Леонид Парфьонов: Освобождението е дар, а не инвестиция

Цветята пред паметника на Цар Освободител в София са напълно достатъчни, смята журналистът

публикувано на 09.03.24 в 09:50 | Интервю

Леонид Парфьонов

Снимка: Фейсбук

Интервю на Ангел Григоров с Леонид Парфьонов в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Няколко дни след като България отбеляза националния си празник, у нас пристигна една от легендите на руската постсъветска телевизионна журналистика - Леонид Парфьонов.

За разлика от някои свои сънародници, които използват датата 3 март, за да напомнят на българите на кого дължат свободата си и как точно трябва да изразяват благодарността си, Парфьонов смята, че цветята пред паметника на Цар Освободител в София са напълно достатъчни.

Леонид Парфьонов е свързан с България още от младежките си години. Научава български от състудентите си българи, с които живее в общежитие в Ленинград. Идва за първи път в нашата страна през 1980 година. Именно тук се научава да се наслаждава на живота. Обича да разказва вицове за българо-съветската дружба, които демонстрират ироничното отношение на българите към насажданата по онова време официална идеология.

Леонид Парфьонов е телевизионен водещ, автор на документални филми и писател. Многократен носител е на руската национална награда за върхови постижения в телевизионното изкуство (ТЕФИ).

През 90-те години на миналия век започва да води по НТВ авторската си програма "Намедни", което в превод на български означава "неотдавна", "наскоро" или "близкото минало". Впоследствие се появява проектът "Намедни. Нашата ера" - поредица от книги, които са своеобразен летопис на времето, в което живеем.

Леонид Парфьонов напусна Русия на 25 февруари 2022 година - ден след началото на руското нахлуване в Украйна. От тогава обикаля Европа и се среща със своите почитатели, мнозина от които също са си тръгнали от Русия заради войната.

"Представям последните два тома на моята книга "Неотдавна", които излязоха тази и миналата година. Това, разбира се, е само повод. Срещам се с руснаците, които живеят във всички големи градове на Европа. Вече пропътувах веднъж разстоянието от Тбилиси до Лисабон и от Хелзинки до Анталия. Моята аудитория не може да си поръча книгите в Русия заради санкциите и затова ги носим на местата, където се срещаме. Това е разговор с хората, които бяха принудени да напуснат Русия, но продължават да се интересуват от събитията там", обясни Парфьонов пред БНР.

За първи път той идва в София през 1980 г. и казва, че оттогава си е създал навици:

"Пристигам в София и си представям как ще отида на площад "Славейков", ще се разходя по "Граф Игнатиев", ще се прибера по "Раковски" и т.н.".

Журналистът сподели, че вицовете за българо-съветската дружба ги е слушал в България:

"Те винаги са ми звучали много оптимистично. Защото разбирах, че хората се отнасят иронично към държавната пропаганда и постоянно разказват вицове за това агресивно насаждане на българо-съветската дружба. Например, руснакът и българинът намират на пътя златно кюлче. Българинът предлага да си го разделят поравно, а руснакът отговаря "не поравно, а по братски".

Винаги съм възприемал България като чужбина, подчерта още Леонид Парфьонов в интервю за предаването "Събота 150". По думите му един от най-важните уроци, който е научил още през 80-те години, е бил, че дори българите живеят много по-човешки в сравнение с хората в тогавашния Съветски съюз.

"Въпреки че като цяло в България стандартът на живот беше приблизително същия, начинът на живот беше по-различен. Хората се наслаждават на живота, искат да им е интересно и се стремят към по-високо качество на живот", коментира той. И продължи:

"В Съветския съюз не беше така. Съветският човек беше много намръщен. Ходи по улицата и никога не се усмихва. В България можеше да видиш весели хора, които пият кафе на улицата. Това винаги е създавало усещането за някаква свобода, отпускане и удоволствие от живота, с което е пропит въздухът. Разбира се, това се обяснява донякъде с факта, че България е южна страна. В същото време и поради това, че хората бяха в по-малка степен подвластни на идеологията, имаха някакво частно жизнено пространство, държавата и властта не си пъхаха носа навсякъде и не контролираха изцяло живота на хората".

