Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Станимира Радулова: Във всяка картина е нещо от душата ми, частичка от мен!

Станимира Радулова
Снимка: Елена Цанева

В този епизод на рубриката “Америка - илюзии и реалности” гост е художничката Станимира Радулова, която след почти 19 години преживяни в Америка, вече се радва на много почитатели и не се оплаква от трудностите, а продължава да следва своя път.

Спомняте ли си "Слънчогледите" на Ван Гог или "Ирисите" в неговите картини? Никой отдавна не оспорва неговото място в изкуството, но през целият си живот казват, че той е продал само една единствена картина.

За разлика от Ван Гог художничката Станимира Радулова не иска да продаде дори и една от своите картини. “Във всяка картина е нещо от душата ми, частичка от мене. Как да ги продам?", пита Станимира. 

Посетителите на първата й самостоятелна изложба искаха да си вземат нещо от нейните ефирни и слънчеви къщи, цветя, пеперуди…В описанието на картините й имаше, всичко без цени. "Не се продават", казва Станимира и пази ревниво рисунките си. Може би е права. Трябват и близо 20 години, за да си повярва, да се престраши да покаже повече от няколко картини и да застане в центъра на вниманието. 

Родена в Шумен, завършила  гимназия със специалност - "Промишлен дизайн"  в Казанлък, Станимира Радулова след това учи в Шуменския университет, става член на Дружеството на шуменските художници, после живее и в Русе, преди да тръгне  да преследва мечтите и щастието си в  Америка. 

Станимира Радулова
Станимира, кога откри художника в себе си?

"Бях малка, когато рисуването беше част от мене и то ме търсеше. Или аз го търсех постоянно. И си спомням как моят дядо ми намери едни рисунки и каза: - "Ето, виж моето момиче какви работи си рисувала!" И съм била сигурно на 4-5 години. Но това сигурно за всяко дете се отнася. Всички деца рисуват. За мене преломът беше, когато започнах вече да ходя на уроци. Много исках да свиря на китара. И казах на майка ми и на баща ми: Искам да свиря на китара, искам да свиря на китара. Обаче уроците по-китара бяха доста по-скъпи от уроците по рисуване и така майка ми каза: "Хайде моето момиче, защото уроците по китара са доста по-скъпи, ти отиди да рисуваш!"

Но аз, ако не беше да ми хареса, нямаше и да продължа. Записах се та курсове в “Знаме на мира’, когато съм била 5 - 6 - 8 годишна и оттогава някак то си остана, разказа в "Закуска на тревата" Станимира Радулова.

"Към китарата се върнах преди 2 или 3 години в САЩ, когато и моето дете поиска  да свири на китара и тогава си казах, ами да. Сега ми е времето! И аз започнах да уча с нея и мога да изсвиря някое парче, но дотам".

Станимира Радулова

"Сега се връщам в годините назад и си давам сметка, че в годините, които съм учила и съм се развивала като художник не са малко. Завърших Художествена гимназия в Казанлък, Промишлен дизайн и се наричах дизайнер дълго време и си мислех, че нямам нищо общо с рисуването. Но впоследствие като завърших и Педагогика на изобразителното изкуство със специалност “Графика” и графиката толкова много ми харесваше и беше част от живота ми за дълго. 

Преподавах в училище такава паралелка в България, беше много хубав период, но като дойдох в Щатите си помислих, че рисуването е там на един етап, но аз трябва да продължа и да се науча, да комбинирам и да зная какво се случва и да рисувам и с компютър и всички нови технологии, които навлизаха. Така записах и завърших в Чикаго Арт института с графичен дизайн и сега се занимавам с графичен дизайн, разказа още Радулова за "Хоризонт".

"Акварелите са ми любимото нещо, което правя и обичам да си ги примесвам с моят начин на изразяване, като си добавям и графиката, която обичам да рисувам и слагам по едно туш перо отстрани на тия акварели.

Обичам акварела, защото нещата се случват, докато е мокър листът и приключват някак "между другото"..., каза още художничката.

"Богата съм, защото имам много хубави приятели около мене. Оградена съм с хора, които ме обичат и подкрепят, обичам си работата и съм богат човек, защото имам обичани хора около мене. Богатството не е да имаш 3 къщи пръснати из Щатите и още имоти, смята тя.

