Така могат да се обобщят изводите на екипа икономисти от влиятелния Виенски институт за икономически изследвания, който всяка година изготвя анализ на развитието в Централна и Източна Европа и Западните Балкани.
От една страна отчитаме спад на инвестициите в региона, а в същото време икономиката се съживява, казва в интервю за БНР ръководителят на екипа, изготвил двата анализа - Олга Пиндюк.
"Да, има икономическо съживяване, но то не се дължи на чуждестранните инвестиции. По-скоро причините са увеличаващо се потребление. Така че възстановяването в Централна и Източна Европа всъщност е по-скоро запазване на постигната стабилност след скока на енергийните цени заради войната в Украйна. Икономическият ръст все още не може да достигне нивата от преди пандемията. Регионът е много голям и разнороден, всяка страна развива собствена динамика в икономическо отношение. Освен това, ние разглеждаме държавите от региона в няколко подгрупи. Процесите във Вишеградската четворка са много по-различни от развитието на Западните Балкани. Полша, Унгария, Словакия и Чехия са тясно свързани и зависими от икономическото развитие в Германия и Австрия, а там икономиката стагнира. Това се отразява пряко на съседите им."
Очакваният за тази година икономически ръст в 11-те държави в Централна и Източна Европа, които са част от ЕС, е 2,5 процента в сравнение със средно едва 1% за целия съюз. Исторически за региона Германия и Австрия винаги са били ключови инвеститори, но рецесията спира притока на свежи пари извън границите им. В същото време обаче размразените еврофондове за Полша и Унгария се отразяват благоприятно върху икономиките им, се казва в анализа на икономистите от Виенския институт. Те установяват още, че през първата половина на миналата година само България и Естония са привлекли повече чуждестранни инвестиции.
"Прави впечатление, че през последните години интересът на чуждестранните инвеститори се премества към Югоизточна Европа и Западните Балкани. Това е за сметка на Централна Европа, където сякаш има засищане. Там условията вече не са така атрактивни, както беше преди години - заплатите са високи, данъците също, а има недостиг на квалифицирана работна ръка", обяснява причините Олга Пиндюк.
"Естония е особен случай - няма директни индикации защо там БВП регистрира голям ръст. Новите чуждестранни инвестиции са предимно в сферата на услугите, а не в производство. Но информационните технологии продължават да привличат голям интерес в Естония - тя остава своеобразен лидер в тази област."
Общо за чуждестранните инвестиции в Централна и Източна Европа, но и в страните от Западните Балкани, важи ясно изразен интерес към проекти в областта на информационните технологии, възобновяемите енергийни източници и към имотния пазар. Ново е търсенето на партньорства за производството на полупроводници, отбелязва Олга Пиндюк. Сред страните от Западните Балкани прави впечатление доброто представяне на Сърбия. През първите девет месеца на миналата година тя е привлякла с 30% повече чуждестранни инвестиции, най-много от ЕС.
"Китай също е голям инвеститор, при това Китай инвестира предимно на зелено. За първите 9 месеца на миналата година Китай е обявил пет нови инвестиционни проекта в Сърбия. За сравнение - Германия има четири, а Австрия само един. През инвестициите Китай затвърдява геополитическите си позиции в региона, а Сърбия предлага добри условия за това, след като ЕС вдигна високи бариери от нови изисквания към китайските инвестиции. Чуждите инвестиции в Сърбия, не само от Китай, а и от ЕС, са насочени както към производството, така и към зелени технологии и възобновяеми енергийни източници. Но това се очакваше заради зеления преход в ЕС, както и заради навлизането на високите технологии в индустрията."
Въпреки добрите данни за икономическото развитие на страните от Централна и Източна Европа и от Западните Балкани има и рискове, които тази година могат да ги засенчат, предупреждава Олга Пиндюк.