Освобождението е дар, а не инвестиция, категоричен е Леонид Парфьонов и обясни тезата си:

"Освобождава се в името на свободата, а не за да се превърне тя в подчинение. Вариантът "освободихме ви и затова занапред ще ви контролираме" звучи странно. Ако е така, не трябваше да ни освобождавате! По време и на двете световни войни България е била на страната на противниците на Русия и на Съветския съюз. Е, и? Защо от това се правят някакви изводи и защо България трябва да бъде благодарна на г-н Соловьов? Пред паметника на Цар Освободител още стоят венците от Трети март. Така трябва да бъде и това е достатъчно".

По думите му повечето хора, родени в България или в Съветския съюз, са възприемали социализма като даденост:

"Просто това е твоята съдба, защото си се родил на тази територия. И вече не си задаваш въпроса защо нашите страни толкова се различават от останалата част от света. Струва ти се, че винаги е било така и че ще продължи вечно. Никой от нас не е вярвал, че социализмът ще приключи в рамките на нашия живот. Даже при Черненко през 1984 г., който едва ходеше и за когото казваха, че без да идва в съзнание е пристъпил към изпълнение на задълженията си на генерален секретар на ЦК на КПСС социализмът изглеждаше достатъчно здрава конструкция".

А за сегашната ситуация Леонид Парфьонов изказа мнение, че това е война не само срещу Украйна, но и срещу самата Русия - срещу нейното настояще и бъдеще. Даже срещу нейното минало и срещу постиженията, за които беше заплатена много висока цена през последните трийсет години на новия руски капитализъм, добави той и сподели, че до последно не е вярвал, че това ще се случи.

"Все пак предполагах, че те са по-прагматични хора, знаят какво правят, заплашват, но няма да започнат пряка агресия. В професионално отношение ми стана ясно, че ще е необходима страшна пропаганда, която да убеди хората, че войната е мир, че танковете, които се движат към Харков са нещо добро и т.н.".

Трябва да вдигаш залозите в тази страшна игра и в този смисъл да обясняваш необходимостта от оставането си на власт, коментира журналистът. Според него сегашните избори, дори в сравнение с предишните, изглеждат като пълна пародия. Хората просто не познават останалите кандидати, отбеляза той. Освен всичко друго, напомни Парфьонов, започнаха своите така наречени кандидат-президентски кампании, като обявиха, че няма да критикуват Путин.

Запитан кому беше нужна смъртта на Алексей Навални, Леонид Парфьонов отговори:

"За мен това е политическо убийство. 27 пъти в карцер и затвор отвъд Полярния кръг - това е мъчение. Това е изпитание за здравето на всеки човек. Първоначално присъдата на Навални беше условна и в последния момент стана ефективна. Първо го вкараха в затвора за три и половина години. През 2022 г. го осъдиха на 9 години, а през 2023-та - на 19., което, разбра се, показа намерението на властите никога да не го освободят. Започна своеобразно състезание кой кого ще надживее: дали 47-годишният Навални ще надживее 71-годишния Путин или все пак 71-годишният Путин ще надживее 47-годишния Навални".

"Не съм чувал по-русофобски изказвания от "Няма Русия без Путин" и "След Путин ще бъде Путин". Горката страна! 140 милиона души и само един национален гений. Това е голямо подценяване на таланта на руския народ. Нищо по-страшно не може да се измисли. За мен като руснак това е много обидно", коментира още журналистът.

Цялото интервю на Ангел Григоров с Леонид Парфьонов в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

"Война не е само срещу Украйна, но и срещу самата Русия - срещу нейното настояще и бъдеще"

Леонид Парфьонов: Освобождението е дар, а не инвестиция

Цветята пред паметника на Цар Освободител в София са напълно достатъчни, смята журналистът

БНР подкасти:

Студенти по туризъм от Виетнам ще могат да карат своите стажове у нас

Осем мигранти са загинали при инцидент в Егейско море край остров Самос

4320 заповеди за защита от домашно насилие са издадени от началото на 2024 г.

18 души са загубили живота си при катастрофи от началото на годината във Великотърновско

Декларация на КНСБ до служебния премиер описва предпоставките за сериозна енергийна криза у нас

Четири пъти са се увеличили престъпленията в условия на домашно насилие във Великотърновско

От 2025 г. се забранява употребата на твърди горива за битово отопление в сгради в 9 столични района

Бойко Ноев: На България са необходими нови политически субекти. Тези са изчерпани

Хамид Хамид: Не очаквайте да дадем подкрепа на някого, ако не бъдем потърсени за това

Андрей Янкулов: Шаблонът за обвиняемите от митниците го видяхме и при разтурянето на ДПС

Предавания

За БНР

Програми

Радио България