Помня как се вгледах за първи път в гоблените на тревогата. Няколко работи на млада художничка, наред с още много уникални творби събрани в MOT - Модула на темпоралността, една временна фургонна инсталация, приютила произведения на съвременни художници на площада до хотела ми в Подил, до реката и до голямото виенско колело на Киев, където денем киевчани напук се возеха с деца и кучета, сякаш, за да покажат, че не ги е страх да са мишена.
Гоблените на тревогата - така си ги кръстих за самата мен. Тогава не обърнах внимание на името на художничката. Сега тя е пред мен… реди изложбата си в Чешкия център - Жанна Кадирова. Вече знам, че е прочута, че е името на Украйна от биеналето във Венеция, вече знам, че не случайно за годишнината от началото на пълномащабната война Украинското посолство заедно с Чешкия център прави нейна изложба със заглавие "Тревога".
Показвам на Жанна приложението. Тя се усмихва… "сърце не ви даваше". "Да, исках да знам кога сте в опасност". "Почти непрекъснато сме", смее се тя. "Знам, още го пазя, но с изключен звук, само аз да си знам, да не всявам ужас в близките". Питам я тя кога за първи път чу звука "Въздушна тревога".
"Ако е моята лична история, аз се върнах от Берлин на 20 февруари, защото се страхувах, че войната ще започне без мен, а трябваше да се погрижа за моята майка. За 27 февруари имах билети за Южна Франция за една изложба, защото започвах нов проект - изкуство в публична среда. Но, разбира се, това не стана. А самото чуване на алармата "Тревога - въздушната тревога - Внимание, внимание"… осъзнах по-късно. Личната тревога, усещането, че нещо ужасно предстои беше в мен още преди първата атака.
В онзи момент изобщо не си представяхме какво означава истинска война. Мислехме, че ще свърши след един ден, в следващата седмица, или след един месец, но…в един момент сякаш разбрахме, че тя не просто е ужасна, но и няма да свърши скоро. Живели сме без война и просто не можехме да го проумеем това - град, театри, галерии, нормален живот и изведнъж нещо непредставимо. Война.
С първата аларма за въздушна тревога чухме и първите експлозии, които ни изпратиха в мазето на малката ни къща. Малко мазе - трябваше да спим трима души един до друг, обаче, само настрани. Толкова беше тясно, че се обръщахме едновременно в другата посока. После се евакуирахме. Трудно, защото бяхме на десния бряг на Днипро, на реката, а трябваше да минем от другата страна, защото там бяха колите, с които да се евакуираме. Всички се движеха към Западна Украйна. Мостовете бяха затворени, беше наистина страшно".
Прекъсвам Жанна Кадирова, защото вече знам, че още през 2020 г. тя е обявена от сп. "Форбс" за една от 50-те жени лидери за Украйна в своята област като световноизвестен визуален артист. Жанна, значи имате още тогава тази възможност, пет дни след началото на войната, да отидете във Франция, даже билети. Защо избрахте да останете в Украйна, а не да емигрирате в Европа?
"Не, аз даже имах повече предложения - от приятели, колеги и от хора от средите на изкуствата. 12 години бях работила с една много голяма стара италианска галерия. И те веднага предложиха да отида там, обаче първото, което изпитах, е огромно безпокойство за професията ми. Колко безсмислена ми се видя тя… Моите артистични умения, уменията ми на художник за нищо не ставаха. Не можех да помогна с тях на фронта, да спася човек до мен, ако е ранен. Осъзнах, че съм направила грешен избор да се занимавам с изкуството, вместо да уча медицина или някаква военна специалност, за да съм полезна. Пред машина на войната, изкуството изглежда уникално слабо".
И вие се усетихте безполезна? Безсмислена?
"Ами да, аз бях в шок от това. Сякаш се събудих в реалността. 20 години от живота ми се обезсмислиха. Всичките тези години работа в изкуството се оказаха нищо… нула!"