"Рисковете са много - на първо място, разбира се, е войната в Украйна. Никой не знае кога и как ще завърши тя. От това зависят следващите ключови политически решения, а от тях - развитието на икономиката. Да не говорим за американските президентски избори в края на годината. От техния изход зависи на практика целият свят. В нашия регион може да очакваме сериозни икономически сътресения, ако Доналд Тръмп спечели вота, защото това ще доведе до свиване на инвестициите. Бизнесът не обича резките завои в политиката и в такива ситуации се свива и заема изчаквателна позиция."
Особено впечатляващи са данните на Виенския институт за икономически изследвания за Украйна. Нейната икономика остава под силен натиск, но за страна, на чиято територия вече две години се води война, икономически ръст от над 5 процента е неочаквано висок. На какво се дължи това?
"Два са основните фактори - издръжливостта на украинците във войната и външната финансова помощ. Без тази подкрепа икономиката на Украйна би се сринала. Всички данъчни постъпления в хазната отиват за армията. 5,5 процента икономически ръст наистина е впечатляващ резултат, но това все пак е една моментна снимка. Всеки момент всичко може да рухне. Така беше през декември и януари, когато нямаше траншове от партньорите и Украйна беше принудена да продава ценни книжа. Следващата стъпка е отново да печата пари, за да бъдат изплатени заплатите на държавните служители. Така беше в началото на войната. А когато става дума за устойчивост на икономиката, искам да дам един пример. Украйна няма споразумение с Русия за износа на свои стоки през Черно море, но въпреки това се намери начин как експортът не само да бъде възобновен, а дори да се увеличи - в момента Украйна изнася през Черно море стоки на по-висока стойност, отколкото по времето на зърнената сделка", коментира Олга Пиндюк.
За значението на гласуваните от ЕС тази седмица 50 милиарда евро помощ за Украйна за следващите четири години, в предаването "Събота 150" Пиндюк посочва:
"Това е огромна помощ за Украйна, без която държавата щеше да фалира. Без финансовата подкрепа от ЕС и от Съединените щати Украйна не може да съществува. От началото на войната до края на миналата година западните партньори са предоставили на Украйна общо близо 50 милиарда евро. Сегашният пакет, който прие Брюксел, ще даде финансова сигурност и перспектива на държавата за години напред. Това са огромни суми, но въпреки това не съм сигурна, че Украйна ще успее да оживее без блокираната американска помощ. Тя не е само финансова, а и военна. Досега Съединените щати бяха най-важният и мощен партньор на Украйна. По-рано ме попитахте за рисковете - ето, Америка изведнъж се превръща в риск.
Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..
От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..
Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги. С въвеждането на системата ще има..
В Държавната психиатрична болница в Ловеч днес ще бъде открит първият за Централна, Северна и Северозападна България дневен стационар за детско–юношеско психично здраве . Там ще помагат на деца до 18 годишна възраст в дневна форма за диагностика и терапия . Единият от кабинетите е диагностично-консултативен, където ще се преценява дали е..
Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..
Има самобитни български празници, които е трудно не само да бъдат показани, но и обяснени на чужденците. За щастие, те са понятни за българската диаспора. В Израел тя е доста голяма в сравнение на броя на населението на малката държава. Заради ограниченията за събиране на хора по време на войната, Денят на народните будители се..
Израелската армия и полиция, както в цял свят, имат поделения за служебни кучета. Но много преди началото на войната, през 2021 година се създава и гражданско сдружение за търсене на изгубили се по една или друга причина хора. Само в Израел , без да има война, те са около 4 000 годишно. С Майк бен Яков – ръководител на частна фирма, към която..
Централата на ДПС на бул. "Александър Стамболийски" не е предоставена по реда за политическите партии. Тя е предоставена по договор за наем от 1996 г.,..
Синдикалната федерация на служителите в МВР (СФСМВР) е в протестна готовност. Поводът: опасения от замразяване на заплатите. "Искаме много ясно..
35 години по-късно демокрацията в България отново е в опасност. Това заяви пред БНР Първан Симеонов, "Галъп интернешънъл Болкан". Толкова са минали..