраната. Окомплектоването на доброволния резерв се запазва на крайно недостатъчно равнище. Необходими са адекватни мерки за окомплектоване с личен състав и усилия за повишаване на атрактивността на военната професия на пазара на труда. Затова бившият министър на отбраната Красимир Каракачанов е категоричен, че една от спешните мерки е връщането на задължителната казарма.
"Ситуацията сега е много по-лоша. Първото нещо, което бих направил – отново бих вкарал Закона за задължителната военна служба. Това няма да струва много скъпо".
Той напомни, че в договора за присъединяване към НАТО е записано, че "страните членки могат да се ползват от колективната защита на целия Алианс, но са длъжни да създадат собствени отбранителни способност".
"Какво има да чакаме?!".
Засега отговор на този въпрос няма. Но решението за това как да се осигури обучено да борави с оръжие население ще се взема и под знака на предупреждението на НАТО. Преди близо година началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов обясни, че заради войната в Украйна НАТО е повишила изискванията и е дала конкретика не само към израждането на формированията, а и националните ни сили за отбрана.
"За да се изпълни това, което са планирали на национално и на съюзно ниво, трябва да имаме повече формирования, отколкото имаме в мирновременния състав. Те са сили с по-ниска готовност, но в случай на криза, в определен период, трябва да придобият статут на боеспособни. За да се приведе в действие този механизъм, трябва да се извършва подготовка на запасните".
Според военния историк Станчо Станчев, каквото и да е решението за военните знания на цивилните, то трябва да е съобразено с модерното водене на война.
"Наборната военна служба е от едно отминало време. Начинът на водене война вече е съвсем друг. Не може да кажем, че на бойното поле излизат въоръжените народи на държавите".
А всичко започва, според Станчо Станчев, от наличието на целенасочена политика, която да работи за патриотичното възпитание на младите хора. Защото вече две поколения са изгубени за това. А третото е на път също са бъде изгубено.
Изборните резултати са изпъстрени с неизчерпаеми нарушения . Масови са нарушенията . Това заяви пред БНР Бойко Рашков, бивш министър на вътрешните работи, бивш директор на Националната следствена служба, сега депутат от ПП-ДБ. Рашков оглавяваше и Бюрото за контрол на СРС. Като уточни, че е чел всички жалби до Конституционния съд,..
"Моментът е сега за не една мечта" - така са нарекли своята кампания за 2025 година "Соник Старт", организация, фокусирана в областта на социалното предприемачество, консултирането, предоставянето на услуги и подкрепа. Инициативите стартират от град Левски и ще се реализират в 14 града с участието на деца от социалните услуги на..
Достъпността на средата засяга не само хората с увреждания, тя е важна за възрастните хора и за родители с малки деца с колички. Проблемът за осигуряване на достъпна среда не са парите. Да, важни са, но по-важно е изпълнението на елементите , които осигуряват достъпната среда. Това коментира в интервю пред БНР Валентина Христова,..
" Може би 90% от селата в Търговищка област са без вода. Това не е от тази година, това е от поне 4-5 години насам , като периодично имаме някакви режими. Цяло лято сме на сух режим ". Това каза пред БНР Светлана Николова, която избра живота на село, след като пребори тежка диагноза. Там обаче среща друг проблем - от 4 години в село Марчино,..
Българският дарителски форум отчита 10-11% ръст на даренията от компании, фондации и индивидуални дарители за 2023 г. спрямо предходната 2022-ра. За първи път за последните 10 години има ръст в обема дарени средства за година, в която няма силно изразени кризи, сочи годишният анализ на дарителството. "Очаквахме лек спад в дарителската..
България е спокойна, стабилна и сигурна дестинация и това прави страната ни привлекателна за туристите . Това каза заместник-министърът на туризма Павлин Петров, който пристигна в Бургас за участие в конференция за развитието на устойчив туризъм. По данни на Националния статистически институт периодът януари - септември 2024 година е с..
" Антиарабско насилие и расизъм се толерира, а на насилието срещу израелците се реагира силно и се представя като антисемитизъм ". Това коментира пред БНР проф. Албена Азманова – преподавател по политически науки в London City University. И обясни тезата си: "Атаките срещу израелските футболни фенове в Амстердам предизвикаха много силна..
" Нито аз, нито другите изключени - те са десетки, а в следващите дни и седмици те ще бъдат стотици, се чувстваме изключени от нашата партия - партията,..
Изборните резултати са изпъстрени с неизчерпаеми нарушения . Масови са нарушенията . Това заяви пред БНР Бойко Рашков, бивш министър на..
Служебните правителства ни отдалечават от еврозоната, това и предишните. Премиерът Димитър Главчев и финансовият министър Людмила Петкова говореха..