Нула… Хич не е нула, пак някъде прочетох, че Жанна продава творбите си, за да подкрепя Тероборона. Над 200 хиляди долара до средата на миналата година. Сега сигурно са повече. Но тя уточнява, че иска да ми разкаже как се променя изобщо отношението ѝ към живота. А и самият живот. Как се качват тя, майка ѝ, сестра ѝ, леля ѝ, кучетата и котките и с две коли напускат Киев.
"Взехме само компютри, документи, малко храна и хапчетата на мама, защото тя беше навършила скоро 75 години и се нуждае вече от доста лекарства".
По-късно майката и сестрата на Жанна Кадирова заминават за Германия. Жанна остава в Украйна. Защо?
"Знаех, че трябва да остана в Украйна, защото имах опит от 2014 година, когато бях в първата фаза на протестите на Майдана, но после заминах по мой арт проект в Бразилия и оттам видях как започнаха да стрелят по приятелите ми на площада по време на Революцията на достойнството. Изживях абсолютен кошмар тогава и разбрах, че стресът ми ще е по-малък, ако съм си тук в Украйна".
Най-много да е далеч от Киев, но все пак в Украйна. Така Жанна Кадирова се озовава в едно закарпатско село до западната граница на Украйна. Няма свободни къщи, единствено една, в която няма електричество с години. Там се нанасят с партньора ѝ. И там… идва срещата с Гоблените. “Гоблените на тревогата”. “Въздушната тревога”.
Един въпрос не ми дава мира още от фургонната изложба, където за първи път видях гоблените на Жанна на площада в Подил в Киев. Как съчетава захаросаните късчета рай, природа, пасторал и приказни герои с надписа "Въздушна тревога".
"Върнах се към мисълта за изкуството, едва когато майка ми замина за Германия и си отдъхнах… Можех да се отдам на изкуство. Като нямам други умения освен изкуство. Но как? Без инструментите ми, без студио?! Единствено имах контекста - селото около мен и карпатската природа".
И тогава Жанна Кадирова вижда гоблените и речните обли камъни. Първо гоблените.
"Два почти еднакви такива гоблена с някаква райска екзотика, палми, лодка, даже нищо общо с Украйна, с много малка разлика - сложени една до друга. И това ми напомни на сигнала "Тревога, въздушна тревога"… "Отидете в укритията"… и края на тревогата - "Край на тревогата"… Всеки ден чувахме тази сирена в началото и в края на ракетните обстрели".
"Внимание, внимание, въздушна тревога… и после край на въздушната тревога".
А облите речни камъни. Опитвам се да произнеса думата за хляб за добре дошъл на украински… празничен хляб, символ на гостоприемството, който Жанна Кадирова превръща в камък. Дума, която освен символ на гостоприемството, се оказва и особен вид код, парола:
"От самото начало на войната използвахме думата паляниця, за да проверяваме кой е украинец и кой руснак. Защото много руснаци от различни групи за диверсия бяха влезли още месец-два преди началото на самата война, за да събират информация за стратегически обекти. А тази дума беше важна, защото руснаците не могат да я произнасят точно.
Защото имаме две различни думи - "паляниця" е хляб, тържествен хляб за посрещане на гости, увит с кърпа с бродерия - това е фолклорна традиция, но има и една друга дума "полоница", която е "ягода". Руснаците ги бъркат.
Жана продължава, надгражда разказа и символиката.
"В началото имаше много истории как са хващали руски диверсанти с тази дума и тя стана символ на съпротивата. А символиката с хляба е обратната при мен. Защото при мен паляниця не е "Хляб-ДОБРЕ-ДОШЪЛ"! Напротив, моят хляб е за окупантите и той е "Хляб за НЕ-ДОБРЕ-ДОШЪЛ", защото е от камък и ще счупи зъбите на окупантите".
И речните обли камъни влизат в изкуството на Жанна.
"Тези мои творби придобиха още едно послание с хода на войната, когато руснаците започнаха да ограбват украинското зърно и да горят зърнените хранилища. Това прилича на Гладомора, изкуствено създания глад в Украйна, когато умират три милиона души. Не защото е имало лошо време и лоша реколта, а защото всичко е пращано в Москва. А сега видяхме опит за повторение на историята, как Русия воюва срещу нашия хляб".
Прочетох някъде, че с продажбата на тези ваши творби финансирате украинската армия.
