Ивелина Казанджиева: Когато музиката се обича от цялото сърце и душа, резултатите са добри

Интервю на Евелина Стоянова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Тя има две дъщери, петима внуци и 1000 деца - ученици. Ивелина Казанджиева се представя като скромен пианист - акомпанятор и преподавател по акомпанимент, който е работил с много цигулари и ученици пианисти, на които е дал хляба и е научил да акомпанират добре.

42 години стаж има в Музикалното училище и Музикалната академия. Свирила е по целия свят, има множество награди и най-вече - обич и уважение както от страна на публиката, така и на нейните ученици.

Интересна е историята ѝ и пътя към музиката. Съседите ѝ, когато била малка, имали деца, които са свирили на пиано. Тя слушала през оградата невероятните звуци и пожелава да види пианото. На камъните вкъщи е нарисувала клавиши, което забелязва баба й. Казва на баща й, но той бил непреклонен - дъщеря му трябва да стане математик - инженер. Според него това било бъдещето.

Така Ивелина Казанджиева не учи в музикално училище във Варна, а остава в родния Шумен. Но пианото само я намира. Забелязва я Венета Вичева, диригентът на хоровете в града "Родни звуци" и "Бодра песен" и я кани да посвири. Така 1965-та година става акомпанятор.

Тайно кандидатства с пиано в Консерваторията, но и с математика в МЕИ. Приемат я и на двете места. В крайна сметка баща й й дава благословия да продължи с музиката.

"Музиката трябва да се обича от цялото сърце и цялата душа. Само тогава резултатите ще бъдат добри."

Ивелина Казанджиева е удостоена със Златна лира от Съюза на музикалните дейци за високи педагогически постижения. Носител е на Кристална лира, Кристално огърлие от Съюза на българските танцови и музикални дейци. По повод 70 годишнината й Министерството на културата я награждава с почетен знак Златев век, печат на Цар Симеон велики - за принос в развитието на българската култура.