Марк Галеоти за интервюто на Такър Карлсън: Отдавна не може да се вярва на Путин

Интервю на Деян Йотов с Марк Галеоти

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Руската война в Украйна всъщност я е започнала Украйна през 2014 година, а Русия се е опитала да я прекрати през 2022-а, нахлувайки в Украйна. Това е миниатюрен, но многозначителен цитат от интервюто, което руският президент Владимир Путин даде тази седмица на американския консервативен коментатор Такър Карлсън, който обясни на многочислената си аудитория в интернет, че е в Москва, защото след вече две години война повечето американци не били информирани за руската гледна точка.

От Кремъл го похвалиха, че за разлика от другите западни журналисти не бил проукраински настроен, не бил и проруски, а проамерикански.

Първият - исторически - отговор на Путин на въпрос на Карлсън продължи 36 минути. Интервюто продължи два часа и беше излъчено в деня, в който се разбра, че единственият останал опозиционен кандидат за президент на Русия - Борис Надеждин - е дисквалифициран от участие във вота през март, защото имало твърде много "мъртви души“ в подписката, която е депозирал в Централната избирателна комисия, за да бъде регистриран.

Интервюто в "Събота 150“ за това е с Марк Галеоти - историк и преподавател в лондонския University College:

- Професор Галеоти, ясно беше от самото начало, че интервюто на Путин за Такър Карлсън ще е класическо пропагандно активно мероприятие, на което няма смисъл да се обръща особено внимание. Все пак успя ли руският президент да ви изненада с нещо?

- Единствената изненада беше липсата на каквито и да било изненади. Такъв тип информационни операции на високо равнище би трябвало да съдържат нещо неочаквано. Например когато Такър Карлсън попита за журналиста Еван Гершкович - дали ще го пусне, та да го върне той у дома - ако имаха някаква хитра стратегия, щяха да намерят начин да зарадват Карлсън с нещо такова.

Това бяха феноменално досадни два часа. Но само за хора като вас и мен, които са гледали цялото интервю по професионални причини. За повечето други хора преживяването се заключава във внимателно подбрани кратки откъси в социалните мрежи или в телевизионните новини. Откъси, в които Путин се опитва да звучи логично, да убеди аудиторията, че е готов на преговори, че лошият Запад, гадните украинци и ЦРУ са виновни за случващото се в Украйна. Интересно е да видим тъкмо тези откъси на каква аудитория ще направят впечатление.

- Путин очевидно изчаква търпеливо да види дали залогът му за Тръмп ще се материализира. С това интервю даже го удвоява. Не е ли гениално това да си избере безхаберен пропагандист на американския изолационизъм, който няма необходимите познания, за да постави под въпрос историческите фантазии на Путин, но пък има огромна тръмпистка аудитория?

- Това беше жест към егото на Такър Карлсън. Брандът му не понася никакви негативи. Напротив - дори всеки път, когато някой го критикува за това интервю, популярността му расте. Затова мисля, че намерението на Путин е било да ухажва не толкова Доналд Тръмп, колкото самия Карлсън. Защото каквото и да се говори за него, той все пак е една от водещите фигури в движението около Тръмп.

В това според мен се заключава играта. Да, Карлсън не е човек, който може да постави под въпрос многословните путинови пътешествия в дебрите на руската и на украинската история или путиновите тълкувания на настоящите събития в Украйна. Но целта е Такър да стане приятел, защото това може да се окаже от полза на Путин, ако Тръмп пак стане президент.

- Руският президент увери, че било абсолютно изключено да нападне Полша, Латвия или когото и да било в Европа. "Защо ни е това?!", възкликна той. Не си ли спомняте обаче как през 2021-а Путин се присмиваше на опасенията на Запад, че ще нахлуе в Украйна?

- Да. Разбира се. Но не бива понеже казва, че няма териториални претенции към останалата част на Европа, да заключаваме, че всъщност има. Прав сте обаче, че отдавна вече не може да се вярва на Путин.

- На въпроса за Еван Гершкович. Дали Съединените щати да се съгласят в името на неговата свобода на размяна на журналиста за осъдения за убийство на чеченски дисидент в Берлин агент на ФСБ Вадим Красиков?

- Трудно е да се отговори на този въпрос. Но по принцип не могат Съединените щати да вземат такова решение. Политическият убиец е в германски затвор и само германците могат да кажат дали ще се случи. Вземането на заложници води до много тежки дилеми за заинтересованите страни. Гершкович е именно заложник, дори Такър Карлсън го нарече така пред Путин - един от малкото случаи, в които влезе в спор с него. Трябва да призная - добре, че не съм изправен аз пред такава дилема.

