Юлиян Попов: Активната роля на кмета е важна за прилагане на климатични политики в градовете

До края на сесията на Междуправителствения панел по изменение на климата на ООН в София трябва да се изяснят насоките за следващия голям доклад №7, който привършва 2028 г. и за доклада за градовете и климата довършен 2027. Делегациите да решат общите параметри, защото докладите събират научното знание от целия свят и е сложно да се изградят и да бъдат обективни.

Това каза бившият министър на МОСВ Юлиян Попов в интервю пред БНР.

„Надявам се до края на конференцията делегациите да стигнат до съгласие. Защото щом се публикуват докладите, променят политическите нагласи“, добави той.

Цялата седмица София е домакин на конференцията на Междуправителствения панел по изменение на климата на ООН, която е изключително важна и най-вече панела за промените на климата.

Домакинството на България е изключително постижение, защото тук са делегации от 150 държави и се определят климатичните политики на света. Една от четирите теми е връзката на градовете с климата, как да се намалят парниковите емисии и да се ограничат парниковите емисии, а също и как да се адаптират градовете в наличните вече промени на климата“, каза Юлиян Попов.

Вчера е обсъждано, къде се намира България в този глобален процес и какво да направят общини и кметове. 

"Първото е смекчаване на климатичните промени -  използването на по-малко газ, въглища, пепел и т. нат.,което смекчава  и второто е адаптиране. Основните неща с градовете са горещите острови, по-голямото загряване на града от температурата около града.  Градовете са бетонирани и недостатъчно залесени, нагряват се повече от другите места", обясни бившият министър на екологията.

 И допълни, че съвременните технологии позволяват да се определят самите топлинни острови и мащаба, да се разбере динамиката на затоплянето, да се изчислява и анализират рисковете, които са сериозни за здравето и за биоразнообразието“, препоръча Попов.

• Делегати от над 130 държави ще обсъждат в София иновациите в подкрепа на климата

И похвали градовете с добре развита система за наблюдение на топлинните острови – Бургас.

"Има  много мерки, с които топлинните острови се смекчат. За София е възстановяването на градските реки към по естествено състояние. Сега са бетонирани коритата, които се загряват, и водата е малко. Това е сериозен риск през летните месеци. Когато една река се възстанови, поне частично, водата да се разлее, се обогатява на кислород и представа да бъде топлинен остров, превръща се в охладител и се превръща в охладител. Другото е покривите да са затревени и е срещу валежи и добра изолация. Залесяването е начин да се контролират температурите в града", препоръча мерки Попов.

Според него все повече кметове осъзнават какво невероятно богатство са реките в градовете, но са необходими и стратегии за залесяване, но с адекватна растителност, не инвазивна.

• Коалиция за климата-България: Страната ни изостава значително в екологичните политики

 „Интересът е голям да се облагороди градската среда и да се противопоставим на топлинните острови“, констатира Юлиян Попов от участието на представители на над 120 общини.

А за финансирането на климатични проекти, той обясни, че е скъпо да се прави корекция на коритото, но не е скъпо да се почисти и да има контрол. Същото е и със залесяването, когато се ангажират граждани.

„Не е скъпо регулация, когато се строи да се наложат условия и принуждаваш инвеститора и строителя да се съобразят. Активността на кмета е много важна“, каза бившият министър на екологията.