Рафаел Лос: Европа има нужда от политическо лидерство. Макрон и Шолц трябва да си стиснат ръцете

Вместо да демонстрира единството сред поддръжниците на Украйна, конференцията на Макрон извади на показ разединението. А само три дни по-късно, когато руският президент се изправи пред двете камари на парламента, разбрахме, че Путин е чул добре какво се обсъжда в Париж и отново извади от ръкава коза с ядрената заплаха.

• Макрон заяви, че коментарите му за възможно разполагане на войски в Украйна са били обмислени

• Путин: Няма да отстъпим в Украйна, Западът се опитва да ни подчини

• Чешкият премиер: Никой в Европа не възнамерява да изпраща войски в Украйна

"Европейците вече сериозно обмислят следващите си стъпки, след като американската подкрепа за Украйна видимо отслабва. Това се отнася както до политическото лидерство, например в групата "Рамщайн", която координира военните доставки, така и до блокираната от републиканците в Конгреса материална помощ за Киев. Всичко това се случва в годината на президентските избори в Съединените щати, които може да върнат Доналд Тръмп в Белия дом. А той, както си спомняте, обяви, че ще приключи с войната в Украйна в рамките на 24 часа", припомня политическият анализатор и експерт по сигурност и отбрана на Европейския съвет за външна политика в Берлин Рафаел Лос в интервю за предаването "Събота 150" на БНР.

"Мисля, че Макрон все пак има амбициите, поне на думи, да поеме юздите в Европа. В същото време обаче адресатът на изявлението му беше Путин: Не е изключено западни войски да влязат в Украйна срещу руските сили, което ще причини главоболия на руския президент."

Отговорът от Москва дойде само три дни по-късно, в речта на Путин пред Федералното събрание. Той отговори на възможността за изпращане на натовски сухопътни сили в Украйна с нова порция ядрена заплаха. 

"Да, изказването на Макрон даде възможност на Путин да "блесне" пред двете камари на руския парламент. Той и този път, както много пъти от началото на войната, плаши с ядрен удар, припомняйки на Запада, че Русия е най-голямата ядрена сила в света. Ядрен удар обаче е много малко вероятен, да не кажа, че няма да има. Тази изговорена заплаха е една от малкото възможни реакции на Кремъл в опит да повлияе на европейските правителства да свият подкрепата си за Украйна, уплашени от руските ядрени оръжия. Германия е много добър пример за това - вижте какво става с прословутите крилати ракети "Таурус", които канцлерът Олаф Шолц така и не иска да даде на Украйна. Като причина той посочва риска от въвличане във войната, независимо дали кремълските заплахи са реалистични или не."

Чудя се как е възможно да има хора, които не се вълнуват и дори не се замислят, че с нашите действия можем да влезем във война, запита се Шолц. И предизвика нова вълна остра критика. Но нека поясним за крилатите ракети "Таурус". Основният проблем за канцлера е, че тези ракети са с обсег над 500 километра и според него украинците могат да ги използват срещу цели в Русия, а това от своя страна Путин да възприеме като нападение от натовска държава и да последва отговор. 

"Аз се осланям на международното право. Според него всяка държава има право да подкрепи друга държава, станала жертва на вражеско нападение. Извън това съществува правото на колективна самоотбрана, което на практика означава, че Германия може да помогне на Украйна да се отбранява дори изпращайки войници там. Да не се изпращат войници е политическо решение. При това правилно политическо решение. Да не говорим, че Украйна не е поискала от НАТО сухопътни войски. Това многократно е заявявано както от президента Зеленски, така и от други членове на правителството и от военното ръководство. 

Въпросът е политически: Къде е червената линия за Владимир Путин? В кой момент той ще я счете за прекрачена, така че да нанесе удар срещу НАТО. Засега Путин се задоволява с хибридната война срещу Запада - с поръчкови убийства, взривове по енергийната инфраструктура и други саботажи. Но не взима решение да нападне натовска държава, защото знае, че последиците за Русия ще са катастрофални. 

Украйна помоли за крилати ракети "Таурус" още през май миналата година. Не след дълго Франция и Великобритания изпратиха свои ракети, които са сравними с германските. Досега виждаме, че Украйна спазва споразуменията със съюзниците и не поразява с тях цели в Русия, каквито опасения очевидно има Олаф Шолц. Така че причината за неговия отказ, струва ми се, е по-скоро липсата на доверие в украинците."

