Захари Карабашлиев: Не дооценяваме колко би ни дала историята, ако се обърнем към нея

Не дооценяваме колко би ни дала историята, ако се обърнем към нея.

Това каза пред БНР писателят Захари Карабашлиев и добави:

"Тя би ни дала повече за единението ни, отколкото би била повод за раздори и разделение".

В деня на 139-годишнината от Съединението той подчерта значимостта на този исторически акт, но подчерта, че "то не е направено от цялата българска общност":

"Утешителна приказка е, ако си кажем как българският народ е станал и се е съединил. Не е това истината. Големите исторически събития се вършат от малко хора. Не ни е нужен всеобщ промисъл, за да се стигне до това. Достатъчно е било да имаме условията и да имаме подходящите хора, готови за някои и безразсъдни действия. Винаги действието, макар и безразсъдно, е по-добро от бездействието, умуването и изчакването откъде ще духа вятърът". 

По думите на Захари Карабашлиев живеем на благословено от Бог място, но "явно духовната пустиня - нищетата на невежеството, е по-голяма от другата пустиня - физическата".

Писателят, който е и главен редактор на издателство, беше категоричен, че е неоправдан мит твърдението, че българите са нечетящи.

"Навсякъде хората са едни и същи, в цял свят е сходно съотношението на невежи и необразовани хора спрямо хората със силно, будно гражданско самосъзнание. По-важно е, че образованието прави така, че в едно общество да се подкрепят и подхранват добрите ангели на обществото, а да се обезкуражава злото, невежеството, нехайството", коментира той и изтъкна, че общественият интерес в България страда от това, че образованието пропуска да ни побутне в правилната посока.

Темата, върху която работи в момента писателят, е травмата, нанесена на България от 9-и септември 1944 г.:

"Нещастието, в което ни тласка една тоталитарна система, васална на Съветския съюз. Вероятно най-голямата българска травма, която е все още неизлекувана, все още неразгледана и все още непревързана както трябва, а именно - комунистическата диктатура след 1944 г. Независимо дали говорим за тези рани, те са в нас. Наша отговорност е да ги лекуваме, докато можем, за да не ги завещаваме на идващите след нас. Те не са виновни за това, което ние преживяваме. Бъдещото поколение трябва да бъде оставено с по-малко рани, отколкото ние сме заварили във времето, завещано ни от нашите предци". 

Интервюто на Снежана Иванова със Захари Карабашлиев в предаването "Хоризонт за вас" можете да чуете от звуковия файл.