Малки населени места сигнализират за проблеми с мобилните оператори

00:00 / 00:00

Репортаж на Здравка Маслянкова и интервю на Таня Милушева с Трайко Младенов в предаването ''Хоризонт до обед''

Националното сдружение на кметовете на кметства и кметските наместници търсят спешна помощ от държавата за решаване на дългогодишния проблем с липсата на покритие от мобилните оператори в много от населените места, особено при кризисни ситуации. Случилото се в края на ноември миналата година, когато с дни много села останаха без връзка, дори и със спешния телефон 112, селските кметове от различни краища на страната определиха като безотговорност и заплаха за хората и националната сигурност. Проблемът е поставян още от 2022 година пред Комисията за регулиране на съобщенията, но решение няма, коментираха във Велико Търново кметове на различни населени места.

Националното сдружение на кметовете на кметства и кметските наместници сезираха министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, омбудсмана, ресорните комисии в Народното събрание, Държавната агенция за национална сигурност, Държавната агенция за електронно управление, Комисията за регулиране на съобщенията и Националното сдружение на общините за дългогодишния си проблем с мобилните оператори и липсата на свързаност в много от населените места, които при всяка буря остават без връзка с външния свят, дори със спешния телефон 112. Последното писмо е от 20 януари тази година, в което се описват проблемите от края на ноември миналата година в 26 населени места в 14 български общини. Отговор все още няма, посочи Христо Христов, кмет на великотърновското Ново село:

"Безотговорността на мобилните предприятия и неглижирането на проблема от държавните органи вкараха българските граждани в комуникационна криза. Над 30% от потребителите на услугата по населените места в цялата страна останаха в продължение на дни без връзка със света. Разбира се, и с институциите. Някои от тези села бяха и с ограничен достъп до номера за спешни повиквания – 112, и останалите национални номера за спешни повиквания".

Кметът на село Кардам, област Добрич, се е налагало да пътува до Шабла, за да проведе телефонен разговор, заради тоталния отказ на мрежите на мобилните оператори, а опитът за връзка на Веселин Йорданов със 112 го препратил в края на ноември от другата страна на границата:

"Не успяхме да се свържем с националния телефон, както не можехме да се свържем и със службата по бедствия и аварии, просто с никой, бяхме изолирани. Това беше в рамките на 30 часа. Международният път между селото и граничен пункт "Дуранкулак" от 7 км беше почти затворен от снегонавяване, реших да подам сигнал на 112, тъй като не можех да се свържа с никой друг. Оказа се, че се свързах с телефон 112, но в Румъния, не в България".

Проблемът с липсата на обхват на мобилните мрежи при кризисни ситуации е повсеместен и не касае само населените места, посочи Стефан Живков, кмет на село Царев брод, община Шумен:

"Остана голяма част от магистрала "Хемус" без покритие, както и три - четири околни населени места. Вдигнеш ли телефона, отвориш ли за телефонен разговор, всичко прекъсва. Едва ли не хората си мислеха, че кметът не иска да си вдига телефона. Имам карти на три оператора, с единия оператор беше по-добре, другите два бяха без никаква връзка".

За проблемите с обхвата на мобилните мрежи селските кметове са писали до Комисията за регулиране на съобщенията през февруари 2022 година. Резултат няма, проблемът си остава и става все по-остър, коментира кметът на шуменското село Лозево. Как да приличаме млади хора, пита Петър Атанасов:

"В нашето село има тенденция младите хора да се връщат. Близо сме до Шумен. Имат си бизнес, ходят по баирите да говорят по телефоните, работят с фирми в чужбина. Това ни е най-големият проблем и никой не взема никакви мерки, изобщо не ги интересува. Те не са ходили на тази клетка сигурно 3-4 години, защото пътят е обрасъл, не може да се стигне до тази клетка, да се обслужи".

