Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Европа може да е обединена само ако Германия и Франция вървят заедно в една посока"

Кнут Абрахам: Подценихме Путин, не разчетохме правилно неговите ходове

Много европейци, включително млади хора, губят вяра в ЕС, отбеляза депутатът от Бундестага

| Интервю
Олаф Шолц и Еманюел Макрон
Снимка: ЕПА/БГНЕС

"Скъпи Еманюел и драги Олаф" - така се обръщаха един към друг германският канцлер Олаф Шолц и френският президент Еманюел Макрон по време на скорошното първо официално държавно посещение на стопанин на Елисейския дворец в Германия от 24 години. Много символи имаше по време на това посещение - Макрон беше специален гост на честванията на 75-та годишнина от приемането на германската конституция, след това държа реч за Европа пред млада публика в Дрезден, в източна Германия, където има най-много евроскептици, а накрая беше приет от канцлера в бароковата правителствена вила в Мезеберг край Берлин, чийто първи гост след обединението на Германия беше Жак Ширак. Там се чу и може би най-важното изречение от тридневната визита: "Винаги стигаме до консенсус и само това има значение."

Но двамата европейски лидери не успяха да заблудят публиката, че химията между тях не се получава. Различията личат по редица въпроси - от сигурността и автономното представяне на ЕС на световната сцена, през енергийната политика до политиката спрямо Русия и войната в Украйна. А за търканията между Франция и Германия, опозицията в Берлин обвинява, естествено, управляващите, и по-специално канцлера социалдемократ Олаф Шолц. Към него още през октомври депутатът от опозиционния Християндемократически съюз Кнут Абрахам отправи въпрос в Бундестага, по какъв начин Германия би била въвлечена във войната в Украйна, ако достави на Киев далекобойни крилати ракети "Таурус". Получил ли е отговор, попитах Кнут Абрахам, член на парламентарната комисия за външна политика, който тези дни беше в София.

Получих не много ясен отговор. Моят упрек към канцлера е, че взима това решение, въпреки че международното право категорично допуска доставката на ракети "Таурус" на Украйна, която е жертва на агресия. Голяма част от германците обаче наистина се притесняват, че по този начин страната ни ще бъде въвлечена във войната. Проблемът е, че не се обяснява на хората, че не е така.

Доволни ли сте от ролята, която играе Германия във войната? Помага ли достатъчно на Украйна и може ли да направи повече?

И да, и не. Въпреки че представлявам опозицията, трябва да призная, че Германия наистина много помага на Украйна. Но усещането е друго. И проблемът е в комуникацията. Правителството и особено канцлерът оставят впечатлението, че някой трябва дълго време да ги увещава да направят нещо. А това вреди на имиджа на Германия. Излиза, че помагаме, но някак въпреки желанието си и едва след натиск.

Германия прави това, което трябва, но все пак правителството се води от социалдемократическата партия, която - да не забравяме - е изправена сред руините на собствената си политика спрямо Русия.

Ако трябва да сме честни, Ангела Меркел, 16 години канцлер от Вашия Християндемократически съюз, продължи същия курс на социалдемократите.

Така е. Прекалено дълго се надявахме, че някак си нещата ще вървят добре. Пренебрегвахме предупрежденията на балтийските държави и на Полша. Надявахме се, че Путин няма да ескалира напрежението и няма да влезе в Украйна.

Тази надежда беше кардиналната грешка, която допуснахме. Подценихме Путин, не разчетохме правилно неговите ходове. Отдали се бяхме на илюзията, че всичко ще върви така, както по времето на Съветския съюз, и че политиката няма да пречи на бизнеса.

Сега, когато това очевидно вече не е възможно, каква стратегия трябва да се следва, така че обявеният за военнопрестъпник руски президент да не излезе като победител от войната?

Много е важно да подчертая, че в Германия всички - както правителството, така и опозицията, а сигурен съм, че това важи и за България - искаме мир.

Мир обаче може да има само с участието и на двете воюващи страни. Но нека си спомним какво каза Путин в своето новогодишно обръщение и в речите си през последните няколко дни и седмици. Или какво тръби неговият приближен Дмитрий Медведев. Посланието е ясно: украинците трябва да изберат между смъртта и подчинението си на Русия. Това не ми прилича на подходяща атмосфера за водене на мирни преговори.

