Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Имаме какво да губим, ако Русия дойде тук", каза латвийският журналист

Татяна Фаст: Европа е заразена от национализъм

"Войната много изостри националния въпрос в Латвия", посочи тя

| Интервю
Снимка: Личен архив
Уверенията на руския президент Владимир Путин, че страната му няма териториални претенции към балтийските държави не звучат убедително за мнозина латвийци. Руското нападение срещу Украйна събуди стари страхове, свързани със съветската окупация на страната. Първо през 1940 г. след подписването на пакта Молотов-Рибентроп, а след това и през 1945 г. след разгрома на хитлеристка Германия. На фона на продължаващата война в Украйна латвийските власти приеха поредица от закони, които ограничават правата на руснаците. Те са около една четвърт от населението на страната, но нямат статут на малцинство. 
За техните проблеми е интервюто с латвийската журналистка от руски произход Татяна Фаст. Тя определя себе си като дъщеря на окупатор, т.е. на съветски военен, завършва гимназия и университет в Рига, подкрепя отделянето на Латвия от Съветския съюз, научава латвийски език, получава латвийско гражданство и не иска да вижда в страната си руски танкове. 

Как войната в Украйна повлия на живота на руснаците в Латвия, които са около една четвърт от населението на страната? 

След началото на войната всичко се промени. Разбира се, страхът от голямо нашествие на руснаци, каквото е имало след войната, винаги е съществувал в дълбините на латвийското съзнание. Предпазливото отношение към руснаците също винаги го е имало. Националистическите движения, които се активизираха сега, имат обективни исторически причини. Това е историята на окупацията, когато през 1940 г. тук идват съветските войски.  

След това идва германската окупация. По време на съветската окупация и последвалата я депортация от 1940 до 1955 г. Латвия губи 140 хиляди души. Убити и принудително изселени. Сред тях е имало не само латвийци, но и евреи и състоятелни руснаци, на които е имало какво да се отнеме. По време на германската окупация страната губи 90 хиляди души. Тогава са пострадали най-вече евреите, циганите и комунистите. Загубите на хора са бил огромни и тази травма, разбира се, е дълбоко вкоренена при латвийците и им пречи на обикнат чужденците. В същото време в това се крие тяхната сила, защото този малък народ на тази малка територия е успял да оцелее и да се съхрани при всичките войни и бежански вълни. 

Войната много изостри националния въпрос в Латвия. Първо, раздели самите руснаци. Те са много различни и отношението им към тази война също е различно. Войната провокира и суровото отношение на латвийския национализъм към рускоговорящата част от населението. Приети бяха строги закони, които засегнаха руските граждани с временно или постоянно местожителство. Те бяха в трудна икономическа ситуация и станаха граждани на Русия заради руската пенсия, която можеше да се получава след 55-годишна възраст тук в Латвия по силата на двустранно споразумение.  

Второ, много руснаци не бяха доволни от решенията на правителството и протестираха срещу приеманите мерки, включително срещу икономическата политика на правителството. Повечето от тях гласуваха за Путин при поредното му преизбиране за президент. Това, разбира се, уплаши латвийските власти и когато започна войната, те се замислиха как да се защитят и да запазят мира в страната. Опитаха се да го запазят, но не чрез построяването на гражданско общество и на политически нации и не чрез протягане на ръка.  

Все пак на първите митинги след началото на войната лидерите на държавата се обърнаха към руснаците им казаха: "Не се страхувайте! Ние сме заедно с вас!". Това беше единственият път, когато направиха такава декларация, след което започнаха да приемат закони срещу правата на цялото рускоезично население.  

През 2014 г. също беше приета поправка в преамбюла на конституцията, която възмути много хора. Президентът на Латвия по онова време Егилс Левитс, който е юрист, написа в преамбюла, че Република Латвия гарантира съхраняването на латвийската нация, език и култура. Това беше след анексирането на Крим. По някакъв начин действията на Русия повлияха на решенията на латвийското правителство.  

Можем ли да кажем, че латвийският национализъм възниква като реакция на съветския, а след това и на руския великодържавен шовинизъм? 