"Да, да, точно така. Направо: това не е арт проект, а хуманитарен проект. 100 процента от продажбите на моите каменни хлябове отиват за армията. Директно за много батальони, където се сражават мои близки приятели, хора на изкуството, поети, художници. Много са. Те от две години живеят в траншеите, някой от тях бяха музиканти, други работеха като бармани в нощни клубове, трети като диджеи, четвърти като звукорежисьори. Познавам много такива. Работя с едни приятели доброволци, които организират купуването на полезни неща - коли, дронове, различна екипировка, дрехи, бронежилетки… различните неща, които трябват за войниците".
250 хиляди евро досега от Паляниця, от изкуство. Оказва се, че не е толкова непотребно по време на война. Жанна споделя, че освен много мъже от различните изкуства, има и жени, нейни приятелки, които влизат в армията. Питам да не би да има и пацифисти, които стават войници, защото по традиция много хора на изкуството са левичари и по дефиниция са против милитаризма и войната?
"Да, има даже анархисти, пацифисти… много. Всичките ми приятели, които отидоха на фронта, бяха пацифисти. Но те нямаха избор. Ако някой дойде в къщата ти и започне да убива близките ти, какво ще направиш? Нямаш шанс, нямаш избор… или умираш без битка, или се опитваш да се съпротивляваш".
Питам я дали сега с умората от продължаващата война и със загубите на човешки живот, младите хора ще искат, както преди, доброволно да се присъединяват към армията, още повече, че има и елемент на мобилизация.
"В началото много хора се присъединяваха заради идеалистичния възглед, че това е нашата земя. И като си я върнем, после ще се върнем към нормалния живот. Но сега вече … няма илюзии. Войната е ужасна. Наистина Русия има повече ракети и повече хора за хвърляне. В тази война залогът не е оживяването".
Когато руските войски още не бяха готови да посрещнат контраатака от украинските сили, Украйна все още нямаше ресурс, достатъчно оръжие, муниции. Когато ги получи, руснаците бяха укрепили позициите си. Чувстват ли се предадени от Европа, от света?
"Просто реалната помощ дойде супер късно", казва Жанна и добави, че през това време руснаците окомплектоваха позициите си.
"Щом хората като вас в Европа, които живеят в мир, са уморени да слушат за Украйна и за нас - как ние украинците да не сме уморени?! Хората вече не вярват в някакъв бърз успех".
Може ли без надежда, без вяра в това, че доброто ще победи? Без вяра… пасторалът съществува без траншеи и смърт… Не знам, признава Жанна.
"Малките градчета, центровете на селата и на градовете са като гробища. Губим много хора…".
За какво мечтаете, какво сънувате - питам художничката Жанна:
"Трудно се мечтае и сънува в тази ситуация. Когато направих своя избор да се върна в Украйна, разбрах, че всеки ден може да ми е последен. Живея за мига. Не сънувам. Нямам право да мечтая.
Разбира се, аз пътувам с творбите ми и моята работа ми помага да се чувствам жива. А и изненадващо… носи пари. С тях поддържам моите хора на война, така чувствам поне малко сила и може би … надежда. Но нашият живот, никога няма да бъде нормален".
Последно моля Жанна да обясни на тези българи, които мислят, че заради славянството украинците и руснаците са братя - защо в Украйна е трудно това изобщо да бъде възприето?
"Това е невъзможно сега, защото виждаме как унищожават нашите домове, училища, как изнасилват и убиват нашите хора. Не можем да сме братя. Никога. А също така е пропаганда и това, че нямало украинска култура и че всичко било руско. Това е кражба на култура още от времената на Съветския съюз. Сега Русия се опитва да се представи като наследник на доброто от СССР, което също е лъжа. Защото още тогава Съветският съюз се опита да експроприираха всичко и да го сложи под знака "съветско изкуство": нямаше украинско, нямаше казахско изкуство, или българско, представете си всичко под шапката "съветско". Това не е руско изкуство, но те експроприираха всичко. И базират своята пропаганда на това. Като представят всичко като част от една голяма империя. Докато не започваха просто да ни убиват. И всичко е просто за ресурси. Те се опитват да окупират нашата територия, за да имат нови ресурси, както направиха с Грузия, Карабах, Чечня… Молдова…навсякъде. Влизат, за да си вземат пая и дестабилизират територията, за да накарат тези страни да работят за Русия и за руския имперски интерес. Братята не правят така".
