Избори: Завой наляво във Великобритания, надясно във Франция и ще се оттегли ли Байдън?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• ''Седмицата на бързи обороти'' на 6 юли 2024 година с Добрин Йотов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Цяла една ера за Великобритания приключи тази седмица. Насред стагнация, упадък на обществените услуги и безкраен низ от политически скандали, Консервативната партия слезе от власт след 14-годишно управление. Риши Сунак обяви решението си да подаде оставка от ръководството на партията и от министър-председателския пост:

"На хората бих казал преди всичко: Прощавайте! Дадох всичко от себе си, но вие дадохте ясен знак, че правителството на Обединеното кралство трябва да се промени, а вашата присъда е единствената от значение. Чух вашия гняв, вашето разочарование и поемам отговорността за тази загуба."

Сунак имаше за какво да се извинява. Торите претърпяха истински погром на общите избори на 4 юли. Погромът се изрази в загубата на над 250 депутатски места, в т.ч. - наистина рядко явление в британската политика - на 10 действащи министри, сред тях министърът на отбраната Грант Шапс. Мястото си в Камарата на общините загуби е предшественичката на Сунак - Лиз Тръс, която според някои има немалък дял от вината за провала с катастрофалното си управление на икономиката за рекордно краткия си, 6-седмичен мандат по-миналата година.

Разгромът на консерваторите бе надминат само от този на шотландските националисти. Те запазиха едва една пета от местата си в Уестминстър и загубиха мечтата си за независимост от Обединеното кралство.

На обратния полюс са ирландските националисти - на тези избори бившето политическо крило на Ирландската републиканска армия "Шин Фейн" затвърди позицията си на най-силната партия в Ълстър.

ФРЕНСКИ ИЗБОРИ - ЗАВОЙ НАДЯСНО

В желанието си за промяна британските избиратели предпочетоха лявоцентристката Лейбъристка партия. Французите съзряха алтернативата вдясно.

В неделя вечерта "Националният сбор" на Марин льо Пен и Жордан Бардела изглеждаше по-далеч от антисемитското минало на Льо Пен-баща и по-близко до властта във Франция от когато и да било.

С 33 процента от гласовете (срещу 28 на сто за левия "Нов народен фронт" и 21 на сто за "ансамбъл"-а на президента Макрон), Льо Пен-дъщеря изглеждаше в пълното си право да декларира:

"Демокрацията каза своята дума. Французите поставиха Национален сбор и нашите съюзници на върха и на практика заличиха блока на Макрон. От изключителна важност е Жордан Бардела да получи абсолютно мнозинство в Националното събрание, за да започне следващата седмица възстановяването на Франция."

За да може кандидатът на "Сбора" за премиерския пост Жордан Бардела да започне на "възстановява" Франция, съпартийците му ще трябва да спечелят балотажа утре. Тогава ще си каже думата френската избирателна система. Според нея депутат става победителят в избирателния район. Ако такъв не бъде излъчен след първия тур, за втория се класират всички кандидати, получили поне една осма от гласовете. На втория тур депутат става онзи от тях, който спечели най-много гласове - независимо дали са повече от половината или не.

ОРБАН МИРОТВОРЕЦА

Нов председател на Европейския съвет, нова група в Европейския парламент и нов миротворец на европейския континент се появиха тази седмица.

И тримата в лицето на един човек - Виктор Орбан. Наследникът на Лайош Кошут и Имре Над доказва отново и отново, че брани като тях унгарската независимост. Само че не от Москва.

В неделя, 30 юни, Орбан пътува до Виена, където, в качеството си на лидер на партията "Фидес", се срещна с Херберт Кикъл - ръководителя на австрийската Партия на свободата, и с Андрей Бабиш - бившият премиер на Чехия начело на популистите от АНО. Тримата обявиха сформирането на нова група в новоизбрания Европарламент - т.нар. "Патриоти за Европа", от депутатите на партиите, представили се най-добре на евроизборите в Унгария, Австрия и Чехия.