"Преди 3 дни си говоря с моята майка и тя ми казва - "Слушаш ли предаването “Америка - илюзии и реалност", защото леля ти Божанка  го слуша и там най-редовно говорят за българи, които са се реализирани в Щатите…по радио “Хоризонт". И аз си помислих, че трябва да ти го кажа на тебе, че има хора, които казват, че те слушат с голямо удоволствие, следят ти твоите изяви по БНР и очакват съботните срещи с ей такива като мен. И сега, леля Божанка я поздравявам и майка ми -  да са живи и здрави, сподели Станимира.

"Този път аз съм в това предаване и осъзнавам, колко е малък светът и колко близко могат да бъдат неща...."

Още в интервюто на Елена Цанева със Станимира Радулова в рубриката "Америка - илюзии и реалности". 

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Здравка Андреева в студиото

90 г. БНР: Спомени на един музикален редактор

90-годишнината на БНР ни дава повод за среща с човек, известен в музикалните среди с артистичност, може би дори малко ексцентричност, но и с пълна отдаденост на каузата музика от десетилетия. Здравка Андреева влиза в БНР още като ученичка и е първопроходец в много отношения през 70-те и 80-те години на вече отминалия век – тя е една от първите..

публикувано на 23.01.25 в 19:00
Арто Чифчиян и Българският камерен оркестър - Добрич

Българският камерен оркестър - Добрич с успешна образователна програма

Традиция е всяка година през месец януари Българският камерен оркестър - Добрич да изнася образователни концерти пред ученици от града. Постепенно интересът към инициативата се разраства и на 13 януари 2025 г. съставът покани младежката публика на три последователни събития в Органовата зала на Добрич, която има капацитет 550 места. Така само за ден..

публикувано на 23.01.25 в 18:17

Изложба "Земята" се открива в Художествена галерия - Добрич

Изложба "Земята" открива днес в залите си Художествената галерия в Добрич. Избраните творби са изцяло от фонда на културната институция. От създаването си преди 60 години до днес основна тема на събирателската и експозиционната дейност на Художествената галерия в Добрич е тази за земята и хората на Добруджа. Тя е намерила широка и..

публикувано на 23.01.25 в 08:23
Пропаст

"Пропаст" - най-новата книга на Робърт Харис - роман за шпионаж и любов по време на война

"Конклав" е филмът, в който главният герой, изигран от страхотния Ралф Файнс, ръководи избора на нов папа.   Продукцията получи високи оценки от зрители и критици, а номинациите за престижни награди продължават да валят.  Автор на книгата, по която е създаден филмът, е британският писател Робърт Харис, а най-новата му книга е "Пропаст" .  "..

публикувано на 22.01.25 в 15:35
конференцията Момичета с мисия: Образование

"Момичета с мисия: Образование" и пътищата за спасение от ранните бракове

Утре – 23.01, ще се проведе конференцията "Момичета с мисия: Образование". Регистрацията за нея е безплатна.  Организира се от издателство "Ентусиаст"  и от Френския културен институт. Това събитие е вдъхновено от книгата "Жени, лишени от търпение" на Джаили Амаду Амал , разказа пред БНР Сиана Колибарова, издателство "Ентусиаст". "Бяхме..

публикувано на 22.01.25 в 11:58
Валерия Велева

Валерия Велева: Видях всичко в журналистиката

Видях всичко в журналистиката. Това заяви пред БНР журналистът Валерия Велева, която празнува своята 70-та годишнина с представяне на две свои книги – "Рани от власт" и "Ах, тази власт". "Двете книги обхващат периода от падане на власт на Тодор Живков до наши дни.  В едната съм събрала интервюта, които съм правила от 1991 година до днес...

публикувано на 20.01.25 в 17:53
Йордан Славейков

Йордан Славейков: Обичам да правя пиеси, в които на зрителя накрая и малко надежда да му дам!

" Темата в пиесата е това, заради, което хората идват, за да я гледат, а темата за любовта е точно такава, но аз обичам да правя такива пиеси, в които на зрителят накрая малко надежда да му дам , каза за БНР Йордан Славейков, режисьор, писател, драматург и преподавател.  Поводът за срещата ни е най-новото му представление "Прашка" , чиято..

публикувано на 20.01.25 в 12:43