Училището и войната - ежедневие за украинските деца

"Мамо, ще ми помогнеш ли да реша уравнението 4х+5=13? Мога ли да се включа в час през твоя мобилен телефон" Това са все въпроси, които задават украински ученици на родителите си. Често – в бомбоубежището. Преди малко повече от две години, когато Русия започна пълномащабната си война срещу Украйна, учебните занятия спират. След това се възобновяват, но във всеки регион – по различен начин, коментира в интервю за БНР Ихор Хворостянский, когото срещам в импровизиран кабинет в Министерството на образованието в Киев. Помещението е малко и студено. Оригиналният му кабинет е в друг сграда, но тя е в ремонт след покушение от руска атака.

Хайде на училище, но ...в бомбоубежището

"Министерството на образованието подготви специално помагало, свързано с руско – украинската война. То е направено за училищните уроци и в него се разказва историята на съвместните ни отношения, като става ясно защо се е стигнало до войната срещу нас, за борбата на украинския народ и за победата. За нас беше много важно да поканим психолози при разработката на помагалото, за да не травмираме децата. След всяка информация в него, има и коментар на психолог. Помагалото е ориентирано към деца, които са от най-ранните си ученически години до гимназиалните класове", обяснява образователният експерт.

Разработва се и специален сайт, на който се публикуват различни образователни материали, свързани с поведението при въздушна тревога. В кампанията се въвличат известни личности, а съдържанието е разработено с идеята да се намали травмата сред децата.

Рап музика за успокоение

"Разработихме анимационен клип, музиката в който е изпълнена от известна украинска рап банда, как децата трябва да отидат в скривалището, когато има въздушна тревога. В него се показани различни действия – да си пипнеш ушичките, после да си вземеш раницата, все действия, които успокояват, но насочват децата към това, че трябва да отидат в бомбоубежището", обясни Хворостянский.

За щастие, не всички деца учат в бомбоубежища. Ако детето е родом от селище, което е близо до фронтовата линия, това е реалност. В по-големите градове е създадена организация, така че някои часове да са присъствени – в убежището, други – дистанционни, когато родителите осигуряват безопасността на децата си. В регионите, които са сравнително по-спокойни, занятията се провеждат присъствено. Ако се налага, опитът от Covid - дистанционното обучение помага. Всичко това обаче се отнася за децата, които са в Украйна и живеят в неокупирани територии. По-сериозен е проблемът с децата, които известно време са били в плен или са бежанци – две много различни и чувствителни групи.

Чувствителните групи

"Тези предмети, които се преподават навсякъде по света – като математика, физика и химия, се признават и у нас, ако децата са ги учили в чужбина като бежанци от войната. Ние им помагаме за изцяло украинските дисциплини – като език, география и история на Украйна. Това е важно не само за децата, които са извън Украйна заради войната, но и за тези ученици, които се намират в деокупираните територии", обясни Хворостянский.

По думите му деца, които са родом от освободените територии, не са получили образование около година – година и половина и съответно имат дефицити по определени дисциплини. Създадена е опростена програма, при която те да успеят да попълнят основните знания по пропуснатите предмети.

В краткия си престой в Киев не успях да посетя класна стая, за да видя на практика как се провежда обучението. Видях обаче друга картина – възрастна жена показваше на внука си, когото бе взела от училище, портрета на баща му – един от многото, поставени на Площада на Независимостта. Ако се разходите там, ще видите много украински знамена на Майдана – някои, оставени като хора като мен – с пожелание за победа, каквато я вижда Украйна, други – оставени от опечалени близки.

Как се ходи на училище, когато татко е загинал на фронта? По-добре да не знаем...

Още по темата в звуковия файл.