"Новини с добавена стойност" с г-н Балев: Никога не разговаряйте с Имануел Кант!

Обстановката в страната напоследък накарала Кирил Петков да се почувства като чуждестранен агент в "Майстора и Маргарита". Той даже не уточни, че има предвид точно чуждестранните агенти в романа. Даже май никой не поясни какво точно му е майстора и маргаритеното на нашето време според Кирил Петков.

Затова тук с вас ще направим този малък анализ на литературните референции в посланията на Петков.

Когато някой политик или журналист се позове на "Майстора и Маргарита", бъдете сигурни, че има предвид първата глава на романа – "Никога не разговаряйте с непознати". Там се разказва за това, че като общуваш със съмнителни хора, те може да се окажат иноагенти. И наистина, почти веднага в романа наистина се появяват двама чуждестранни агенти наведнъж - единият е Имануел Кант, другият е самият Дявол.

Дяволът води културна беседа с двама съветски писатели атеисти, обсъждат съществуването на Бога и доказателствата на Имануел Кант по тоя въпрос. Като чува тези възмутителни работи за Кант, единият съветски писател възкликва:

- С тия доказателства поне поне три години в Соловки заслужава тоя Кант!

(Тоест Имануел Кант заслужава да го пратиш в трудово-възпитателен лагер.)

Някакви подобни работи изглежда чувства и Кирил Петков. По изискан начин той казва, че все едно се намира в Москва през 1930-те години, когато шпиономанията в съчетание с невисока култура дава на писателите като Булгаков такива занимателни сюжети за иноагентурата. Самият Булгаков в родния си Киев днес е получуждестранен агент, но това е друг сюжет.

Имануел Кант е по занаят философ като Ахмед Доган. А тоя писател-атеист, дето иска да прати Имануел Кант в лагера Соловки, се казва Иван Бездомни - като Доган Бездомни.

Ето още една-две причини всички да се почувстваме свидетели на майстора-и-маргаритщини.

А лагерът Соловки, където трябва да пратим всички Имануел Кантове, също е много интересно място, където човек може да почувства остротата на живота.

Соловки или Соловецките острови е архипелаг в Бяло море. Но не нашето българо-гръцко Бяло море, ами горе на картата до един залив на Северния ледовит океан.

Там, на един от островите съществува древният Соловецки манастир, религиозен и културен паметник, който се е ползвал през вековете и за затвор. Там е бил заточен например последният атаман на Запорожката сеч Петър Калнишевски, когато Екатерина Велика поразчистила иноагентите в Украйна. Казашките военно-политически формирования императорите хем ги използвали за своите имперски цели, хем ги възприемали подозрително като потенциални иноагенти на украинската национална идея.

Този атаман Петър, по-точно Петро, умрял в Соловецкия манастир на 112 години. Той е роден в края на 17 век, а умира в началото на 19-и. И щом е живял толкова дълго, може би за него е имало някакви по-човешки условия. Но като цяло Соловки било доста гадно място - затворниците били изтезавани с дим, глад, студ, побоища и други привилегии за райските порти. А през 1920-те години съветското правителство конфискува целия манастир и го прави трудово-възпитателен лагер, като надгражда мъченическата традиция на това свято място. И по времето на "Майстора и Маргарита", Соловецкият лагер е толкова свято място, че е достоен за най-високо ниво чуждестранни агенти от ранга на Имануел Кант.

Тук християнският хуманизъм по отношение грешника се изразява в това, че като поизмъчиш негодника чуждестранен агент, така му даваш предимство и едва ли не сигурен вход в Рая небесен. Независимо и без оглед на безчислените грехове от преди това. Петро Калнишевски например, макар че бил казашки атаман и сякъл глави 60-70 години без почивка, след 2008 година две украински църкви го канонизираха под името Петър Многострадални.

Впрочем "Възраждане" постъпиха много хитро. Предложиха абсурден закон, който би могъл да засегне и тях самите. Но тъй като е абсурден и немислим, никого няма и да засегне, включително тях самите.

А вие, скъпи съучастници, никога не разговаряйте с Имануел Кант, за да не станете бездомни като Доган.