Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Рико Гулда: В музиката човечеството показва най-добрите си страни

Председателят на журито на конкурса "Геза Анда" пред БНР

| Интервю
Рико Гулда
Снимка: geza-anda.ch

В поредицата от срещи с видни музиканти, гости на 16-ото издание на конкурса за пианисти „Геза Анда“ в Цюрих през юни, в предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" имаме удоволствието да ви представим председателя на журито Рико Гулда – пианист и мениджър, в момента артистичен програматор на една от най-реномираните зали в Европа - Концертхаус Виена. Ако сте почитатели на екстравагантния пианист и композитор Фридрих Гулда, сигурно сте чували пиесата „На Рико“ – тя е посветена именно най-малкия син в семейство Гулда. 

Рико Гулда е роден в Цюрих – градът, който ни срещна. Там той пристигна по покана да поеме в доста кратък срок председателството на журито. През ноември миналата година внезапно умира Франц Онесорг – уважавана фигура сред европейските културни мениджъри, работил с Берлинската и Кьолнската филхармония, предвиден да ръководи комисията на световноизвестния клавирен конкурс. И организаторите се обръщат за помощ към Рико Гулда, защото е достатъчно опитен и освен това е диалогичен и с много ведър характер. 

Ето как видя той своята роля в Цюрих:

„В това издание на конкурса „Геза Анда“ журито е толкова разнородно – имаме широк спектър от великолепни артисти, които са много различни, всеки със своята индивидуалност, със своята гледна точка. Разбира се, има елементи, които се преценяват обективно, но неизбежно има и доза субективност, която води до различия. Затова моята работа, моята щастлива позиция е да създам пространство на всеки журиращ да развие мнението си за отделния кандидат, след което да намерим начин да гласуваме и да обединим мненията си. С това съм свикнал до голяма степен, защото работя с много артисти от целия свят, които гостуват в Концертхаус.“

Сигурна съм, че всички журналисти разпитват пианиста за ролята на баща му Фридрих Гулда и майка му Юко, която е първата му учителка по пиано, за неговото израстване, и все пак, изкуших се да попитам и аз кои са най-важните уроци, които помни и до днес Рико Гулда?

„Със сигурност – безкрайната любов към музиката, от самото начало. Аз съм израстнал в свят, където музиката играе много важна роля. И винаги ще съм благодарен за това. Изпитвам истинско съжаление към хората, които нямат особена връзка с музиката – тя е чудесен език, който отива отвъд думите и особено във времена като днешните, когато е толкова важно да бъде открит универсален език, ние можем да видим чрез музиката най-добрите страни на човечеството. Аз съм благодарен, че съм израснал с нея – баща ми беше наистина много отворен и искаше музиката да е иновативна, но в същото време носеше в себе си голям респект към великите майстори от миналото и не смяташе, че техният гений и постижения трябва да бъдат игнорирани. А това е дилемата на младите съвременни модерни артисти. Имаме, от една страна, големите композитори и шедьоврите им, които трябва да възкресяваме, но същевременно да откриваме себе си в тази музика. Това е сложното задание пред модерния музикант. И да обичаш тази трудна задача – с това съм израснал и аз.“

А дали наследството на Фридрих Гулда, напуснал този свят точно на рождения ден на Моцарт през 2000 г., толкова обсъждан, дори скандален, определян като „капризен бунтар“ на ХХ век, същевременно обожаван като еманация на свободния дух, е опазено и добре познато и днес, попитах сина му Рико Гулда.

„Не, разбира се, че не, мога да го разбера в днешно време. Но така са нещата в живота. Аз имам силна памет, срещам и други, които го помнят добре, но следващото поколение вече знае твърде малко за него. Всичко това е свързано с наличието и достъпността до видеоклипове и записи. Времената се менят, но аз си пожелавам неговото основно послание да продължава да живее, независимо дали е свързано с името му, или не. 

Посланието е, че музиката е много, много важна част от живота ни и трябва да играе важна роля. Особено във времена като днешните, когато виждам, че музикалното образование в училищата изчезва, затварят факултети по музика в университетите – това е лошо развитие, много по-лошо от това дали някой помни баща ми, или не. И по този начин наследството му още по-бързо ще бъде забравено. За мен музиката е център на живота, затова пожелавам на бъдещите поколения и музиката, но също така изкуството и културата, в които, както казах, човечеството показва най-добрите си страни (защото има и много не особено хубави лица) - нека те да бъдат помнени и развивани.“

С Рико Гулда неизбежно заговорихме и за работата му като програматор на Концертхаус Виена – тя го обсебва и той до голяма степен вече е загърбил и свиренето, и преподаването, в името на тази огромна мениджърска дейност, и въпреки невероятните партньорства, които е имал като изпълнител, с музиканти като Марта Аргерич, Рено Капюсон, Матиас Гьорне и мн.др., както и преподавателското място в Моцартеума в Залцбург. Сега по-скоро менажира и често журира по престижни конкурси като „Геза Анда“ и „Ван Клайбърн“.

