Психологът Антонина Топалова: Ракът не е смъртна присъда! Имаме невероятен потенциал

Това каза в интервю за БНР Антонина Топалова, психолог във фондация "Една от 8", създадена от телевизионната водеща Нана Гладуиш.

"Само преди три месеца се завърна при мен ракът. Пак успях да го преодолея за кратко време. Лично аз трябваше да не съм сред вас вече, защото ракът ми беше тройно негативен. Вторият път той се оказа много "по-добър", много "по-послушен", има с какво да се облъчи, има как да се лекува."

Целта е да кажем, че това се превръща в хронично заболяване, че трябва да живеем в ремисия до края на живота си, посочи психологът.

"Начинът, по който се лекува в момента ракът, е съвършено различен от начина, по който преди 18 години се лекуваше. Сега има нови лекарства, специфична имунотерапия, стават непрекъснато чудеса. Всичко зависи от желанието за живот и от това да се чувстваме благополучни и щастливи."

Нашата философия е, че споделянето, говоренето облекчава до 50%, отбеляза Топалова. По думите ѝ, да носиш тази информация вътре в себе си, създава напрежение.

"Когато видиш някой, който го е минал, който го е преживял, който се е справил, това е великолепен пример. Щом някой е могъл да се справи, защо и ти да не можеш? Имаме невероятен потенциал."

"Не е причината храната, пушенето за появата на рака. Няма директна връзка между яденето на захар и появата на рака. Това не е научно доказано. При мен идват жени вегани и вегетарианки. Гневът, обидата, усещането за безперспективност, унинието намалява имунната система и оттам тези малки ракови клетчици, които всички носим, но поне седем пъти в годината убиваме, се групират и създават образувание, защото нашата собствена имунна система не може да се справи да ги унищожи. Всичко опира до това да бъдем благополучни", коментира Антонина Топалова в предаването "Хоризонт до обед".

"Ракът е тих убиец. Той често няма симптоматика. Болка при рака на гърдата няма. Бучката може да е вътре скрита. Затова профилактичните прегледи, които държавата е предвидила, трябва да ги направим. Но там действа синдромът на страха от диагнозата. Ние трябва да отидем с мисълта да ни кажат, че сме добре."

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.