Днес е третият от общо четирите дни, в които се провежда годишния Хумболтов колегиум. Високият научен форум се организира от Хумболтовия съюз в България и събира учени от различни области на науката. Специален гост на събитието е председателят на германската фондация "Александър фон Хумболт" - Робърт Шльогъл. Той е международно признат учен.
Неговите изследвания се фокусират върху процесите на преобразуване на енергия и катализаторите. Работата му е допринесла за ново разбиране на каталитично активните компоненти. Робърт Шльогъл е експерт по енергийните системи на бъдещето и сложните предизвикателства на енергийния преход.
От една година сте председател на Фондация "Александър фон Хумболт". Какво беше състоянието на Фондацията по онова време?
"Фондация „Химболдт“ е традиционен инструмент на външната политика в Германия. Тя има 70-годишна история. Поех управлението на една много, много добре функционираща организация. Това ми дава лукса да поставя нови цели без необходимостта да премахвам или поправям нещо. Фондацията е като един часовник, който работи перфектно. Така че всичко е наред.
Това ми дава възможността да погледна към две неща. На първо място искам да увелича разнообразието, не само половото между мъже и жени, но също и географското разнообразие. Искам да се уверя, че всички научни общности от Западния свят, си сътрудничат по-добре от сега. Защото в момента, например в тази част на света, има индикации, че част от учените просто не участват в научния обмен, по начин по-който биха могли, поради липса на ресурси или достъп до определени данни, от които учените се нуждаят."
За първи път ли сте в България?
"Не, не съм за първи път в България. Аз съм учен и работя в полето на химията. А България има много жива химическа научна общност и това беше причината аз да имам удоволствието да организирам тук международна научна конференция още преди 15 години. Така че да – бил съм тук."
Какво е Вашето мнение за българския клон на фондацията?
"О! Той е фантастичен! Хумболтовият съюз в България е изключително жив и покрива широк набор от дисциплини. И това, което много осезаемо усещам е гостоприемство на хората".
Кои са основните научни дисциплини, с които България е известна на международно ниво?
"Трудно е да се каже. Тъй като в "Хумболтовия съюз", с който бях запознат тази сутрин, аз открих най-различни дисциплини: от науки за човека до ядрена физика. Самият аз съм химик и мога само да кажа, че в полето на химията България играе важна роля, и в Европа е добре позната".
Няколко пъти споменахте думата „химия“, това е и областта на вашите научни търсения. По време на настоящия Колегиум ще представите разработка върху молекулата на амоняка. Кои са основните акценти на това изследване?
"Амонякът е основен химикал, които се използва в производството на азотни торове. Но той ще се превърне в базова молекула за пренос на възобновяема енергияВ България, както и в Германия съществува проблема, че достъпът до възобновяема енергия е ограничен. Затова трябва да си я внасяме. Амонякът ще бъде една от ключовите молекули, с която ще транспортираме зелена енергия. Едно от нещата, което категорично забелязвам и ще споделя с Колегиума, е възможността за съвместно внасяне на възобновяема енергия. Това, което ще докладвам е защо е важно да въведем амоняка, като енергиен носител. Ще изложа накратко и осъвременени данни, събрани от учените в тази област до момента, затова как можем да подобрим молекулата на амоняка. Също и кои са проблемите, които все още не сме преодолели".
Тазгодишната тема на Хумболтовия колегиум е свързана с човешкия и изкуствения интелект в обществото и науката. Какво е мнението Ви по този въпрос?
"Темата за изкуствения интелект е една от онези мега тенденции. Тя също се свързва с темата за амоняка. Защото изкуственият интелект, за да съществува изпитва огромен глад от енергия. Всички констатации по темата, които имаме показват, че е налице значителна връзка между повишената консумация на електроенергия в света и употребата на изкуствен интелект. Обръщаме се към центрове за съхранение на компютърни системи, съдържащи данни, които са необходими за изкуствения интелект. Прогнозите на учените показват, че търсенето на токв света ще причинят дисбаланси в системата заради изкуствения интелект. Сега относно технологичните детайли, нямам идея за тях, и затова съм любопитен да чуя повече. Но разбира се, въздействието върху обществото е много, много голямо. То обаче не е добре разбрано в момента. И аз очаквам с нетърпение да разбера как изкуствения интелект му влияе. Изкуственият интелект е съставна част от обществото на 21 век и поради тази причина е абсолютно задължително да влезем в дискусия."