Латвийският национализъм, като всеки друг национализъм, е обусловен исторически, защото тази земя винаги е била под нечия власт. Винаги е имало ядро от хора, които са се стремили да се освободят от властта на шведите, поляците, германците или руснаците. Без съмнение обаче имаше и русифициране по съветско време. Имаше и пренебрежение към латвийците, и прояви на имперско отношение. Войната още повече задълбочи проблемите: "Ето, винаги сме казвали, че сте империалисти, че ненавиждате другите народи и че искате да ни покорите". Всичко това ни се върна на нас, руснаците. Макар че няма колективна вина, хората усещат, че им се налага да отговарят за политиката на Русия. И те ходят с наведена глава, защото страдат и ги е срам. 

Свеж полъх донесоха така наречените "релоканти" от Русия, които са много тук и които избягаха от Путин, режима и войната, отказвайки се от предишния си живот. Те са много активни за разлика от руснаците, които отдавна живеят тук. Дават интервюта по радиото и телевизията, изразяват мнението си и гласът им винаги се чува.  

Татяна Фаст; Снимка: Личен архив

Наскоро се навършиха две години от руското нахлуване в Украйна. Какво почувствахте на 24 февруари, когато започна войната? 

С една дума - ужас. Не искам тук да идват руски танкове, да летят ракети, да бомбардират жилищни сгради, а хората да се крият в мазетата. Искам Латвия да остане независима, да намери формулата на мирното взаимно съществувате и да се създаде гражданско общество. Когато Латвия влезе в Европейския съюз ние, журналистите с демократични възгледи, бяхме щастливи. Струваше ни се, че пред страната се откриват нови възможности, че Европа ще повлияе на нашите политици, на същите тези националисти и те ще станат по-толерантни и демократични.  

Оказа се, че е точно обратното. Оказа се, че сега Европа е заразена от национализъм, че във всяка отделна страна има радикални сили и че Европа е взела нещо от Латвия, а не обратното. Въпреки това бяхме на прав път и бих искала да се върнем към този път. Латвия да намери своето място в европейското семейство. Да утихнат тези страсти, ужаси и страхове, които всички изпитват: Ще има ли война в Латвия или не? Ще ни нападне ли Русия или не? Тези въпроси се задават във всяко семейство. Всеки се чуди да заминава ли в чужбина или да остава.  

Като човек, живял в Латвия през последните 30 години, ще ви кажа, че имаме какво да губим, ако Русия дойде тук. Все пак живеем в открит свят и в демократична страна, където има и руски частни медии, и различни клубове. В обществото масово се използва руският език. Да, законите са лоши, но животът продължава по своя собствена логика. Хората намират начин да живеят заедно.  

Като журналист смятате ли, че решението за забрана на руските телевизии в Латвия е правилно? Например вечерното токшоу на един от най-изявените кремълски пропагандатори Владимир Соловьов по телевизия “Русия 1”. 

Мнението ми по тази тема се промени с времето. Отначало забраниха Соловьов и "Русия 1", а след това още два телевизионни канала. Бяхме свикнали да живеем в свободна страна със свобода на словото и това изглеждаше прекалено. Още повече, има много възрастни хора, които знаят само руски и съответно гледат единствено руска телевизия, по която показват не само Соловьов, но и концерти, и филми, които обичат и т.н.  

С течение на времето обаче започнах да забелязвам в рускоезичната среда резултатите от тази страшна руска пропаганда. Хората като зомбита повтаряха тезите на Соловьов, че не Русия, а Западът е нападнал първи, че убиват не руснаците, а украинците. Когато гледам Соловьов, ме хваща страх. Осъзнах, че това не е свобода на словото, а пропаганда и промиване на мозъци, която те превръща в зомби.  

Свободата на словото е много важна и самата аз като журналист съм се възползвала от нея в продължение на много години. Но когато тя застрашава сигурността, навярно може да бъде ограничена за определен период. 

Да, но забраненият плод е най-сладък, а който иска да гледа Соловьов, така или иначе ще намери начин да го направи. 

