Стефан Георгиев: Негласуващите отказват да легитимират елит, който не защитава интереса им

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Диана Янкулова със Стефан Георгиев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Това каза в интервю за БНР социологът Стефан Георгиев. Той е един от авторите на изследването "Непредставителна демокрация", съвместно с Петър Банков и Станислав Додов. Изследването е подкрепено от фондация "Фридрих Еберт".

• Какво искат негласуващите?

• Пламен Димитров: 42% от негласуващите са отчаяни и затруднени

В нашата публичност не се говори толкова много за представеността в политическия процес. По-тесният фокус е кой е гласувал, посочи Георгиев.

До деня на изборите обикновено дискурсът се свежда до желаното, а след деня на изборите – до възможното, което води до друга порция разочарование, допълни социологът.

"Става въпрос за абсолютно критично отношение към начина, по който се произвежда политика у нас и преди всичко резултатите от тази политика."

Георгиев обърна внимание върху гласуващите за малка формация, която не прекрачва бариерата от 4%, което ги прави автоматично непредставени. През годините този дял варира – от 25% до 7%. Обикновено когато има нов политически актьор или формация, която успява за първи път да мобилизира и има мобилизационен потенциал, тогава разпръскването сред по-малките формации намалява, уточни той.

• Елена Дариева: Повратният момент ще бъде в края на кампанията. Очакват се размествания

• Христо Панчугов: Очаквам изненади от МЕЧ, "България може" и партии на ръба на 4-те процента

• Кольо Колев: Мачът не е свирен, в дните до изборите ще се реши разпределението на силите в 50-ото НС

От появата на квадратчето "Не подкрепям никого" до момента се наблюдава възходящ тренд – расте броят на хората, които отиват да посочат точно това, изтъкна социологът, като припомни, че на последните парламентарни избори тази възможност са избрали 109 000 души.

"Това не е избирателна пасивност и отказ от участие в политическия процес. Това е целенасочен политически акт на немалка част от българските гласоподаватели."

Друга група е тази на номинално представените, които гласуват за влизащи в парламента, но реално не се чувстват представени, отчита Стефан Георгиев, който се позовава на данни от изследването.

"Със сигурност въпросът за легитимността е един от най-сериозните, един от най-наболелите."

Неволно започваме да приравняваме един или друг етнос с купения и контролиран вот. Една или друга категория от обществото е по-податлива към купуването на вота. Може би това е свързано с крайна бедност, а не с етническа идентификация, коментира Стефан Георгиев в предаването "Неделя 150".

• Първан Симеонов: Младите хора са опасно дистанцирани от политиката

• Петър Банков: Отсъства партията, която да помете останалите

• Димитър Ганев: Радев ще е основен кандидат за алтернатива. През аватари няма да стане

Относно демографския профил той отбеляза, че противно на масовите схващания най-възрастната част от населението е по-слабо представена в Народното събрание спрямо дела на хората в активна възраст.

"По-скоро хората в активна възраст и в по-големите градове са по-добре представени, отколкото хората в малките градове и селата."

Георгиев обобщи, че голяма част от негласуващите смятат, че политиците не работят за тяхното добруване.

"Много голяма част от нашето население, особено по-нискодоходните групи в по-малките населени места, не припознават полза от начина, по който се случва политиката у нас. Поради което много по-често такива хора казват – предпочитам да не легитимирам този политически елит, който играе против моя интерес."

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.