Съвсем наскоро в Германия на посещение беше френският президент Еманюел Макрон. Това е първата официална държавна визита на френски президент във федералната република от 24 години. Какво казва това за двустранните отношения?

Характерът на това посещение - официално държавно посещение с всички произтичащи от това почести - беше необходим знак, за да бъдат разсеяни съмненията, че между Франция и Германия има напрежение.

За съжаление обаче тези съмнения са основателни. Причината до голяма степен е в оскъдната комуникация между Берлин и Париж. А това е притеснително, защото ако между Германия и Франция няма единомислие по европейските въпроси, в Европа трудно може да бъде постигнато каквото и да било.

Но двамата изрично подчертаха, че винаги стигат до единомислие.

Да, така е. След всяка среща Шолц и Макрон казват, че се разбират добре. Но не така изглеждат нещата, ако се вгледате по-внимателно. Много дълго време традиционните съвместни правителствени заседания бяха отлагани или изобщо не се провеждаха. Имаше отменени посещения. А това са само външните белези на една не особено хармонична връзка.

Моето впечатление е, че канцлерът Шолц залага на специални отношения на Германия със Съединените щати. Особено за Украйна. Това е грешка. Европа може да има влияние във Вашингтон или където и да било другаде по света само ако е обединена. А Европа може да е обединена само ако Германия и Франция вървят заедно в една посока.

Но всъщност това не се случва за първи път в нашата история. И Герхард Шрьодер - също канцлер от социалдемократите - се опитваше да заобиколи Франция, обединявайки се тогава с британския премиер лейбърист Тони Блеър. Но Великобритания излезе от ЕС. А днес оставам с впечатлението, че германското правителство е подчинило решенията си по отношение на войната в Украйна на американския президент Джо Байдън. Пак казвам - това е грешка.

Но тази грешка, както казвате, доведе съвсем наскоро до едно правилно решение, както коментира Вашата партия - след като Байдън позволи на Украйна да използва американски оръжия за нанасяне на удари по руска територия същото разрешение даде и Шолц.

Да, това е добър пример. Толкова много се изговори и изписа за лидерската роля на Германия! И точно по този въпрос, по който наистина няма две мнения, Германия можеше да направи първа стъпката, заедно с Франция, но отново пропусна възможността. Нека припомня - до това решение се стигна след като Русия започна масираните си атаки срещу цивилни и инфраструктура в Харков, на самата граница.

По време на посещението на Макрон в Германия, за което говорихме, той даде ясно да се разбере каква е позицията на Франция по въпроса. Ноканцлерът не пое тази протегната ръка, а изчака решението на американците.

Една от кулминациите по време на посещението на Макрон в Германия беше неговата реч в Дрезден за бъдещето на Европа - реч, която той държа пред млади хора. И предупреди отново, че Европа е смъртна, че опасността ЕС - такъв какъвто го познаваме, да бъде разрушен е реална. Това ли е най-голямото предизвикателство пред Евросъюза?

Не ме притесняват партиите, които искат да променят ЕС отвътре. Ако се вгледате във фигурите в тези партии, бързо ще разберете, че те не са в състояние да водят конструктивна политика. Още повече, че в техните редици започна разпад.

Това, което наистина ме притеснява, е, че много европейци, включително млади хора, губят вяра в ЕС. Много от тях се подлъгват по националистите или пък изобщо не гласуват. Точно затова смятам, че речта на Макрон в Дрезден беше изключително важна, за да осъзнаем, колко ценен за всички ни е ЕС. Погледнат отвън, той е притегателна сила за толкова много държави, защото ние сме съюз на благоденствието и сигурността. Най-малкото заради това ние, европейските политици, трябва непрестанно да се борим за умовете и сърцата на европейските граждани.

Дрезден, столицата на Саксония, вероятно не е избран случайно за европейската реч на Макрон. В Саксония, Тюрингия и Бранденбург, където е Вашият избирателен район, през септември предстоят регионални избори. И в трите източногермански провинции в социологическите проучвания убедително води крайнодясната популистка партия "Алтернатива за Германия". Вашият Християндемократически съюз многократно е заявявал, че между вас има "огнеупорна" стена, че никога няма да влезете в каквато и да е колаборация с крайната десница. Колко стабилна е тази "огнеупорна" стена, защото в близкото минало имаше пробиви?

