Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Преди 112 години българинът Виктор Витанов конструира автомобил

Антон Оруш
Снимка: Добромир Видев

Знаете ли, че българин е построил автомобил? И това е станало преди 112 години. Създателят на популярния сайт за стара техника Антон Оруш се натъкнал на информация, публикувана в тогавашната българска и международна преса.

Годината е 1912-а. Докато България, заедно със Сърбия, Гърция и Черна гора среща на бойното поле Турция, за да защити отнетите години по-рано територии, един българин прави своята първа и единствена стъпка към… автомобилостроенето. Името му е и Виктор Витанов и изследователят на старата техника Антон Оруш разказва, че самият той не очаквал тази находка.

Виктор Витанов бил роден в София през 1891-ва година. Което означава, че младият самолетен и автомобилен конструктор е бил само на 21 години, когато е направил колата. Заради оскъдните данни, Антон Оруш предполага, че способностите си Виктор наследил от баща си Георги, който бил един от първите вносители на пишещи машини в Княжество България. 

От разказите става ясно, че по-късно семейството му се мести в град в Северен Йоркшър в Англия. И там покрай ремонтната работилница за пишещи машини на баща си, Виктор успял да построи два самолета. А колата, която Виктор Витанов прави е далеч от представите ви за съвременен автомобил, но от проучването на Антон Оруш научаваме, че машината е била изработена с качествени за времето си материали. Четириколесен, бензинов.

Както написало тогава британското списание като оценка за Виктор Витанов - "твърде похвално усилие". Е, колата му не развивала висока скорост. Едва 15-20 километра в час. По онова време най-популярният модел на Форд-Т, развивал 68 километра в час. А състезателните стигали до 157 километра в час. Колата нямала защита на двигателя и купето от вятър, дъжд и слънце…

Антон Оруш

Виктор Витанов не успял да сложи началото на българската автомобилна индустрия. Но у нас автомобилите били доста популярни. Между 1896 до 1912 г. чужденците ги внасяли за собствени нужди, предприемачите за престиж, хотели, за да вземат гостите си от гарата, пощите, за да носят пратките. 

При военните имало поне 30 коли - товарни и лични. А после и цяло автомобилно отделение. Царският дворец имал три автомобила. Единият може да го видите Музея за история на София. 

Към 1912-а в България вече е имало търговско представителство за продажба на автомобили, обществен транспорт в София и Варна. Междуградски линии в много градове. В България се издавали документи за правоуправление, имало автомобилни клубове. През 1912 г. се появил "Правилник за движението на автомобилите в София", регистрационни табели. Дори и потрошени от инциденти тъщи и премазани велосипеди.

Антон Оруш примоня за опита по времето на социализма също да правим коли в България. И се съгласява, че неуспехите ни да привлечем инвеститори, които да правят коли у нас, се дължат на различни фактори.


Още по темата в звуковия файл.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Експерт: Винената култура се развива. 80 изби предлагат винен туризъм

"Виното е интелектуален продукт . С консумацията научаваме любопитни факти за самия регион, как се произвежда, откриваме философията и страстта, която са вложили в него неговите създатели." Това каза пред БНР Гергана Тодорова – винен специалист, главен редактор на първия онлайн пътеводител за винен туризъм у нас. Винарските изби, които..

публикувано на 22.07.24 в 13:40
Елица Бъчварова

Елица Бъчварова: Македонският въпрос е болката на Балканите

55 години след първото издание на книжния пазар отново излиза романът на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден". "Македонският въпрос е много болезнен, тежък, многостранен въпрос за България. Болката на Балканите ", каза пред БНР дъщерята на авторката – Елица Бъчварова, социолог и антрополог. "Това не е монопол на македонското движение...

публикувано на 22.07.24 в 11:05

Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица

Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от крепостта „Ряховец“ и в непосредствена близост до депото за отпадъци на железничарския град. По покана на Националния исторически музей горнооряховските археолози ще покажат находките си през годините от..

публикувано на 21.07.24 в 06:36

Гай Анжел спасява хора от удавяне вече 26 години

Яфо дълго време е бил „българската столица на Израел“. Всяко момче е мечтаело да бъде велик футболист в представителния отбор на града - Макаби - Яфо, чийто треньор е бил от „Левски“ - София. Е имало е и такава, чийто поглед е бил вперен в синьото море, ограждащо западната част на града. Сред тях е бил е Гай Анжел, който не веднъж от ранна пролет до..

публикувано на 21.07.24 в 06:09
Живка Милова

Живка Милова учи българчетата на родния им език под звездите на Фамагуста

Какво е да учиш българчета на български език под звездите на Фамагуста, как се пишат новини за българите далеч от родината и как българската държава подкрепя тези две дейности, разказва Живка Милова в разговор с Ася Пенчева. Паралимни е кипърски град в окръг Фамагуста и освен прекрасните плажове и луксозни хотели, има и българско..

публикувано на 21.07.24 в 05:54
Калинка Александрова Янчева

Рецепта за дълголетие - 99 годишната баба Калинче от село Варвара

" Да обичаш, да не мразиш никого, да не мислиш лошо" - това е най-добрата рецепта за дълголетие според 99-годишната баба Калинче от пазарджишкото село Варвара.  Калинка Александрова Янчева е родена на 13 април 1925 година . С нея ни среща адв. Николай Баташки, когото слушателите познават от месечното издание на Правната рубрика на..

публикувано на 18.07.24 в 16:53

Без сценарий - околоселските пътешествия на Десислав Лафчиев

"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..

публикувано на 15.07.24 в 11:09