Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Армин Лашет: Сега много французи ще потърсят съвет от нас как се правят коалиции

Горещи времена за Германия и Франция

Клер Демесме: Без тесните връзки между Берлин и Париж нещата в Европейския съюз биха вървели трудно

| Анализ
Еманюел Макрон и Олаф Шолц
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Следвоенната история на Европа превърна някогашните врагове Франция и Германия в приятели. Партньорството им е преминало през много трудни периоди, но французите и германците винаги са успявали да запазят и надградят лидерската си роля в Европа.

Откакто стопанин на Елисейския дворец е Еманюел Макрон обаче пукнатините в отношенията с Берлин сякаш са по-видими отвсякога. Амбициозният френски президент не успя нито с Ангела Меркел, а още по-малко с Олаф Шолц да намери онзи синхрон, който през годините постигнаха Валери Жискар д'Естен с Хелмут Шмид и Франсоа Митеран с Хелмут Кол.

Сложната политическа ситуация във Франция неминуемо ще се отрази на двустранните отношения и съответно на Европейския съюз, при това в труден исторически момент за Европа.

През 70-те години Франция и Германия полагат основите на икономическия и валутен съюз. След обединението на Германия заедно изготвят Маастрихския договор. През пандемичната 2020 година Берлин и Париж са двигателят на общия европейски дълг за справяне с последиците от ковид. Войната в Украйна се оказа изпитание за партньорството между Франция и Германия - за общата им представа за европейската сигурност, общата отбрана, енергийната сигурност и бъдещите отношения с Русия. Още по-сложни изглеждат отношенията им и заради отслабените позиции на президента във Франция и на канцлера в Германия.

"Всички изригнаха: Макрон е полудял, как може да свиква предсрочни избори, които крайната десница ще спечели с внушителна преднина? Случи се точно обратното. Макрон не е политик, който ще седи и ще чака следващите президентски избори през 2027 година и ще позволи крайната десница дотогава да разказва собствената си легенда, че е превзела Франция и Европа. Вместо това Макрон предизвика французите да кажат дали наистина искат това да се случи и успя",  коментира бившият неуспешен кандидат-канцлер на консерваторите в Германия Армин Лашет. Той обаче е един от най-близките до Франция германски политици, дългогодишен член на съвместната парламентарна асамблея и носител на най-високото отличие на Франция "Велик кавалер на Ордена на Почетния легион", връчено му от Еманюел Макрон.

Стратегията на Макрон, която описва Лашет, е стратегия за избор на по-малкото зло, за блокиране на пътя на крайната десница към властта. И тя "роди" безпринципни коалиции. Идеологически несъвместими партии се обединиха, но дали ще останат заедно е под въпрос. За Армин Лашет обаче това е оправдано, защото залогът в тези избори са били демокрацията и Европа.

"Ако беше спечелила, Марин льо Пен щеше три години да обяснява, че е завладяла умовете и сърцата на французите. А в действителност тя успя да завладее едва една трета от Франция. Двама от трима французи са "за" Европа и Макрон ги накара да излязат на избори и да го заявят чрез гласа си. Създаването на правителство ще е трудно, но чувството, че Франция вече е в лапите на крайнодесните, не се потвърди.

Това малко ми напомня на ситуацията в Германия - и ние тук се правим, сякаш Източна Германия е загубена за демокрацията и за европейската интеграция, но всъщност само една трета от хората са гласували за крайнодесните популисти от "Алтернатива за Германия". Мнозинството е срещу тях. Когато избирателната активност е висока, популистите нямат шанс", убеден е Армин Лашет.

Високата избирателна активност наистина направи впечатление. Толкова голяма ли беше опасността от крайната десница и това ли мобилизира французите? И какво могат да научат германците от френския опит?

"Опасността наистина беше голяма и не е отминала! Аз живея и работя в Германия от много години и много бих искала да видя, че германците също осъзнават колко опасна е крайната десница, и че няма да чакат толкова дълго, колкото французите и няма да й позволят да се намести трайно в политиката. Тези хора са опасни за нашата Европа", смята френският политолог в Хумболтовия университет в Берлин Клер Демесме.

Малцина знаят, че бившият канцлер Ангела Меркел все още е сред най-популярните чужди политици във Франция. Известно е, че Макрон и наследникът на Меркел - Олаф Шолц, не се харесват особено. Те са и много различни. В сравнение с президента, канцлерът е много по-сив политик, по-тих и по-умерен. А Макрон е темпераментен и умее да се представя добре в публичното пространство. Въпреки че химията между двамата не се получава, като лидери на двете основни сили в ЕС те са принудени да са най-добри приятели. Каква промяна в двустранните отношения очаква след изборите Демесме:

"Тези отношения са много стабилни и силни, те са институционализирани между министерствата на двете страни. Без тесните връзки между Берлин и Париж нещата в Европейския съюз трудно биха вървели. Макрон и Шолц осъзнават това. Ако обаче "Националният сбор" беше спечелил изборите, европейският мотор вероятно щеше да изгасне. Защото Франция в ръцете на крайната десница щеше да води деструктивна политика срещу европейската интеграция.

Важно е и да погледнем към членовете на лявото обединение. То се състои от четири партии, които са много различни по много въпроси, но са обединени от социалната тематика. И четирите формации искат да свалят пенсионната възраст и да я върнат на 60 години, както беше преди пенсионната реформа на Еманюел Макрон. Самият той спечели втория президентски мандат като по-малкото зло в надпреварата с националистите на Марин льо Пен. Социологическите проучвания са категорични - Макрон продължава да губи подкрепа и две трети от французите не одобряват пенсионната реформа.