Спре ли токът, след няколко часа вече няма връзка с мобилните оператори и така докато не се възстанови електрозахранването, казва кметицата на село Душанци в община Пирдоп. Златка Кънева споделя, че често ѝ се налага да пътува до общинския център или до Златица само за да може да проведе телефонен разговор и разказва за ситуацията с връзките от края на ноември миналата година:

"14 часа без ток, с частичен обхват. Заставаш на една плочка, където те хване някъде клетка и успееш да осъществиш разговор, свързваш се с енергото, с общинския кмет и то частично можете да се разберете. Фрапиращо е, че спешният номер 112 два дена нямаше никаква връзка с него".

Без телефонна връзка как да се справим с кризисните ситуации, реторично пита кметът на великотърновското Ново село Христо Христов и разказва как при последната тежка зимна обстановка доброволците в селото са гонили трактора, а комуникацията е била на казал-рекъл:

"Имаше много млади хора, доброволци, които искат да помогнат, но нямам връзка с тях. Те трябваше да гонят трактора, за да им кажа къде и с какво могат да помогнат. Не мога да си представя това нещо да е приемливо за когото и да е било".

Кметовете на малките населени места са притеснени, че мобилните оператори не спазват условията по лицензиите си и вменените им задължения от Закона за електронните съобщения, а държавата, по думите им, не им държи сметка за това. Сега се търси помощ не само от министрите, но и от депутатите, казват Стефан Живков, кмет на Царев брод, и Христо Христов, кмет на Ново село:

"Народното събрание, постоянните комисии – надяваме се най-вече от там да обърнат внимание и да задължат подопечната им Комисия за регулиране на съобщенията да си свърши работата, защото идват избори, както се казва. Като не ни обръщат внимание, хич да не ни идват по селата и да правят предизборни кампании. Нека си свършат работата“, коментира Живков.

"Не вярвам, че няма да има реакция. Следващото е да сигнализираме ресорни комисии от Европейския парламент за този проблем и предвид, че е обособено като заплаха за националната сигурност, и прокуратурата на Република България", допълни Христов.

Освен мобилните връзки обаче, има и много друга инфраструктура, която се нуждае от стриктна поддръжка и мерки преди, а не след бурята и бедствието, защото тогава винаги възстановяването коства много повече. В интервю за предаването "Хоризонт до обед" кметът на Община Костинброд Трайко Младенов посочи основните проблеми и какво се прави за отстраняването им.

"Тръгнахме на разговори, на работни срещи както с представители на изпълнителната власт, така и с представители на енергоразпределителните дружества. Начертаха се определени посоки. Онова, което се случи в началото на зимата, при първия сняг, който не беше и толкова драматичен - тук трябва да се работи превантивно, да се вземат определени действия от страна на държава, общини и енергоразпределителното дружество, за да свършим работа, която след това няма да е свързана с това да търпим негатив от страна на гражданите", коментира той.

Населени места на територията на общината нямаха ток над 4 дни, напомни Младенов. И разказа:

"След първия ден с изгасването на тока вече не работеха и помпените станции за питейна вода. Първото след тока, приключва и водата. След водата идват и останалите несгоди, като на втория - третия ден изгаснаха разпределителните клетки на мобилните оператори. Вече нямаше и свързване по телефоните. Ние сме район, който се отоплява на газ - оттам стана и студено. Няма ток, вода, студ, няма и на кой да звъннеш, защото телефоните не работят. Получиха се ситуации, които не съм мислил, че ще видя, а това е родители да греят децата си в пуснати да работят на празен ход автомобили".

Трябва да признаем, че има проблем и да видим как да бъде решен той, категоричен бе Младенов. И подчерта важността на превантивната работа, свързана с пътища, почистване, клони, дървета и т.н. Според него това е много важна тема, която "за пореден път е била пренебрегната". По думите му много трябва да се влага от страна на енергоразпределителните дружества.

Енергоразпределителните дружества трябва да осъзнават своята отговорност и да работим ръка за ръка, подчерта още кметът на Костинброд. Според него те трябва да влагат много повече както в превенция, така и в изграждането на нови трасета, подсигуряването и смяната на жици и стълбове, а не всичко да се руши при падането на първия мокър сняг.

Цялата тема в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.