Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Няма минута, в която да не мисля за нея“: Музей на невинността в Истанбул

Пленяващото с магнетичната си реалност място разказва историята от едноименния роман на Орхан Памук

Музей на невинността в Истанбул, намиращ се в истанбулския квартал Бейоглу


Когато написаните думи оживяват в реални предмети от ежедневието…

Добре дошли в Музея на невинността в Истанбул. Мястото разказва историята от едноименния роман на носителя на Нобел за литература Орхан Памук.

Още с прекрачването на прага на боядисана в бордо къща в истанбулския квартал Бейоглу, посетителите попадат в света на трагичната носталгичност, болката от очакването сред светлините на града край Босфора и утехата на вещите.

За историята на създаването на музея разказва директорката му – Идил Дениз Ергюн.

Идил Дениз Ергюн, директор на Музей на невинността

Ергюн: Музеят е създаден през 2012 г. Книгата „Музей на невинността“ обаче излиза по-рано – през 2008 г. Орхан Памук има идея нещата да се случат паралелно – пишейки книгата да създава и музея. Планира създаването на тези, да кажем, две версии, проявления,  на историята. Така той започва да събира експонатите, докато пише романа. Идеята му намира реализация с музея няколко години след излизането на книгата. Той планира как да изглежда музея, купува тази сграда, която е стара къща от 19-и век и я превръща в музей. И ето ни тук…

 Време е да започнем радио разходката из боядисаната в борда къща в истанбулския квартал Бейоглу, който е арена и на доста от събитията в книгата на Орхан Памук. „Музеят на невинността“ е разположен на три етажа. Още на партера посетителите виждат вероятно най-екземплярния за мястото експонат – събраните от Кемал фасове от цигари, изпушени от неговата любима Фюсун при всяка една от техните срещи за период от осем години. Всяка угарка, докосвала устните на Фюсун и оставяла отпечатък от нейното червило и следи от присъствие в сърцето на Кемал е описвана от него в книгата като „твърде специална, дискретна вещ, попила в себе си спомен за нейните дълбоки страдани и щастливи мигове.“

Витрината с фасовете в Музея на невинността

Ергюн: Тази витрина с фасове от цигари е нещо като събирателен образ на цялостната идея на музея. Тук виждаме 4 213 фасове от цигари, които представляват спомен за всеки един от дните, в които Кемал и Фюсун са били заедно. Кемал взима и прибира всеки ден по една угарка при всяка тяхна среща и я запазва. Всяка изпушена цигара е спомен от техните мигове заедно. Под всяка от угарките Кемал пише кратко изречение или дума, която е илюстрира емоциите от всяка тяхна среща. Част от тях са: „Вилици и ножове“, „Никоя не е като теб“, „Ще свърша останалото“ и „Бяхме на разходка в Тарабия след лекциите“. Спомени от всеки един от тези дни, които напомнят на Кемал за прекаран заедно миг. Тук до витрината на няколко малки екрани вървят и видеа, които илюстрират тези моменти - държащата цигара ръка на Фюсун през различните дни и години, явно е била заклет пушач, като повечето турци и до днес. Всъщност това е дълбока и трагична любовна история, пресъздадена чрез угарките от цигари.


Витрините с предмети в Музея на невинността в Истанбул

И не само…“Музеят на невинността“ разказва не просто историята на Кемал и Фюсун, а и на Истанбул от 70-те години на миналия век до началото на новото хилядолетие. Предмети, които са част от ежедневието на по-заможната прослойка от истанбулското общество през този период. Още един белег за литературното майсторство на Орхан Памук.

Ергюн: Той превръща времето в предмети и предметите във време, както и всички спомени – в предмети. Това е идеята на музея.

Ето ни вече на първия етаж от „Музея на невинността“. Качвайки се по тясно стълбище, стигаме до дълъг коридор на чийто стени зад витрини са разположени различните предмети, свързани с историята. Витрините са колкото са и главите в книгата, разположени са във възходящ ред и показват артефактите, свързани със съответната част от книгата и съответно историята на трагичната любов.

Орхан Памук в Музея на невинността

Ергюн: Както ви казах, Орхан Памук планира да създаде този музей паралелно с книгата. Той вече е събрал всички предмети и е започнал да мисли как да ги представи в това пространство. Защото ако просто бъдат подредени като в класически музей, археологически например, това няма да породи същия смисъл и емоция, като в романа. Също така би било доста скучно. Затова Памук избира да представи експонатите, като се вдъхновява от т.нар. „Витрини на любопитството“ – енциклопедични колекции във времената на Ренесансова Европа, както и от инсталациите на модерния визуален артист Джоузеф Корнел. Идеята е подобна. Тук всяка глава от книгата е представена чрез витрина.