В понеделник, 1 юли, Унгария пое ротационното председателство на Европейския съвет. На следващия ден Орбан отпътува за Киев. На пресконференцията с украинския президент Володимир Зеленски унгарският лидер му предложи да приеме примирие. По подразбиране, без изтегляне на руснаците от завзетите украински земи.

"Помолих президента да помисли дали не бихме могли да обърнем реда - да ускорим мирните преговори като първо договорим бързо примирие. Примирие, обвързано с краен срок, ще бъде шанс за ускоряване на мирните преговори."

Вчера премиерът на Унгария отлетя за Москва. Там, след разговор, с Владимир Путин, Орбан обяви, че гледа на 6-месечното си председателство на Европейския съвет като на "миротворческа мисия". И направи важно откритие.

Украйна побърза да коригира всякакви погрешни впечатления от изказванията на Виктор Орбан. Посещението на унгарския лидер в Москва не е било съгласувано с Киев, подчертаха от украинското министерство на външните работи. И призоваха всички държави да спазват принципа да не се договарят за Украйна без Украйна.

Реакцията на други европейски лидери е, че Орбан може да представлява Будапеща, но не и 27-те. Говорител на Европейската комисия обясни:

"Очевидно е, независимо от посланията, които се чуват от унгарска страна и от премиера Орбан, че същината на това посещение не е читава. Това посещение цели омилостивяване (на Путин), а не мир. Убедени сме, че тази инициатива подкопава единството и решимостта, която Европа трябва да покаже, за да сложи край на тази война."

Лойд Остин обеща на Умеров  "мост" към НАТО. Но дали обещанието ще бъде изпълнено - дали ще се сбъдне ли мечтата на Киев да получи закрила по член 5 от Североатлантическия пакт ще зависи от изхода на предизборната кампания в САЩ.

ЩЕ СЕ ОТТЕГЛИ ЛИ БАЙДЪН?

Със запъване и леко треперещ глас президентът на Съединените щати Джо Байдън обясни слабото си запъващо и леко треперещо представяне на телевизионния дебат с Доналд Тръмп. "Имах лоша нощ, лоша нощ. Прецаках нещата, сгреших. Не беше добър дебат, но това бяха само 90 минути. Вижте какво направих за три години и половина," пледираше Байдън.

Част от донорите и активистите на Демократическата партия не приеха обясненията му и го подканиха да се оттегли от надпреварата. Същото смятат и една трета от участниците в допитванията на Ipsos. Предизборният щаб на Тръмп вече започна да бълва превантивни нападки срещу предполагаемия нов фаворит на демократите - вицепрезидента Камала Харис.

Тръмп и привържениците му обявиха "голяма победа за демокрацията" в понеделник. Тогава излезе решението, с което Върховният съд гарантира съдебен имунитет на бившия президент за всичките му действия в качеството на служебно лице.

Решението на върховните магистрати обърка напълно делото, по което Тръмп е подсъдим заради опита да попречи на Джо Байдън да поеме властта след изборите от 2020 година и последвалия ги щурм на Капитолия. Сега прокуратурата ще трябва да се откаже редица доказателствени материали и да реорганизира напълно тезата си, което ще спечели за Тръмп най-важното - време до изборите наесен. След тях, ако победи, той ще може да "смачка" делото.

Байдън определи постъпката на Върховния съд като опасен прецедент, подкопаващ върховенството на закона:

ИРАН И ГАЗА

Масуд Пезешкиян - брандираният от западните медии като реформатор и умерен, спечели президентските избори в Иран, стана ясно тази нощ. Пезешкиян ще има роля в определянето на наследника на истинския лидер на иранците - 85-годишния аятолах Али Хаменей. Освен това, друга съществена промяна от президентските избори е малко вероятно да произлезе, смятат същите медии, визирайки външната политика на Техеран и поведението на съюзниците му в Близкия изток.

Ако фазата на интензивните бойни действия върви към приключване, както Бенямин Нетаняху каза миналия месец, то за над два милиона жители на ивицата Газа това става мъчително бавно.

Още по-голяма война продължи да тлее на Север, където Израел и "Хизбула" продължиха да се обстрелват през израелско-ливанската граница.

Чуйте обзора на водещите световни теми от седмицата в звуковия файл