Изложба с най-интересните археологически находки от миналата година вече е подредена в Националния археологически институт с музей при БАН.
Откриването на експозицията ще е на 14-и февруари, поводът е професионалния празник на археолога, който е на тази дата. Това е 17-ата национална археологическа изложба и в нея са включени над 400 експоната от 30 обекта, притежание на 23 исторически и археологически музеи в цялата страна. Сред тях са продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили при Нова Надежда, Провадия, Суворово, Юнаците и Козарева могила, световноизвестният Варненски халколитен некропол, къснобронзовият некропол при Балей, гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Емпорион Пистирос, римският град Деултум, античните крепости Боровец, Якоруда и Букелон, средновековните градове Лютица и Мелник. Представени са и обекти от мащабните спасителни археологически разкопки, свързани с подновяване на железопътната инфраструктура на НКЖИ, сред които римската пътна станция Циле до Чирпан, многослойните обекти при Алдомировци и Скутаре и ямният комплекс от късната желязна епоха при Пауново. Особен интерес като специфика на изследването и открити находки представляват подводните проучвания в пристанището на Созопол и на потъналия край Китен кораб „Урдовиза“.
Сред най-впечатляващите находки са праисторически накити от злато, мрамор и мида Spondylus от Варненския некропол и Юнаците, богато украсена антропоморфна керамична фигура от Балей, костен скиптър от Провадия, каменни главнярници от Пауново, колективна находка от 76 монети от Аполония, бронзова флейта от Скутаре, бронзова фигурка на Хермес (Меркурий) от Циле, средновековни накити и елементи от костюма от Лютица, Кавлаклак (Шуменско) и Широково (Русенско), порцеланови чашки за чай от Китай от потъналия кораб „Урдовиза“.
17-тата изложба „Българска археология“ е плод на съвместната работа и партньорството с 23 исторически и археологически музеи в цялата страна, които предоставят находки от своите фондове. Това са: Националният исторически музей, регионалният археологически музей в Пловдив, регионалните исторически музеи във Варна, Видин, Кърджали, Пазарджик, Русе, Стара Загора, Хасково и Шумен, Археологически музей „Старинен Несебър“, Археологически музей „Мечислав Домарадски“, Септември, археологическите музеи в Сандански и Созопол, историческите музеи в Ивайловград, Ихтиман, Правец, Приморско, Провадия, Чипровци и Чирпан, и Музеят на родопския карст, Чепеларе.
“Българска археология 2023” се открива на 14 февруари (сряда), от 18.00 ч. и ще бъде отворена за посетители до 26 май 2024 г. в Централна зала на НАИМ на пл. "Атанас Буров" № 1.
Кои са най-интересните артефакти, които могат да се видят, разказа доц. Камен Бояджиев, ръководител на отдел "Експозиции" в Националния археологически институт с музей при БАН - чуйте в репортажа на Светослава Кузманова в предаването "12+3".
С поезия, но и с директни призиви към политическата класа – така част от артистичната гилдия отбеляза Световния ден на театъра на връчването на наградите "Икар" в Народния театър . Проф. Симеон Венков , който получи приза за съвременна българска музика, избра да цитира Валери Петров . Яворов бе изборът на Явор Милушев , награден..
В рубриката за българското музикално минало „Помните ли…?“ отбелязваме 100 г. от рождението на тенора Никола Николов - един от големите български оперни певци на ХХ век. Той е сред най-обичаните и най-почитани български артисти, единственият, когото публиката буквално е носила на ръце след спектакъл в Софийската опера на „Трубадур“ от Джузепе..
- Маестро Паликаров, предстои Ви концерт "Виенски класици" заедно със Симфоничния оркестър на Сант Кугат. С какви очаквания идвате? - Пристигам с най-приятни очаквания. Това не е първата ми визита в този град и среща с този оркестър. Преди осем години направихме два концерта - един в Сант Кугат дел Вайес и втори в още един град наблизо...
64-тото издание на Международния фестивал "Мартенски музикални дни" в Русе ще бъде закрито на 30 март от Фестивалния оркестър, съставен от бивши възпитаници на Националното училище по изкуствата „Веселин Стоянов“ – Русе, традиционно ръководен от маестро Емил Табаков, който е един от тях. Миналогодишната мечта на много хора, покосена тогава от..
На 13 март в Базел се състоя концерт с участието на талантливи млади музиканти. Поканата дойде от пианистката Елица Джамбазова-Рива, която от години живее и работи в Швейцария. От София пристигна Елица Стефанова - пианистка, първокурсничка в НМА "Проф. Панчо Владигеров". Брат ѝ, Павел Стефанов, изучава пантомима и дойде за събитието от Барселона, а..
Чехът Радек Баборак - легенда в света на медните духови инструменти - постави началото на V международен фестивал "МузикАртисимо". Пред публиката в Софийската градска художествена галерия на 25 март валдхорнистът представи програмата "Соло", в която звуча музика от барока до наши дни, включително и композиции на самия Баборак. "МузикАртисимо Фест"..
На 24 март в Люксембург с концерт завърши Седмото издание на международния конкурс по композиция „Начинаещи артисти“. Той се провежда от 2010 г. досега на всеки две години. Негов създател и президент е композиторката Албена Петрович Врачанска, която от близо 30 години живее и се реализира успешно във Великото Херцогство и активно работи за..
София е с традиции в градоустройството, имала е канална мрежа, водопроводна, преди 2000 години, а сега градски тоалетни няма . Това каза в..
Става дума за едно набеждаване , посочи пред БНР Димитър Иванов, професор по "Национална сигурност и лидерство" в УниБИТ, бивш офицер от Държавна..
Все още, когато кажем български бандонеонист, се сещаме за него, но той самият прави много и големи усилия това скоро да се промени. Той е Стоян..