Забраниха, но не предложиха нищо ново. В Латвия имаше много дискусии дали са нужни руски медии на руски език и дали трябва държавата да ги подкрепя. В Естония например беше създаден телевизионен канал на руски, който работи успешно от много години и има висок рейтинг. Нашите алчни политици не отпускат нищо за руски медии с изключение на една телевизия, която беше сведена до интернет платформа и на общественото радио. Каналите за общуване с руснаците са много малко. Това, че затвориха руските телевизии не означава, че руската аудитория ще започне да гледа латвийските. Рейтингите го потвърждават. Може би сте прав, че гледат това, което е забранено или остават маргинали без каквато и да било информация, което също е страшно.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Пожар в граничната с Гърция планина Славянка

Пожарът в граничната планина Славянка отново е достигнал до границата с България

Пожарът в граничната планина Славянка   отново е достигнал до границата с България. По информация на нашите огнеборци, които цяла седмица са на място, гръцките им колеги отново са преустановили гасенето по въздуха заради по-рискови пожари в южната ни съседка. В очакване на огъня десетки български пожарникари, военни и горски служители са..

публикувано на 26.07.24 в 21:22
Су-27

Нов инцидент между руски и самолети на НАТО над Черно море

За нов инцидент между руски и самолети на НАТО над Черно море, съобщават световните агенции. Руски изтребител Су-27 е бил вдигнат по тревога по-рано днес, твърдят от министерството на отбраната в Москва. Той е ескортирал британски самолет Ар Си-135 и два изтребителя "Тайфун" на британските военновъздушни сили над акваторията на Черно море,..

публикувано на 26.07.24 в 20:44
Временна парламентарна комисия

Комисията за "Историческия парк" изслушва бившия собственик и управител на основната фирма строител

Временната парламентарна комисия за проверка на всички факти и обстоятелства на данни за извършени престъпления във връзка с дейността на Ивелин Михайлов и изградения комплекс "Исторически парк" изслушва бившия собственик и управител на основната фирма строител, както и инвеститор в проекта - Йоан Йорданов. Йорданов обясни на депутатите, че..

публикувано на 26.07.24 в 20:31
Главният архитект на София Здравко Здравков подаде оставка

Главният архитект на София Здравко Здравков е подал оставка

Главният архитект на София Здравко Здравков е подал оставка. Затова съобщи кметът на София Васил Терзиев в официалния си профил във Фейсбук. "Днес приех оставката на арх. Здравко Здравков като главен архитект на Столична община", посочи още Терзиев, като същевременно благодари на Здравков за времето, което е посветил на София. В..

публикувано на 26.07.24 в 20:14

КРИБ приветства решението на НС за компенсации на небитовите потребители на електроенергия

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) изразява своето удовлетворение от приетото днес в Народното събрание Решение, с което се възложи на Министерския съвет да приеме програма за предоставяне на компенсации на небитовите потребители на електрическа енергия, съобщават от пресцентъра на бизнес асоциацията. НС: До..

публикувано на 26.07.24 в 19:58

Огнеборци гасят пожар край Монтана

Огнеборци гасят пожар край Монтана. Горят сухи треви и храсти в източната част на планина "Пъстрина". Няма опасност за населението. Сигналът за пожара е подаден днес след обяд. Горят сухи треви и храсти на планината "Пъстрина" в района на Бойчиновци и Липен. На място са изпратени четири екипа на пожарната в Монтана. Огънят е в района на..

публикувано на 26.07.24 в 19:52
Народно събрание

НС одобри над 194 млн. лв. за оборудване на два многофункционални модулни патрулни кораба

С пълно единодушие Народното събрание одобри разход от над 194 милиона лева с ДДС за оборудване на двата многофункционални модулни патрулни кораба от типа лека фрегата за Военноморските сили. Средствата са разпределени разсрочено за срок от пет години, като за тази година ще се отпуснат 32 милиона лева. Те са в рамките на разписаните..

публикувано на 26.07.24 в 19:40