Г-н Ли, както ще го наричам, няма против да отиде в Китай, но това може да стане само след като завърши военната си служба. Колко време ще служи? Дълго, отговаря той спокойно - 10-20 години.
Въпреки представата, че Тайван е сериозно милитаризиран заради военната заплаха от Китай, знаем, че в Тайван задължителната военна служба - военен трейнинг, допреди началото на 2024 година е била едва 4 месеца, а сега става 1 година. Как тогава 10-20 години военна служба?
Професионален военен съм, отговаря г-н Ли. И споделя, че пътува към един от островите, където се намира една от големите военни бази на Тайван.
Днес, когато виждаме поредните сигнали от Китай с военни кораби или самолети, които пресичат морската линия, смята ли той, че може да има агресия или военна инвазия от континентален Китай и как се чувства?
"Ако се случи, ще се случи… Като човек, който изпълнява военния си дълг - на 30 години съм, от 5 години съм част от армията. Бях във военноморските сили, реших да стана професионален военен."
Готови ли са тайванските мъже да жертват живота си в случай на инвазия?
"Не знам за останалите, но за себе си знам, че мъжете трябва да служат."
Г-н Ли не идва от военно семейство. Изненада ли ще е инвазия от Китай, или е нещо, за което се готвите и е окачвано:
"За по-възрастното поколение това също беше известно. Те също знаеха че ако стане, става. Така, че няма да е изненада. И не ме плаши."
Г-н Ли е наясно, че като базиран на острова в най-голяма близост - от само 20-тина километра до континентален Китай, на практика при военен сблъсък ще е на фронтовата линия. От какви оръжия според него има нужда Тайван?
"Струва ми се че би трябвало да има повече военни кораби, които да охраняват бреговата линия. Това ще успокои хората."
Как в тайванската армия гледат на вероятността от военно нападение от Китай, като по-скоро хипотетична или реална опасност?
"По-скоро хипотетична. Искаме да предотвратим това да се случи, но гледаме на това като на хипотеза."
Като на врагове ли гледате на китайците, питаме г-н Ли:
"Ние не искаме война, но също така не искаме да ни пометат", гласи неговият отговор.
Готови ли са местните в тези тайвански острови да се отбраняват и как?
"Според мен има готовност да се отбраняват, населението да се евакуира, както и да се използват бункерите."
Освен сериозния планински релеф, Тайван на практика е и територия, трудна за превземане заради системата от бункери още от времената когато Чан Кай Шъ извежда републиканската армия от континентален Китай на острова.
Питам г-н Ли, дали в тайванската армия се готвят спрямо променените тактики и стратегии на военното дело на континентален Китай и дали има знаци за нещо подобно?
"Аз съм базиран на един от островите от архипелага Матцу, който е в наистина твърде голяма близост до Китай, и това което правим е, че всеки остров има своя собствена уникална линия на защита."
30-годишния професионален тайвански войник не е женен. Живее сам, баща му - колкото и да е любопитно това, е в континентален Китай, но ако се наложи да се отбранява от страната, където живее, баща му използва същия израз, който чухме няколко пъти – "ако се наложи, налага се". Питам го дали следи военните действия срещу Украйна?
"Когато видях това да се случва, помислих, че следващите ще сме ние, буквално мислех, че това ще стане до седмици, и че това може да ни се случи и на нас."
Ли следи военните действия там, защото според него може много да се научи за начина, по който воюват двете сили и да се изучават грешките и успехите. А на въпроса дали ако китайска инвазия започне днес, той е готов да отбранява Тайван успешно, той отговаря:
"Да, готов съм."
Запитан готов ли е да умре за страната си, г-н Ли споделя:
"Може би не. Но всъщност, може би съм и готов да го направя, по-скоро обаче съм готов да живея, за да пазя страната си."
30-годишния Ли се сбогува с усмивка с нас, съвсем спокоен, за да хване последното повикване към неговия ферибот преди нашите пътища да се разделят към два различни острова от архипелага Матцу в Тайванския проток.
Снимки: Ирина Недева
В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..
"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" , казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..
Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..
Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..
В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..
Има нещо много мистично в това да бъдеш между земята и небето – в полета, който носи усещане за свобода , за необятност и вдъхновение. За връзката между небето и вдъхновението и как авиацията се преплита с изкуството на писането г оворим с Йордан Колев – писател и летец , чийто живот е изпълнен с истории от облаците. " Нашата професия на..
Съхраняването на гласа на Симеон Радев за националната звукова памет дължим на немския българист и преводач Норберт Рандов, преподавател в Хумболтовия университет, изпратен в България със задача да запише гласовете на големи наши писатели. Годината е 1961-ва. С малки съкращения – единственият запазен в Златния ни фонд запис със Симеон Радев: В..
През 2025 година банките на българския пазар очакват проблеми с платежоспособността на клиентите по обслужването на техните кредити и..
Как се извършва контролът на автомобили и хора, преминаващи през България, която от 23 дни вече е пълноправен член на Шенген? Къде са разположени..
Велико Търново е заплашен от водна криза. Причината не е в липсата на вода в питейния язовир "Йовковци", а в амортизираната мрежа и безкрайните аварии..
Предимно облачно
Разкъсана облачност