Елица Йорданова - между Канада и България

САЩ са единствената страна, с която граничи Канада. Всички други канадски граници са брегова линия. И въпреки,че американците много обичат да бъдат най-най във всичко, пред канадците се налага да отстъпят и да признаят, че като територия с  приблизително 9, 98 - те си милиона квадратни километра, Канада остава най-голямата страна в Западното полукълбо, а в световен мащаб припомням, че отстъпва първенството само на Русия.

Канада, както и САЩ са привлекателни за емигрантите от всички точки на света, но всяка от тях си има своята политика, своите минуси и плюсове. Легендата разказва, че в САЩ се печелят много пари, а статистиката  показва, че въпреки всичко продължителността на живота за американците е спаднала до 76 години, а канадците  живеят средно до около 83. Американците имат една от най-скъпите и не най-добри здравни системи в света, и много хора нямат изобщо здравна застраховка, а в Канада здравното осигуряване е безплатно.

32 милиона пълнолетни граждани на САЩ не могат да четат. Това са цели 14% от населението на страната. В Канада процентът на  грамотност е 99, т.е почти всички канадци знаят да четат и пишат. Според  Организацията за икономическо сътрудничество и развитие над 56% от жителите на Канада на възраст от 25 до 64 години имат завършено някакво образование след средното.  

За образованието на доста канадци от 30 години вече заслуга има и българката Елица Йорданова, която решава да отиде на симпозиум във Ванкувър преди време, но една неочаквана среща променя посоката на живота й.

"Аз си спомням, че имахме 7 дена и на 5-тия му казах - Добре.Ще се оженим и ще остана, защото се върнаха някакви стари чувства и някак си ми се даде втори шанс в живота да съм с този човек и да създадем семейство този път."

Успешно ли се оказа решението?

"Да. Имаме две прекрасни деца, които са вече на 26 и 28 години. Родени са в Торонто, момче и момиче."

Не ти липсва България?

"Аз съм много свързана с България, защото аз продължавам да ходя и да правя всяко лято най-различни проекти, арт проекти. С единия крак съм винаги там, с нашия хор, правих една изложба - "Канада- позната и непозната", т.е по някакъв начин искам този мост, който съм създала да представям български музиканти, джаз-музиканти, автори, театрални постановки и филми в Канада искам отново да връщам и нашите хора, нашите приятели в България да научават нещо повече за Канада".

Допускала ли си мисълта,че ще бъдеш емигрант?

"По някакъв начин ми беше интересно, любопитно бих казала. Ние много често ходехме до Германия с нашия хор и аз имах опит. Години наред по 4 - 5 пъти прекарвах време в Германия и гледах какво е да бъдеш в друга страна и мога да кажа, че се чувствах добре като наблюдавах действителността около мен. Разбира се беше трудно, защото си спомням като студентка трябваше да изкарвам и някакви пари, но не съм планирала да бъда емигрант.

Аз стъпих в Канада и се оженихме и след това знаех, че следващата ми стъпка е професията ми. Имах шанс да завърша такъв курс, който да те подготви, специалисти емигранти ни подготвят, за да можем после да бъдем назначени. Аз бях учителка."

Какво ти харесва в Канада?

"Уреденост, стабилност. Разбира се много се работи, много е натоварено понякога ежедневието, но като че ли има и неща, които ти помагат в ежедневието. Някак са по подредени нещата. По-организирани".

А какво не ти харесва?

"Разстоянията. Огромни са. И това, че трябва много често да карам кола. Да пътувам примерно 30 км. да стигна до моето училище. За това като отида в България обичам да вървя пеша."

Какво си си донесла от България в Канада?

"Български дрян, който моята майка с едно малко храстче много искаше да донесе като подарък и го посадихме и той взе ,че стана едно огромно дърво. И ето имам истински български дрян в моя двор и даващ дренки на всичкото отгоре.

"Много обичам да се занимавам с дирижиране, да дирижирам хор, да пея с децата, обичам да готвя. Не съм роб на готвенето, не мога да готвя сложни ястия, питки, но обичам да си сготвям в къщи. Може би и това е нещо, което от България съм донесла".

Правихме събитията в един много известен джаз клуб в Торонто и те винаги отваряха врати за нашите изпълнители и казваха,че ние имаме уникални музиканти. "Мистерията на българските гласове" са идвала 2 - 3 пъти в Торонто на концерти. Хората ,танците са много известни също. Бог да го прости Монро, който живееше в Монреал, голям преподавател и танцьор ,той много,много канадци е обучил".

Свързваш ли живота си с България отново или не?

"Всяка година си ходя в България понеже имам голяма ваканция и всяка година работя по някакви проекти, като например изложбата-  "Канада - позната и непозната", проекти с нашият бивш хор от Музикалната академия…Така че, за мен България продължава да е част от моя активен живот като творец и аз продължавам да съм много свързана!"