Каква е ситуацията в Германия, притеснени ли са хората от развитието и употребата на изкуствен интелект в нашия ежедневен живот?
"Не мисля. Определено, не повече от други европейски страни, защото всеки един е използвал „Чат “ и дават положителни отговори. Мисля че хората дори са запалени по него, но много от тях все още не разбират приложението му. Дори и тези, които работят в полето на изкуствения интелект, не знаят какви са реалните му приложения. Но като цяло мнението на германците е положително".
Използвате ли вече изкуствен интелект в работата си като учен?
"Да, правя го до известна степен. Ние го наричаме "машинно обучение", а не изкуствен интелект. Правим квантово-химически изчисления и други подобни неща. Аз не използвам генеративен изкуствен интелект, а инструменти, които съдържат изкуствен интелект, за да анализирам данните си".
Какви са Вашите очаквания за работата на Колегиума през следващите дни?
"Забелязвам две посоки. Първата, която е много хубава, е че хора от региона, които са експерти, са събрани заедно. Смятам че е добре да се събират хора от съседни страни, които да идентифицират общите гледни точки. И другата посока е да открием къде стоим, когато става дума за технологии и когато става дума за наука. За да разберем, кои ще са нуждите и трудностите ни в бъдеще".
По темата слушайте в интервюто на Виктория Петрова с Робърт Шльогъл за "Закска на тревата".
Тази нощ в София са извършени обработки със смеси срещу заледяване на улици и булеварди. В готовност на терен са били 162 снегопочистващи машини. Обработки са извършени в районите Средец, Витоша, Връбница, Кремиковци, Панчарево, Банкя на трасетата на градския транспорт, основни улици, както и стръмни участъци и мостове. Разпръскване на смеси срещу..
В навечерието на Рождество Христово всяка година в Ямбол се провежда Детски коледарски празник. Чрез него организаторите целят да поддържат жива за поколенията традицията, която е единствена за страната - коледарите освен да пеят, и да танцуват. Ямбол е единственото място в страната, където коледарите танцуват. Традицията се..
Проходът на Републиката е изчистен до асфалт и е нормално проходим след продължилия над 7 часа снеговалеж. Изтеглени са товарните автомобили, които бяха закъсали с износени гуми. Около 20 населени места са без ток във Великотърновско. По общинската пътна мрежа пътищата са проходими при зимни условия. Проходът на Републиката -..
Новоизбраният президент Доналд Тръмп обвини вчера Панама, че събира прекомерни такси за използване на Панамския канал и каза, че ако Панама не управлява канала по приемлив начин, той може да поиска от този съюзник на САЩ да го върне, предаде Ройтерс. Във вечерна публикация в "Трут Соушъл" Тръмп предупреди още, че няма да позволи каналът да..
Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че има намерение да назначи бившият продуцент на риалити шоуто "Стажантът" за специален пратеник за Обединеното кралство. Доналд Тръмп заяви, че за него е "голяма чест" да избере свой бивш колега за ролята, която е отделна от позицията на посланик на САЩ в Обединеното кралство. 64 годишният..
Двама пилоти на изтребител Ф/А-18 от военноморските сили на САЩ са били свалени над Червено море при очевиден инцидент с приятелски огън, съобщиха американските военни. И двамата пилоти са извадени живи от водата, като единият е с леки наранявания при инцидента, предаде АП. Инцидентът станал, докато американската армия нанасяла въздушни удари..
"Когато Русе беше Русчук" е темата на календара, който вече пет години издават ентусиастите от сдружение "Русчук". На 12 страници са отпечатани пощенски картички от края на 19 и началото на 20 век, пропътували хиляди километри до получателите си. Сдружението с нестопанска цел "Русчук" е създадено през 2020 г като обединение на неколцина ентусиасти,..
" Най-важното е да бъде съставено правителство. Ако има разговори за правителство, ще има разговори и за другите органи , с изключение на ВСС и..
"Това, че ловни дружинки, примерно, се събират и стрелят по кенчета и шишета трябва да го квалифицираме, че едва ли не са паравоенни структури ли?"...
Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието . На границата при Рудозем отдавна..