В първата виждаме скъпата чантата, която Кемал купува за своята годеница Сибел от бутика, в който работи Фюсун. Това е и първата им среща. Среща, след която Кемал ще каже: „собственият ми образ, като видение, отделило се от душата ми, прегръщаше и целуваше в някакво райско кътче Фюсун.“

Ергюн: Някои от предметите тук, както чантата, марка „Жени Колон“, така и газираната напитка „Мелтем“ не съществуват в реалния свят. Орхан Памук ги измисля. Също така и бутикът, в който Фюсун работи също е измислен, както и името на компанията „СатСат“, в която Кемал работи и е собственост на баща му. На този етаж виждаме типични предмети от ежедневието за този период – малки играчки, чай, който е доста типичен за турците, също така и ракия.

Стаяна на главния герой в романа Кемал

Виждаме също и типичния за турците сладкият ликьор, с който се черпят по време на празника Кубан Байрям. В детския спомен на Кемал, разказан в книгата, той и доста по-малката от него Фюсун са пратени от бащата на Кемал да купят тази напитка. Зад една от витрините са и описаните в романа на Орхан Памук снимки на футболисти, които Кемал колекционира като дете.

Ергюн: Както Кемал, така и Орхан Памук имат нещо общо помежду си – и двамата са запалени колекционери на предмети. Но все пак – Кемал е доста по-обсебен от тези неща. При създаването на музея Памук е работил с екип от творци, които са му помагали за дизайна на витрините. Също така част от предметите са купени от намиращите се в района магазинчета за антики – този квартал е известен с тях.

На въпроса музеят ли има роман или романът музей получаваме от Ергюн кратък и ясен отговор – и двете, те са едно. 

Цялата радиоразходка из Музея на невинността в Истанбул - може да чуете в звуковия файл.




БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Марияна Кърк

Да си пожелаеш за Коледа... стари фотографии

С годините изборът на коледни подаръци, особено за най-близките хора, се превръща в изпитание. 48-годишната Марияна Кърк от Ямбол сама избира своя подарък за миналата Коледа. Но какво се случва, когато желанието ѝ се сбъдва и къде я отвежда загадката от старите фотографии, попаднали в живота ѝ? Марияна Кърк отдавна живее в Лондон, където работи..

публикувано на 25.12.24 в 10:25

Балван: Истории за надеждата по Рождество

Четири момичета, жертви на насилие, посрещат Рождество Христово в кризисния център за деца, жертви на трафик и насилие във великотърновското село Балван. Най-малката е на 10 години, а най-голямата е 17-годишна. Вместо да отварят коледни подаръци под елхата в домовете си, те са под закрила и на чуждо за тях място. Имат своята Коледа,..

публикувано на 25.12.24 в 09:23
 Станислав Стоилов, Кирил Димитров, Мартин Милев и Илия Петков

Коледарска група от с. Столник, община Елин Пелин възражда българската традиция

Млади хора от село Столник, община Елин Пелин обикалят къщите в селото на Коледа.  Коледарската група е от единадесет млади момчета .  Коледарите пеят песни и правят наричания за здраве и плодородие . От читалище "Иван Вазов" в селото са им ушили носии, пояси и яморлуци. Коледарите носят и геги, на които жителите на селото..

публикувано на 25.12.24 в 07:00
Боян Минчев

Боян Минчев шекерджията - живо съкровище, вписан за нематериално културно наследство

Днешното утро ще "подсладим" с историята на един шекерджия от Габрово. Преди броени дни той беше обявен за живо човешко съкровище и вписан в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство .  Боян Минчев е на 35 години и продължава традициите на занаята, предаден му от неговия дядо. С майстора на познатите..

публикувано на 21.12.24 в 07:00

Злоупотреби с общински имоти в Белово? Искат оставката на председателя на Общинския съвет

Жителите на Белово настояват за оставката на председателя на общинския съвет Костадин Варев, който е бивш кмет на общината няколко поредни мандата. Причината е натрупани фиктивни задължения и последвали запори върху общински имоти с цел продажба . Под запор са сметопочистващите автомобили, колите, които обслужват социалния патронаж,..

публикувано на 18.12.24 в 08:50
Александър Тодоров и Ваклина Стоянова

"Дари храна, дари любов" - топлина за селата от Северозапада

Фондация "Дари храна, дари любов" прави поредната си декемврийска кампания за предоставяне на хранителни помощи преди празниците на възрастни хора от Северозапада. Всяка година на 1 декември се събират хранителни продукти, които след това стигат до нуждаещите се. Фондацията работи с около 30 постоянни доброволци. "След като съберем..

публикувано на 17.12.24 в 10:00

"Опитах се да светя като крушка"... Опасният чар на радиевите часовници

Какви са мерките за безопасност в България днес? Това са само част от останалите въпроси, чиито отговори ще научите, ако чуете цялата история на радиевите часовници в звуковия файл. Изображения: от Pixabay.com, както и генерирани с Midjourney по описания на Лора Търколева

публикувано на 16.12.24 в 21:29