Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ген. Ерхард Бюлер: И дума не може да става за връщане към казармата от времето на Студената война

"Интерес към военната служба в Германия има. Трябва само да дадем време на обществото да свикне с мисълта, че времената се промениха"

| Интервю
Германски войници по време на учение.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Година след руското нахлуване в Украйна през 2022 НАТО взе решение на срещата на върха във Вилнюс за увеличаване на разходите за отбрана и за укрепване на източния фланг. Има планове - а вероятно и график - за надграждането на многонационалните бойни групи от Балтика на север до България на юг. В Литва Германия подготвя разполагането на танкова бригада от 5000 военни недалеч от границата с Беларус. Разбираемо - в литовската армия служат общо около 12 500 души, включително администрация. А границата с Русия е дълга над 200 километра. Успоредно с подготовката на разполагането на бригадата в Литва, в Германия се готвят за връщането на казармата - поне частично - заради липсата на военнослужещи. Подготовката и за двете тече усилено. "За първи път Бундесверът напуска границите на Германия, ако изключим един съвместен с френската армия батальон край Страсбург", припомня ген. Ерхард Бюлер, бивш командир на KFOR и Обединеното командване на НАТО в Нидерландия.

Ново е също така, че решението за тази бригада е част от отбранителния план на НАТО. Т.е. военнослужещите се изпращат там, където биха били нужни. Ако позволите едно сравнение с миналото - по същата логика по време на Студената война в Германия бяха разположени американски, френски, британски, канадски и други военни със семействата им.

Същата мисия като нашата в Литва, в Естония изпълнява британската армия, а в Латвия - канадската и датската. В Полша са американците. Други многонационални бойни групи са разположени на юг по източния фланг на НАТО.

Има планове тези бойни групи по източния фланг на НАТО да нараснат до бригадни бойни групи, т.е. до около 5000 души, както е бригадата на Бундесвера в Литва. Има ли график кога ще се случи това?

Доколкото ми е известно страните домакини или не са взели още решение, или предпочитат ротационния модел - смяната на контингентите на всеки 6 или 12 месеца, а не трайното разполагане на военни с техните семейства.

В момента, заедно с Норвегия и Нидерландия, Германия участва в Литва в многонационална група на НАТО с ротация на около 2000 военни. Около 20 офицери подготвят разполагането на бригадата. Какъв е планът - кога трябва да завърши подготвителният процес, ген. Бюлер?

Тази есен още около 120 военни заминават за Литва за подготовка на прехвърлянето на личния състав и техниката. Трябва да се подготви настаняването на войниците и на техните семейства. Това включва завършване на строежа на казармите, жилищата, детските градини и училищата. Прехвърлянето на техниката, военните и семействата им предстои догодина. Бригадата трябва да започне да изпълнява задачите си през 2027-а.

Как приемат литовците бригада на Бундесвера на тяхна територия?

Подкрепата е много голяма - над 85 процента. Малко известно е, че Литва дори въведе данък солидарност, за да събере средства за изграждането на необходимата инфраструктура - не само на жилища, но и на нови полигони и пътища, модернизиране на железопътната мрежа и т.н.

Говорили сме и преди за проблемите, които изпитва Бундесверът с недостига на военна техника и оборудване. Как ще бъде окомплектована новата бригада в Литва?

В случая няма време за нови поръчки, така че цялата необходима военна техника ще бъде изтеглена от Германия. От опит знаем, че ще мине много време докато тази техника бъде заменена с нова. Според последни данни окомплектовката на Бундесвера е на ниво едва около 60 процента.

Военните също ще бъдат изтеглени от наличния състав в Германия. Заминават само доброволци. В момента тече обучението им. Добрата новина е, че около 1600 души са подали заявления да участват в литовската бригада. Но въпреки това още сме далеч от създаването на всички предпоставки за поддръжката на бригада зад граница, включително финансови и юридически.

Но всичко това ще се случи, защото е решение на НАТО, взето на срещата на върха във Вилнюс с гласа и на германския канцлер. Създаването на тази бригада е част от отбранителния план на Алианса. Смятам, че това решение е правилно. В случай на пряка заплаха за нашата сигурност не бихме имали време за реакция. Нека повторя - основната задача на тази бригада, и изобщо на бойните групи по източния фланг, е възпиране.

И като стана дума за кадровия състав, който не достига - министърът на отбраната Борис Писториус обяви, че Германия връща казармата. "С отпадането на военната повинност не е отпаднала военната служба. А това означава, че трябваше да запазим старите структури, като наборните служби например. Ние не водим на отчет нито момчетата, които навършват 18 години, нито мъжете, които днес са на 40-50 години и би трябвало да мобилизираме, ако се наложи. Това състояние е много тревожно!", заяви Писториус, който преди това стресна германците, че Бундесверът трябва да бъде приведен в годност да воюва - каквото и да означава това. Със сигурност обаче означава да запълни дупките в кадровия състав - във въоръжените сили не достигат 15 000 души. Рецептата на Писторуис е именно връщане, поне частично, на наборната служба. Първата стъпка: всички младежи, навършили 18 години, ще получат автоматично онлайн въпросник, който са длъжни да попълнят и да отговорят дали проявяват интерес да служат в армията. Ген. Бюлер е категоричен: и дума не може да става за връщане назад към казармата от времето на Студената война.