Тази метафора е широко разпространена. Разбирам въпроса, но ще Ви отговоря така: Нямаме нищо общо с тези хора. Огнеупорната стена между нас и тях са напълно различните ни политически и духовни виждания и ценности. Между християндемократите и националистите не може да има каквото и да било сътрудничество. Нито имаме общи политически цели, нито споделяме общи идеи. ХДС е проевропейска партия с резервирано отношение към Русия, включително в годините на канцлера Меркел.

Въпросът ми е какво ще прави ХДС, ако "Алтернатива за Германия" спечели убедително регионалните избори наесен и се превърне в незаобиколим фактор при съставянето на местни правителства.

Не вярвам да се стигне до патова ситуация, но действително проблем има - възможно е да се наложи сформиране на коалиция срещу "Алтернатива за Германия" от всички останали партии, които ще влязат в местните парламенти. Това е проблем, защото в известен смисъл ще обслужи опорните точки на крайнодесните - че само и само да ги изолират, демократичните партии са готови да загърбят идеологиите си и да влязат в коалиция.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Народните представители Тошко Йорданов, ИТН (вляво), и Костадин Костадинов,

Забрана за популяризиране на идеи за полова идентичност, различна от биологичната, в детски градини и училища

В рамките на едно пленарно заседание депутатите приеха окончателно промените в Закона за предучилищното и училищното образование, с вносител парламентарната група на "Възраждане". НС прие промени в Закона за предучилищното и училищното образование 135 депутати подкрепиха в детски градини и училища да е забранено популяризиране и подстрекаване по..

публикувано на 07.08.24 в 16:19
Кабинет в Националния институт по метеорология и хидрология

НИМХ: Правителството да постави справедливо института наред с другите научни организации

От Националния институт по метеорология и хидрология недоволстват, тъй като за изпълнение на заложените в Закона за висшето образование минимални възнаграждения за асистенти, специалисти и изследователи са необходими над 2 милиона и 160 хиляди лева, а по бюджета на Министерството на околната среда и водите за Института са одобрени допълнително едва 736..

публикувано на 07.08.24 в 16:09

РИОСВ - Русе с нов директор

Със заповед на служебния министър на околната среда и водите Петър Димитров е сменен директорът на Регионалната екоинспекция в Русе. На мястото на Анелия Николова застава предишен директор - Дауд Ибрям. Рокадата в еконспекцията в Русе се случва точно седем месеца след последната смяна на директор. С днешна дата начело на контролната институция..

публикувано на 07.08.24 в 16:02
Симеон Матев

Симеон Матев: Очаква се август и септември да са с по-високи от обичайните температури

Очаква се и септември да бъде с по-високи от обичайните температури, какъвто ще е и август . Това прогнозира пред БНР климатологът Симеон Матев, главен асистент в Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски":  "В следващите 15-ина дни от август температурни рекорди не се очакват, но предстои поредният сух и горещ..

публикувано на 07.08.24 в 15:54
УМБАЛ

27-годишен мъж в мозъчна смърт даде шанс за живот на четирима души

Нова донорска ситуация е реализирана преди часове в университетската болница Света Анна в София, съобщиха от агенция Медицински надзор. Донорът е 27-годишен мъж, транспортиран в мозъчна смърт. Сърцето и белите му дробове ще бъдат трансплантирани в Германия по линия на международното сътрудничество.  Предстои да бъдат направени трансплантация на черен..

публикувано на 07.08.24 в 15:49

Министрите на културата и на туризма казаха дали биха запазили постовете си в следващото служебно правителство

Министърът на културата Найден Тодоров каза, че е склонен да запази поста си в следващ служебен кабинет. Колегата му Евтим Милошев, който оглавява туризма, посочи, че не е обмислял дали да продължи да изпълнява тази длъжност. Така двама отговориха на въпросите на журналистите дали биха запазили постовете си в следващото служебно правителство:..

публикувано на 07.08.24 в 15:45
Станислав Бачев

Станислав Бачев: Този път Иран може и да не предупредят преди удара

Ескалацията на конфликта Израел – Иран е в интереса на Нетаняху, за да се запази на власт. Той беше в Конгреса на САЩ и отиде във Флорида при Тръмп. Ударът в сърцето на Иран няма как да стане без позволението на САЩ. Това коментира в интервю пред БНР Станислав Бенчев, политолог и експерт по Близкия изток и прогнозира докъде ще ескалира..

публикувано на 07.08.24 в 15:44