Проф. Нандо Сигона: Преди Брекзит границите на Обединеното кралство бяха по-добре защитени

Тази седмица Европейският парламент одобри окончателно миграционния пакт на ЕС. Десет отделни законодателни текста влизат в сила, за да се реформира европейската политика в областта на миграцията и убежището. За целта бяха необходими 4 години тежки преговори между страните членки, а в годините след първия пик на миграционната криза от 2015 година темата доведе до разнобой в Европейския съюз и възход на крайнодесните популисти в редица държави.

За страните на първа линия като България се задават сериозни промени. Новият регламент предвижда бърза процедура, в рамките на три месеца, за нелегално пристигащите мигранти, която да се извърши в близост до външните граници.

• Веселин Киров: Новият пакт за миграция е пример, че ЕС се превръща от икономически в политически съюз

• Елена Йончева: Държавите на първа линия са първите печеливши от новата миграционна политика

Темата за нелегалната миграция не е слизала от дневния ред на Европа от вече почти 10 години, в редица страни от ЕС тя е ключова в обществения дебат, при това съвсем не само по избори. У нас не е така, въпреки че сме транзитна страна за много мигранти, които се устремяват към Западна Европа. Някои от тях стигат чак до Обединеното кралство, предприемайки опасно пътуване през Ламанша с малки лодки.

Едно от обещанията, с което привържениците на Брекзит спечелиха референдума през 2016 година, беше, че Великобритания ще поеме отново контрола върху своите граници. Ако погледнем обаче рекордния брой прекосявания на Ламанша, особено сега - в годината на парламентарни избори на Острова - дали неизпълнението на това обещание няма да се окаже фатално за шансовете на Консервативната партия да остане на власт?

Темата коментира пред БНР проф. Нандо Сигона - ръководител на програмата на Бирмингамския университет за изследвания в областта на международната миграция и принудителното разселване.

Освен това се оказва, че Брекзит облагодетелства и трафикантите на хора. Защото сега, ако нелегални имигранти успеят да стигнат до Обединеното кралство, вече е по-трудно да ги изпратите обратно в Европа. Друг е проблемът с легалната имиграция - европейците вече не идват. Или идват, но много, много по-малко хора. Имам предвид студенти, квалифицирани работници, нискоквалифицирана работна ръка и т.н. Така внезапно се оказва, че в страната зейна огромна празнина - няма кой да замести европейците. Ето защо властите трябваше да отворят имиграционната система. А това създаде шок за населението. Хората не бяха подготвени за това."

Може ли да кажем, че проблемът с миграцията е основният, който ще доведе до загуба на торите на предстоящите общи избори?

"Със сигурност е сред основните проблеми. Добре известно е, че в исторически план десните партии водят кампании, залагащи на антиимиграционните нагласи сред електората. Ситуацията сега е доста тежка за правителството, въпреки опитите му да прехвърли напрежението към Руанда с плана за депортиране. Ясно е, че проблемът с увеличения мигрантски наплив до голяма степен торите си го създадоха сами. Няма как да обвинят лейбъристите, които не са управлявали вече почти 15 години.

Лейбъристката партия от своя страна също създава проблем, като се опитва да заеме позиция вдясно от центъра по въпроса за миграцията. Защото смята, че така може да привлече част от избирателите на торите, които обикновено не се плашат толкова от мигрантите. Но основен проблем за Консервативната партия е и системата на националното здравеопазване, която е в сериозна криза - пак в резултат на управленската политика на торите."

• Харис Терапис: Миграцията е проблем номер едно за Кипър и за цяла Европа

Споменахте модела "Руанда", целящ решаването на проблемите с миграцията като се изпращат хора в източноафриканската държава, но самият модел е доста противоречив и проблематичен, най-малкото от правна гледна точка.

"Има много проблеми. Всъщност, от почти 2 години правителството се опитва да приложи този план за Руанда и е изправено пред много предизвикателства, свързани със спазването на човешките права и с рентабилността на цялата операция. Консервативната партия заложи много на този план, но реалността е, че дори и да успеят да го приложат, това няма да е решение. Защото правителството на Руанда заяви, че ще приема максимум по няколкостотин души годишно, а нелегално пристигащите в Обединеното кралство са десетки хиляди. Планът "Руанда" представлява и принципна заплаха, според мен. Защото други страни виждат погрешно в него модел за решаване на мигрантския проблем. Редица страни членки на Европейския съюз изглежда се опитват да направят нещо подобно. Например Италия с Албания, но и Дания също с Руанда."

Всъщност, отговаряне донякъде на моя следващ въпрос - дали е възможно други европейски държави да използват модела "Руанда"?

"В известен смисъл вече сме били свидетели на нещо подобно на модела "Руанда". Какво е всъщност новото в този модел? Най-важната новост е, че ако някой влезе в страната без разрешение - нелегално, губи правото да кандидатства за убежище на Острова. Планът "Руанда" изключва такава възможност за нелегалните имигранти, дори ако имат нужда от международна закрила. Вместо това им предоставя възможност след изпращане в африканската държава да кандидатстват за убежище там. И ако получат статут на бежанци, да останат там.

В миналото практиката беше да се връщат хора в мигрантски лагери в периферията на Европа, докато са там да се обработват молбите им за убежище и ако отговарят на критериите, да ги приемат. Моделът "Руанда" е просто механизъм за възпиране на нелегалните мигранти - те така и да нямат шанс да останат във Великобритания и в Европа въобще. Но хората, които идват от раздирани от войни или от нестабилни държави, няма как по друг начин да стигнат до Европа, за да поискат убежище. Дори афганистанците или иракчаните. Проблемите с неработещите схеми за пренасочване на мигрантите са само върхът на айсберга."

• Рекорден брой мигранти са преминали през Ламанша от началото на годината

• Риши Сунак е готов да изтегли Великобритания от Европейската конвенция за правата на човека

Британското правителство има споразумения с няколко европейски държави, включително България, за съдействие за справяне с потока от мигранти, минаващи през тяхна територия на път към Европа. Има и споразумение като това с Албания, смятано за особено ефективно, защото доведе до рязко намаляване на пристигащите през Ламанша албанци. Може би това е най-добрата формула?

"Статистиката за нелегално преминаване на Ламанша потвърждава голям наплив на албанци към Великобритания преди година и половина. След серия от кризисни преговори между британското и албанското правителство беше договорено скоростно връщане на албанските граждани в родината им. Много ефективна намеса наистина, но постигането на такива споразумения със страните на произход на всички прииждащи нелегални мигранти не е лесно. С някои от тези страни Великобритания дори няма дипломатически отношения."