Но когато се вгледаме в детайлите, като например какво мислят тези четири партии за актуалните политически теми в Европа, ще видим, че те нямат обща позиция. В лявата радикална партия на Жан-Люк Меланшон има много отявлени евроскептици. Да не говорим за изключително агресивния памфлет на Меланшон срещу германците, който беше публикуван през 2015 година под заглавие "Германската зестра" и представлява остра критика към Берлин. Меланшон описва Германия като "чудовището на Европа", което държи в лапите си Европейския съюз и следва единствено германските интереси.

В това ляво обединение членуват още Зелените и социалистите, които пък са проевропейски партии. Така че ще бъде трудно тези формации да намерят общ език по европейските теми. А това от своя страна ще бъде препъникамък в отношенията на Франция с европейските партньори", обяснява Клер Демесме, която все пак смята, че Европа може да си отдъхне, след като не крайната десница спечели вота. "Успех за Марин льо Пен щеше да е тежък удар за европейската помощ за Украйна", отчита още тя.

"Но от тук насетне става сложно, защото вътрешнополитическите теми са тясно свързани с европейските политики. Финансовата дисциплина е първият горещ картоф в ръцете на новите управляващи. Но за момента не виждам победителят в изборите да има ясна представа какво ще прави на европейски терен, защото фокусът им е върху вътрешните проблеми", изказва опасенията си Клер Демесме. Първото предизвикателство ще е съставянето на правителство.

"Сигурно много французи сега ще потърсят съвет от нас как се правят коалиции", опитва с шега да разведри сложната ситуация в Париж Армин Лашет от Християндемократическия съюз:

"Традицията във Франция повелява президентът да има мнозинство в парламента. Той е силната фигура във френската политика. Но сега изведнъж френските политици трябва да правят компромиси. А във френската политика компромисът се възприема като предателство. Нашият опит е друг - компромисът е съставна част на демократичния ред. Имах опасения, че крайната левица ще оглави правителството, че премиер може да стане един отявлен антисемит, но това няма да се случи и можем да си отдъхнем, но временно - борбата продължава", посочва Армин Лашет.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

КНСБ иска от кабинета поне 10% ръст на заплатите през 2025 г.

До края на следващата седмица КНСБ ще изпрати на правителството своите предложения, които настоява да залегнат в управленската му програма. Вече са започнали разговорите на синдикалистите с отделни министри по проблемите и приоритетите по сектори. Сред исканията на КНСБ е залагането в бюджета на поне 10 процента ръст на заплатите за 2025 година...

публикувано на 26.01.25 в 07:46

Регионалната библиотека "Христо Смирненски" в Плевен започва работа по нов проект

Регионална библиотека „Христо Смирненски“ - Плевен спечели проект, финансиран от Министерството на културата по програма „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки“. Проектът е на стойност близо 75 хиляди лева. Техническо преоборудване ще има и за..

публикувано на 26.01.25 в 05:41

Четирите освободени израелски заложнички вече са със семействата си

Били са пленени на 7 октомври 2023 г и отвлечени в тунелите под Газа. В събота за тях войната свърши. Това са четири девойки, които са били наблюдателки на мониторите на границата.  Постъпили са на служба след като са преминали през курс, който се е провел по-малко от седмица преди пленяването им.  Разменили са ги за 200 арабски затворници,..

публикувано на 26.01.25 в 05:32

NPR: Спасяването на "Тик ток" предвижда американски инвеститори на поемат контрола над него

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп работи по план за спасяване на социалната мрежа "Тик Ток", който включва софтуерната компания "Оракъл" и група външни инвеститори да поемат контрола над глобалните операции на приложението. Това съобщава американското Нешънъл Пълбик Рейдио (NPR), като цитира запознати с преговорите. Според..

публикувано на 26.01.25 в 02:06
Доналд Тръмп

Тръмп може да обмисли връщането на САЩ в СЗО

Американският президент Доналд Тръмп заяви, че може да обмисли връщането на страната му в Световната здравна организация. На митинг в Лас Вегас той каза, че не е сигурен дали това ще се случи и че от организацията "трябва да оправят малко нещата". В четвъртък от ООН обявиха, че е планирано Вашингтон да излезе от СЗО след година  - на 22-ри януари..

публикувано на 26.01.25 в 01:36

22 чуждестранни групи в Перник на фестивала "Сурва"

22 чуждестранни групи участват в провеждащия се в Перник Международен фестивал на маскарадните игри "Сурва". Те представят разнообразие от култури, традиции и маскарадни обичаи. Присъствието им внася допълнителен колорит във фестивала. Няколкостотин носители на маскарадната традиция от Италия, Сърбия, Гърция, Северна Македония, Румъния,..

публикувано на 25.01.25 в 22:07
Снимката е илюстративна

Ограничения в Англия и Шотландия, за да бъде забавено разпространението на птичи грип

В цяла Англия и Шотландия са наложени ограничения в опит да бъде забавено разпространението на птичи грип. Всички гледачи на птици, от частни лица до фермери с огромни количества, вече са задължени да следват стриктни хигиенни мерки, наложени от правителството.  В някои графства, най-вече в източна Англия, се въвеждат още по-строги правила,..

публикувано на 25.01.25 в 20:25