• Германия отхвърли категорично изявлението на Макрон за разполагане на западни войски в Украйна

• Страни от ЕС обявиха, че няма да изпращат сухопътни сили в Украйна

• Столтенберг: Няма планове за изпращане на бойци в Украйна

Заемайки отбранителна позиция, Олаф Шолц аргументира отказа си с това, че задаването на целите на ракетите "Таурус", т.е. тяхното програмиране, не може да се извършва от украинците, които не могат да боравят с такива свръхмодерни оръжия, и трябва да се извършва от германски военни. Редица авторитетни военни анализатори обориха това твърдение. Шолц обаче си навлече гнева на британците, след като каза, че французите и британците участват в избора на цели, планирането на ударите и програмирането на техните крилати ракетина територията на Украйна. 

"Обществена тайна е, че британците и французите имат свои военни съветници в Украйна, но нито едно правителство не е потвърдило това официално. В рамките на Алианса винаги са се извършвали тайни операции, но те са класифицирана информация, която не се споделя публично. Така че е разбираемо, че британците са гневни на Шолц."

Гневните на Шолц германци, при това не само от опозиционния консервативен блок, го упрекват, че с поредния отказ на помощ за Украйна изпраща фатален сигнал към Кремъл в стила на съпартийците си Герхард Шрьодер и Франк-Валтер Щайнмайер, известни с толерантното си отношение към Москва.

"Без да определям характера на решението на Олаф Шолц си мисля, че ядрените заплахи на Путин успяват да повлияят на германското правителство да не изпрати в Украйна определени оръжейни системи. Пределно ясно е, че НАТО не иска да влиза в тази война. Русия обаче също не го иска. Военният потенциал на Алианса, включително ядреният, успешно възпират Кремъл. Възпират го например от нанасяне на удар по логистични центрове за оръжейната помощ за Украйна, които се намират на територията на Полша. 

Освен това, кампанията за европейските избори през юни вече е в ход. А освен тях, социалдемократическата партия на канцлера има още едни тежки избори тази година - регионалният вот в три източногермански провинции, където крайната десница убедително води, а социалдемократите губят позиции. Партията на канцлера ще води двете предизборни кампании с посланието на разумната партия срещу доставката на крилати ракети "Таурус" на Украйна и срещу заявката на френския президент за изпращането на сухопътни войски."

Преди близо месец германският канцлер Олаф Шолц използва посещението си във Вашингтон, за да се накара на западните съюзници, и основно на Франция, че не помагат достатъчно на Украйна. Сега от Париж френският президент Еманюел Макрон съвсем ясно имаше предвид канцлера, когато заяви, че съюзниците на Украйна трябва да признаят, че често са закъснявали с решенията си с "половин до една година". Това съперничество ли имахте предвид в началото на нашия разговор, че Европа обмисля следващите си стъпки, след като американската подкрепа за Украйна видимо отслабва?

"Не става дума толкова за политическо противоборство, колкото за взаимни обвинения за това, кой с колко и с какво помага на украинците. Но в интерес на истината, в известна степен и двамата имат право. Германският канцлер все по-често посочва, че останалите западни съюзници трябва да предоставят повече помощ на Украйна. Германия е вторият най-голям поддръжник, но ако измерваме помощта като дял от БВП на глава от населението, някои източноевропейски държави са значително по-напред. Франция, Испания и Италия например значително изостават, а те са сред най-големите икономики в Европа. 

А Еманюел Макрон е прав в обвиненията си към Германия, че е прекалено колеблива, дори блокираща помощта за Украйна. Помните колко дълго Берлин отказваше да достави танковете "Леопард", а сега категорично отхвърля доставката на крилати ракети "Таурус". В сравнение с Германия, Франция и Великобритания са много по-решителни при изпращането на стратегически важни системи за отбрана.

Имаме нужда от политическо лидерство. Макрон и Шолц трябва да си стиснат ръцете, да привлекат и британците, както и Северна и Източна Европа, на първо място Полша. Засега Европа се задоволява само с попълването на липси в отбраната на Украйна, основно боеприпаси и въздушна отбрана. Вместо това трябва да изработим и след това да следваме стратегия за връщането на инициативата на фронта в ръцете на украинската армия. Това вероятно няма да е възможно още тази година, но може би догодина. В момента няма никакви изгледи Путин да се съгласи на преговори за освобождаването на окупираните украински територии и да отстъпи от намеренията си да подчини цяла Украйна. До президентските избори в Съединените щати Путин няма да промени поведението си."