Министър Писториус предложи три варианта - първият предвижда разширяване на възможностите за доброволна служба. В момента в Бундесвера служат около 10 000 души по тяхно желание. Максималният срок на службата им е 2 години, но често те сключват договори с Бундесвера и остават на кадрова служба.

Вторият вариант е шведският модел, където всички навършили 18 години подлежат на военна служба - със или без оръжие. Те трябва да попълнят онлайн въпросник и от отговорите им зависи кой трябва да се яви пред военно-медицинска комисия. В Германия това би означавало, че от набор от около 400 000 младежи Бундесверът би избрал за служба едва двайсетина хиляди.

Третият вариант е всъщност шведският модел, като се включат и жените. Министерството на отбраната се спря на първия вариант, т.е. на доброволната военна служба, защото само този вариант не изисква допълнително политическо одобрение, което би отнело много време. Включването на жените изисква промяна на Конституцията.

Не смятам, че в момента е възможно Конституцията да бъде променена. Либералите, които са част от управляващата коалиция, са против връщането на наборната служба под каквато и да е форма. Зелените - също част от правителството - нямат единна позиция по въпроса. Дори социалдемократите - партията на министъра на отбраната - не го подкрепят категорично. Пълна подкрепа за военната служба има само сред възрастните германци.

Наборна комисия, казарма, военна повинност - всичко това напомня годините на Студената война. Казахте, че в никакъв случай не става дума за връщане на казармата от онези години. Но как си представяте, че младите германци ще проявят интерес към военната служба при положение, че дори докато тя беше задължителна, голяма част от тях предпочитаха така наречената "алтернативна служба" - служба без оръжие, обикновено в здравеопазването или в социалната сфера?

Моят опит показва, че интерес към военната служба има. Бундесверът дава не малко предимства в живота. Трябва само да дадем време на обществото да свикне с мисълта, че времената се промениха. Недооценено остава обучението, което получават младежите в армията. Обществото не гледа с добро око на професионалните войници. Тази професия не е престижна.

Според мен предложението на Писториус е реалистично и прагматично, защото стъпва върху възможното към момента. И въпреки това няма да е лесно - най-малкото, защото в Бундесвера липсва необходимият административен капацитет за частично връщане на военната служба.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Събитията в здравеопазването през 2024-та

Събитията в здравеопазването, които повлияха върху живота на хората през изминалата година. НЗОК е проверила случаи на многократно хоспитализирани през годината хора Станимир Михайлов: Бюджетът на НЗОК запазва политиките, провеждани през тази година Първият ни медицински хеликоптер засега остава без лебедка Главчев:..

публикувано на 22.12.24 в 14:09

Спирала от избори през 2024 г. силно разклати здравината на държавните финанси

След като България навлезе в спирала от предсрочни парламентарни избори, здравината на държавните финанси силно се разклати.  За догодина се оформя сериозен дефицит, който мнозина очакват да надхвърли 3%, въпреки заявката на служебния кабинет. Причината е, че разходите, особено в частта им за персонал, са изключително раздути, а повечето..

публикувано на 22.12.24 в 13:59

Полицията е взела всички необходими мерки за охрана на празничните базари

Министърът на вътрешните работи Атанас Илков увери, че полицията е взела всички необходими мерки за охрана на празничните базари. Той заяви, че няма информация за заплахи с действия, подобни на тазседмичното смъртоносно нападение на коледен базар в германския град Магдебург:  5 станаха жертвите на нападението на коледния базар в Магдебург..

публикувано на 22.12.24 в 13:57

Мъж загина при ПТП на АМ "Струма" край Бобошево

30-годишен мъж беше ударен от камион и загина на автомагистрала "Струма" край Бобошево, съобщиха от Областната дирекция на полицията в Кюстендил. Инцидентът станал около 9,30 ч. тази сутрин. Неясно по какви причини, но камионът, управляван от гръцки гражданин,  е навлязъл в аварийната лента и с ремаркето е ударил стоящия до спрял лек..

публикувано на 22.12.24 в 13:47

За бизнеса 2024-та е годината на Шенген. А еврозоната?

България в Шенген - на два пъти 2024-та. Най-накрая пълноправно членство. Сега страната ни поглежда с оптимизъм и с повече самочувствие и към еврозоната . С огромно притеснение за бюджета обаче. Раздути разходи срещу скромни приходи и риск за финансовата стабилност на държавата.  България и Румъния вече са пълноправни членове на Шенген..

публикувано на 22.12.24 в 13:47

Съдебната власт си остана на дъното на общественото доверие и през 2024-та

И през 2024 съдебната власт си остана на дъното на общественото доверие.  А политическата нестабилност още повече засилили усещането, че разделението на властите е просто декларация.  Кои събития и процеси белязаха съдебната 2024?  2024-та се превърна и в година на знакови политически раздели 2024-та на бързи обороти с проф. Петър..

публикувано на 22.12.24 в 13:35
Димитър Главчев

Димитър Главчев стана първият премиер, избран от "домовата книга"

Оказа се, че служебното правителство, с премиер Димитър Главчев, управлява България най-дълго през тази година. За първи път премиерът беше избиран от т.нар. "домова книга". "Домовата книга" обаче се оказа пълна с хора, които "не искаха да стават цар", както се казваше в една приказка.  2024-та на бързи обороти с проф. Петър Стоянович, Петьо..

публикувано на 22.12.24 в 13:13