А какво бихте казали на левите хора в Западна Европа и Америка, които смятат, че Русия е контрапункт на капиталистическия Запад?
"За тях Русия е противоположността на капиталистическия свят, но това не е вярно, защото те не разбират какво е истинската Русия. Това е див капитализъм. Русия не е опозиция на капитализма, а е капитализъм без правила. Това е тоталитаризъм и капитализъм с изключителна жестокост. Никаква противоположност не е. Реалната Русия е нещо ужасно. Тя е готова да убива всеки, който не е съгласен с властта".
Жанна Кадирова отива да разопакова картините си. В Чешкия център в София, който подкрепя Украйна, нейните гоблени ни показват противоречието между представата за рая, пасторала и спокойствието с дълбоко избродираната "Въздушна тревога". Тревогата във въздуха, която се е превърнала в собствена форма на живот. На фона на толкова много смърт.
Снимки в публикацията: Ирина Недева
Темата на Ирина Недева в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.Във Велико Търново се предвижда Синята зона за паркиране да бъде разширена с 87 места и да се увеличи времето на работа, включително и в съботните дни. Промяната среща недоволството на хората, защото няма алтернатива за паркиране. Не са предвидени абонаменти за живеещите или работещите в обхвата на Синята зона. Местата за платено..
Мотоциклетист блъсна възрастна жена и внучето ѝ на пешеходна пътека в София, съобщиха за БНР от МВР. Той е избягал от местопроизшествието и в момента се издирва. Инцидентът е станал около 19:00 часа на столичния булевард "Иван Ев. Гешов". Възрастната жена и детето са откарани в спешната болница "Пирогов". 6-годишното момиченце е с..
В Плевен всички таксиметрови фирми се включват в националния протест на 20 ноември. Недоволството е срещу завишаването на застраховката "Гражданска отговорност", което е между 300 и 1000 процента според браншовата организация. Таксиметровите шофьори стягат национален протест Заради поскъпването на "Гражданска отговорност": Такситата излизат..
Украйна има в арсенала си американски далекобойни балистични ракети ATACMS и ще ги използва, за да отслаби военния потенциал на Русия. Това заяви украинският президент Володимир Зеленски на съвместна пресконференция в Киев с датския премиер Мете Фредериксен, цитиран от УНИАН. Той допълни, че след изявленията от Москва за готовност за употреба на ядрено..
Жалба заради проблеми с водоснабдяването подготвят жителите на шуменското село Панайот Волов. Селото, както и близкото Белокопитово и квартал "Макак", бяха без вода в продължение на 9 дни до миналата седмица. Без вода в Макак и две шуменски села С обяснението, че се прави профилактика на помпена станция, подаването бе спряно отново в събота и..
Премиерът на Валенсия Карлос Масон назначи нов заместник за възстановяването на областта след наводненията. Пенсионираният генерал Франсиско Хосе Ган Памполс ще координира всички дейности в населените места. Назначението идва дни след доклада на Масон пред местния парламент за случилото се на 29 октомври. Още тогава той обяви, че ще предложи човек,..
В Монтана ремонтират северния вход на града с 30 млн. лв. Средствата се отпускат по инвестиционната програма на общините на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Отсечката на булевард "Трети март“, в посока Лом, ще бъде основно променена с предстоящия ремонт. Предвижда се изграждането на три кръгови кръстовища - от..
Централата на ДПС на бул. "Александър Стамболийски" не е предоставена по реда за политическите партии. Тя е предоставена по договор за наем от 1996 г.,..
Синдикалната федерация на служителите в МВР (СФСМВР) е в протестна готовност. Поводът: опасения от замразяване на заплатите. "Искаме много ясно..
35 години по-късно демокрацията в България отново е в опасност. Това заяви пред БНР Първан Симеонов, "Галъп интернешънъл Болкан". Толкова са минали..