Проф. Владимир Кефалов сред най-добрите специалисти в света в изучаването на човешкото зрение

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Елена Цанева с проф. Владимир Кефаловв рубриката “Америка - илюзии и реалности”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Преди 23 години е учредена Бреслеровата награда. Учените или лекарите, които имат право да се състезават за нея могат да живеят в която и да е държава по света, но трябва да имат медицински или научни изследвания, които да допринасят за лечението на хората, загубили зрението си. През 2019 г. в списъка на учените получили високото отличие е вписано името на проф. Владимир Кефалов. 

Преди малко повече от 30 години, когато младият Владимир тръгва към американските си мечти, баща му мечтае за него дипломатическа кариера и му трябва доста време, докато приеме, че физиката, която синът се е заел да изучава, може да бъде също тъй интересна и полезна. Синът мечтае своите научни разработки и тръгва да осъществява своите проекти, но едва ли очаква, че ще дойде време, когато Америка ще го нареди сред 10-те си най-добри специалисти в изучаването на човешкото зрение. 

Откритията му са свързани с фоточувствителните неврони в състава на ретината и са важна стъпка в борбата с едни от най-сериозните заболявания, причиняващи често пъти слепота. От години вече проф. Кефалов има екип и ръководи собствена изследователска лаборатория.

С една дума - човек на науката. Но, ако вече си представяте бяла брада, разсеян поглед и сериозно лице, това няма нищо общо с приветливия мъж на средна възраст, който обича да се шегува, обикаля Америка на мотоциклет, харесва да си пее и да слуша всякакъв вид музика и продължава да бъде влюбен във физиката, в науката, от известно време и в Калифорния, и в още неща от живота.

"Дойдох в Бостън да правя докторат по биофизика, след това правих специализация в "Джонс Хопкинс", университета в Балтимор, след това имах моя лаборатория почти 20 години в Сейнт Луис, в Мисури и във Вашингтонския университет. О 2-3 години съм тук, в Южна Калифорния, където е царството на портокалите и наистина е райско място, прекрасен климат, прекрасно море, но това не беше мечтата на моя живот, просто така се случи, разказа за "Хоризонт" проф. Кефалов.

В момента живеете в Ориндж Каунти сред портокалови градини? 

Портокалите миришат прекрасно и в момента точно започват да цъфтят. Аз се опитвам, когато имам време на обед, да изляза и да се разходя. Освен това, ароматът на морето се усеща от време на време и понеже това е Южна Калифорния, винаги има цветя и дървета, които цъфтят - ароматите по улиците са винаги фантастични. 

Романтичен или само делови и сериозен сте?

Човек трябва да бъде от всичко по малко. Когато трябва, се опитвам да съм делови и сериозен, но ако говорите с жена ми, сигурно не съм достатъчно романтичен, но също се опитвам да бъда и романтичен.

Според мен тя продължава да бъде влюбена във вас, въпреки че преди повече от 30 години тръгнахте да преследвате науката без нея? 

Мая Кефалова и проф. Владимир Кефалов

Това беше много трудно решение. И двамата много страдахме, когато аз реших да заминавам за Америка, но аз бях от първия ден категорично решен да я доведа с мене. И когато аз заминах, тя беше много разочарована и тъжна от това нещо и каза, че повече не иска да поддържаме връзка, защото аз никога няма да се върна и никога няма да имаме бъдеще заедно. За да поддържаме нашата връзка, аз се опитвах, това беше още преди времето на интернет, е-мейл беше в зародиша си в началото на 90-те години, така че моите телефонни сметки първата година, когато бях все още беден студент, бяха обикновено по-големи от наема, който плащах всеки месец, за да мога да ѝ се обаждам. И след година и половина успяхме най-накрая да се съберем. Тя дойде на кратка визита в Америка. Всичко беше както преди и решихме да се оженим. Празненството беше само половин ден, след което тя трябваше да се върне в България да си оправи нещата и после дойде. 

Наградата, която получихте през 2019 година - Бреслеровата, е един от най-щастливите моменти в живота ви? 

Да, това наистина беше едно огромно признание за моята работа през последните 25 - 30 години, но науката в момента е много кооперативна дейност. Нашите публикации обикновено имат 8-10-12 автори и включват хора от няколко лаборатории, така че това наистина беше голямо признание, но не само за мен, но и за всички хора, които са работили с мен. 

Кога повярвахте, че можете да постигнете високи резултати и световни постижения?

"Животът ни е всъщност серия от случайни събития, които по-някакъв начин променят траекторията му. Когато бях студент в Софийския университет, учех физика на твърдото тяло и случайно имах приятелка, на която майката работеше в БАН и тя ми помогна да си намеря работа в Института по физиология в Лабораторията на Наум Якимов и Лион Митрани, които се занимаваха с биофизика на зрението и от там всъщност се породи моят интерес към биофизиката, към зрителното възприятие. Последните 2 години в университета се записах да уча и биология, освен физиката. Хората тогава не бяха чували за такова нещо и трябваше да търся позволение директно от декана, за да ми се разреши да вземам курсове в Биологическия университет, докато все още учех във Физическия факултет и така полека-лека се запали моят интерес към биофизиката и към физиологията.

Проф. Владимир Кефалов и семейството му

Не ви ли е минавало през ум да се насочите към медицината?

Първата година, когато бях студент в България, аз работех в "Пирогов" като санитар, за да мога да се издържам. Всички други санитари бяха студенти по медицина и когато имаше някоя по-лесна хирургия, хирургът ни извикваше и започваше да ни обяснява какво прави и по този начин и аз видях много неща, които иначе не бих видял от медицината и може би това също повлия на моята кариера като цяло, но не беше достатъчно, за да се променя от физика към медицина.

Вашите изследвания сега са насочени към лечението на болести, които причиняват загуба на зрението. Коя от тези болести е сред най-честите и най-трудно лечимите, или все още нелечимите болести?

Най-може би честата и най- разпространената е дегенерация на макулата, която се случва в голям процент от възрастните хора. Колкото повече остарява човек, толкова по-голям шанс има да развие заболяването. Много учени работят по този въпрос и се опитват да разработят терапия. Понеже това е много комплексна болест и все още дори не се знае какво я причинява.

Моята лаборатория се фокусира върху ритенатис пигментоза, която също е дегенерация на зрителните клетки, но за която е по-лесно да се разбере каква е причината. Обикновено това са генетични мутации и разработваме терапии, за които се надяваме, че те ще бъдат приложими и за дегенерацията на макулата също. 

Интервю на Елена Цанева с проф. Владимир Кефалов в рубриката "Америка - илюзии и реалности".