„Моята основна работа сега е в Концертхаус – имаме по 600 събития годишно, така че обикновено съм там всеки ден. Концертите са буквално всяка вечер. Докато самият аз изнасях концерти, пътувах много по света и когато започнах работа в Концертхаус, това се промени радикално, но нямах нищо против, защото постоянните пътувания също са изморителни. Но ето че сега ми липсват. Надява се в бъдеще да виждам повече от света. Щастлив съм да съм в Цюрих – нали знаете, че съм роден тук? Приятно ми е да се върна отново.

А има ли проблеми със завръщането на публиката в Концертхаус Виена след пандемията, или всичко е постарому?

„Изискваше се огромно усилие, за да се върне публиката – стана доста бавно. Но сега, от една година, макар че ситуацията е различчна, имаме повече публика отвсякога. Абонаментите ни отново са с 11% повишение, така че вярвам, че виенската публика се завръща в концертната зала. Разбира се, нашата работа като организатори също се промени – може би и ние сме се справили добре, не знам.“

Цялото интервю с Рико Гулда можете да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Романът

Романът "Внучката" на Бернхард Шлинк – поглед към миналато, настоящето и бъдещето на Германия

Днес отбелязваме една мрачна годишнина – началото на издигането на Берлинската стена на 13 август 1961 г. Дължината на това съоръжение е близо 155 километра. Най-малко 140 души са убити по протежението й при опит за бягство от Източна Германия към Западна. Н а 9 ноември 1989 г. стената пада. Романът "Внучката" на Бернхард Шлинк припомня..

публикувано на 13.08.24 в 13:27
Светлин Стефанов

Музей на архитектурата и наследството на старите майстори дюлгери в Трявна

Най-новият музей в Трявна , открит през есента на миналата година, е посветен на архитектурата и строителството и се помещава в най-старата възрожденска къща в града, запазена до днес - Попангеловата.  Един от създателите на експозицията е музейният главен уредник Даниела Дабкова , която разказа за наследството на старите майстори дюлгери :..

публикувано на 12.08.24 в 15:51
Добринка Манева

Старото школо в Трявна и малките галерии - не ги пропускайте!

Старото школо на площада с часовниковата кула в Трявна, което гостите от пътя отбива, е един от най-посещавани музейни обекти в града.  В него класно училище открива Петко Славейков, когото именно учителстването довежда тук. Затова и днес тревненци наричат школото - Славейковото . На експозицията и сградата вниманието ни спира главният уредник..

публикувано на 12.08.24 в 14:50
Трявна

Даскаловата къща и легенди за тревненския сокай

В ранните години от развитието на Тревненската художествена школа много често майсторите поемат строежа на църквите, както и вътрешната украса. С нарастване на търсенето и поръчките през първата половина на XIX век, строителството, иконописта и дърворезбата се отделят като занаяти и това са трите направления на Тревненската школа, възникнала в..

публикувано на 12.08.24 в 12:37

Мъдростта в поезията на Йордан Фурнаджиев

Йордан Фурнаджиев е син на големия ни поет Никола Фурнаджиев. Всъщност и двамата са големи, но доста различни. Докато е жив бащата, синът Йордан не смее да му покаже стиховете си и Никола не знае, че наследникът твори. Той е роден на 16 юли 1934 година. Завършва ВИАС, водно строителство. Приживе бащата не знае, че синът върви по неговите..

публикувано на 12.08.24 в 12:22
Александър Василев – Василевса

Александър Василев – Василевса: Смисълът на живота е да не навредиш на никого!

Наред със състезателните вълнения, най-голямото спортно събитие - Олимпиадата , която е вече зад гърба ни, предизвика и разгорещени културни дискусии. В традиционната ни рубрика "Горещи сърца" ви срещаме с един врачанин, който не само обединява двете теми, но и беше част от културната програма в Париж , която съпътстваше олимпиадата.  Месец..

публикувано на 12.08.24 в 10:23

Огърлие "Златен век" за Соня Йончева

Световноизвестната българска оперна певица Соня Йончева получи отличието "Златен век" с огърлие. Това стана снощи в Летния театър във Варна след спектакъла "Мадам Бътерфлай", в който тя беше солистка. Режисьор на операта на Джакомо Пучини е Нина Найденова, а на диригентския пулт беше Найден Тодоров. Отличието, което се присъжда за..

публикувано на 11.08.24 в 08:06