Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Най-интересните археологически находки от 2023 г. в изложба

7
Снимка: Светослава Кузманова

Изложба с най-интересните археологически находки от миналата година вече е подредена в Националния археологически институт с музей при БАН. 

 Откриването на експозицията ще е на 14-и февруари, поводът е професионалния празник на археолога, който е на тази дата. Това е 17-ата национална археологическа изложба и в нея са включени над 400 експоната от 30 обекта, притежание на 23 исторически и археологически музеи в цялата странаСред тях са продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили при Нова Надежда, Провадия, Суворово, Юнаците и Козарева могила, световноизвестният Варненски халколитен некропол, къснобронзовият некропол при Балей, гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Емпорион Пистирос, римският град Деултум, античните крепости Боровец, Якоруда и Букелон, средновековните градове Лютица и Мелник. Представени са и обекти от мащабните спасителни археологически разкопки, свързани с подновяване на железопътната инфраструктура на НКЖИ, сред които римската пътна станция Циле до Чирпан, многослойните обекти при Алдомировци и Скутаре и ямният комплекс от късната желязна епоха при Пауново. Особен интерес като специфика на изследването и открити находки представляват подводните проучвания в пристанището на Созопол и на потъналия край Китен кораб „Урдовиза“.


Сред най-впечатляващите находки са праисторически накити от злато, мрамор и мида Spondylus от Варненския некропол и Юнаците, богато украсена антропоморфна керамична фигура от Балей, костен скиптър от Провадия, каменни главнярници от Пауново, колективна находка от 76 монети от Аполония, бронзова флейта от Скутаре, бронзова фигурка на Хермес (Меркурий) от Циле, средновековни накити и елементи от костюма от Лютица, Кавлаклак (Шуменско) и Широково (Русенско), порцеланови чашки за чай от Китай от потъналия кораб „Урдовиза“.

17-тата изложба „Българска археология“ е плод на съвместната работа и партньорството с 23 исторически и археологически музеи в цялата страна, които предоставят находки от своите фондове. Това са: Националният исторически музей, регионалният археологически музей в Пловдив, регионалните исторически музеи във Варна, Видин, Кърджали, Пазарджик, Русе, Стара Загора, Хасково и Шумен, Археологически музей „Старинен Несебър“, Археологически музей „Мечислав Домарадски“, Септември, археологическите музеи в Сандански и Созопол, историческите музеи в Ивайловград, Ихтиман, Правец, Приморско, Провадия, Чипровци и Чирпан, и Музеят на родопския карст, Чепеларе.

“Българска археология 2023” се открива на 14 февруари (сряда), от 18.00 ч. и ще бъде отворена за посетители до 26 май 2024 г. в Централна зала на НАИМ на пл. "Атанас Буров" № 1.

Кои са най-интересните артефакти, които могат да се видят, разказа доц. Камен Бояджиев, ръководител на отдел "Експозиции" в Националния археологически институт с музей при БАН - чуйте в репортажа на Светослава Кузманова в предаването "12+3". 

По публикацията работи: Наталия Кръстева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Железни момчета

"Железни момчета" и романтиката на българските железници

Цялата история на България може да се разкаже през историята на железниците. Това обясни пред БНР Емил Спахийски, сценарист на филма "Железни момчета". "Има изключителна романтика, свързана с времето на парните локомотиви. Оказва се, че тези машини, създадени от човешката ръка, са изражение на гениалността на инженерната технология...

публикувано на 22.04.24 в 19:34

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В 27-ото издание от 31-я сезон на предаването на програма Хоризонт за музикално-сценични изкуства Каста дива :  20.05-21.00 ч.: Специален гост: младата звезда на Националния музикален театър “Стефан Македонски“ Илона Иванова – единият от гласовете в саундтрака на видеоиграта Baldur's Gate 3, който беше отличен с награда на Британската..

обновено на 22.04.24 в 18:53

Еничарството – болната тема в нашата история

Най-новата книга на великолепната разказвачка Елена Петрова от Пловдив, която живее в Гърция, със заглавие "Храмът на греховете" засяга една жестока тема от нашата история - принудителното еничарство на българи по време на турското робство. Конкретни лица и образи превъплъщават по истински случаи темата за любовта и греховете, но..

публикувано на 22.04.24 в 13:45

БНР определи финалистите в Конкурса за нова българска поп и рок музика "Пролет`24"

74 песни бяха допуснати за участие в категория "Нова българска поп и рок музика" на конкурса на Българското национално радио (БНР) за нова българска поп и рок музика "Пролет`24".  Селекционна комисия от музикални редактори в БНР определи 12-те финалисти, които ще изпълнят песните си на живо пред жури (съставено от композитори, певци, автори..

публикувано на 20.04.24 в 08:30
Петър Петров, баритон (1919-2005)

Спомен за баритона Петър Петров

През април отбелязваме 105-годишнината на един много обичан баритон през 50-те и 60-те години на отминалия век - Петър Петров.  Предполагам, че всички, които са гледали спектакли на Софийската опера с негово участие, веднага ще си го спомнят - той беше много емоционален певец, веднага привличаше вниманието на публиката със сърцатата си..

публикувано на 19.04.24 в 19:25
Български камерен оркестър - Добрич с диригент Арто Чифчиян

Седмицата на камерната музика в Добрич с почит към диригента Константин Илиев

На 23 април в Добрич започва Седмицата на камерната музика "Константин Илиев".  С изданието тази година се отбелязва 100-годишнината от рождението на диригента Константин Илиев, един от основателите на фестивала, както и на местния камерен оркестър. Концертите са четири и се провеждат всяка вечер до 26 април включително в концертната зала..

публикувано на 19.04.24 в 18:51

Независимите артисти на път: Историята на "Астория"

Песен за заслепеното човечество, което иска да се предреши, но не може. Така, както не успява да се предреши в измислената история за несъществуващата Астория. Зойфер не е особено познат в България. Единствената книга с негови пиеси, публикувана на български, Валерия намира случайно в библиотеката на НАТФИЗ. " Стоеше на едно..

публикувано на 19.04.24 в 14:59