- Путин, както споменахте, си изпя пропагандните послания: западните лидери били разбрали, че стратегическо поражение на Русия е невъзможно; рано или късно Украйна щяла да падне; защо им е на Съединените щати да харчат толкова пари на толкова хиляди километри от тях; Русия била готова за диалог. Май застава в позата на някой, който освен, че контролира масите в Русия с логика и красноречие, може да облъчи и тръмпистките маси в Съединените щати, както и масите в Източна Европа, които 30 години след падането на съветската империя не могат да се освободят от синдрома на примирението. Наистина ли е толкова вещ Путин в контрола върху нагласите спрямо Русия?

- Разбира се, че не. И тъкмо затова се държи по този начин - защото не е така. Вижте първо в Русия - например спорното решение на избирателната комисия, с което беше предотвратено участието на Борис Надеждин в президентските избори. Той беше единственият истински опозиционер с шанс името му да бъде в бюлетината. Но решиха, че не си струва да рискуват да има реална политическа надпревара.

За Америка - ако Тръмп бъде избран, а това все пак още не е сигурно - трябва да си дадем сметка, че независимо от реториката му, в крайна сметка той се интересува само от себе си и не би заложил какъвто и да било политически капитал в помощ на Путин. Да, може да се опита да подкопае НАТО и да намали и дори да спре помощта за Украйна. Но може и да няма такава възможност. Защото Конгресът може да поеме инициативата в отношенията с Русия, както направи през първия му мандат.

А по отношение на примирението на източноевропейците... Вижте, колко пъти Путин заяви, че украинците и руснаците били един и същ народ? Украинците определено не показват никакво примирение! Затова за мен Путин или е безкрайно заблуден, или просто налага пропагандна позиция с надежда да убеди хората, които знаят не повече от това, което Такър Карлсън знае.

- За Надеждин - няма как да не попитам дали според вас той е кремълски проект? И ако е, защо в крайна сметка решиха, че не е толкова безопасен?

- Аз не мисля, че е проект на Кремъл. Той отдавна се е позиционирал като либерална опозиционна фигура, макар и не водеща, което може би дава отговор на въпроса, защо още не е в затвора, в ковчег или в изгнание. Но той никога не се е отклонявал от тънката линия между това да бъде твърде гласовит опозиционер и да не надига глас въобще. Наистина критикува войната, но не от морална гледна точка. Обявява се за смяна на властта, но никога не е нападал Путин лично.

Затова подозирам, че той се е допитал до президентската администрация по въпроса за кандидатирането си и те са го допуснали, защото не са очаквали от това да излезе нещо особено. Но, почти от само себе си, той се превърна едва ли не в лице на най-различни групи и личности, които са против Путин.

Екипът на Алексей Навални го подкрепи, също и антивоенни настроени хора, както и недоволстващи от икономическата ситуация. И когато хиляди се наредиха на опашки, за да се включат в подписката за кандидатурата му, Кремъл реши, че Надеждин е потенциално опасен, и блокира кандидатурата му.

- Ще се предаде ли Надеждин или ще изпълни заканата си за протести?

- Ако я изпълни, Кремъл без съмнение ще го приеме за враг и ще се разправи с него подобаващо. Но Надеждин може да избере да направи и друго - да си помрънка тихичко, да обжалва дисквалифицирането си във Върховния съд, съдът да потвърди решението на Централната избирателна комисия и накрая Надеждин да се върне към предишния си живот. В такъв случай Кремъл вероятно даже би го възнаградил.

- По повод далеч от неочакваното развитие на ситуацията около кандидатурата на Надеждин споделихте миналата седмица в свой анализ мнението, че в Русия вече свършва епохата на драматургията с фасадната демокрация. Ако може да се сравнят късният путинизъм със заника на съветския режим, може ли да се очаква катаклизъм?

- Интересният въпрос всъщност е дали Съветският съюз щеше да падне без Горбачов. И отговорът е - може би, в един момент, но много по-бавно. Такива режими могат да оцеляват доста време, освен ако не се разклатят от тежки системни трусове. Но да, според мен сегашният момент в Русия е като времето на Брежнев. Държавното ръководство е доста възрастно и губи или представа, или интерес към случващото се в страната. Те нямат вече друга кауза, освен да осигурят собствения си комфорт и собствената си безопасност. Страната междувременно изнемогва заради абсурдно големите разходи за отбрана, но няма как да се протестира, защото службите все още са силни и безскрупулни.

Много трудно е да се прогнозира каква ще е следващата системна криза и кога ще се случи тя. Дали ще е срив на фронта в Украйна? Регионална или вътрешноикономическа криза? Заболяване на Путин? Каквото и да е, в такъв случай режимът, както вече показа случаят с Пригожин, ще изглежда далеч по-слаб.