Емре Пекер: Турция винаги играе посредническа роля в моменти на ескалация между Иран и Израел

Интервю на Деян Йотов с Емре Пекер в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Срам за цялото човечество!" - така президентът на Турция нарече тази седмица действията на Израел в ивицата Газа. Реджеп Ердоган е сред най-гръмогласните критици на войната там, която започна след черния 7 октомври миналата година с 1200 избити и 250 отвлечени израелци, но която доведе и до вече над 42 000 загинали палестинци. Ердоган обвинява Израел в геноцид, а цялата международна общност, че не съумява да спре кръвопролитията.

Какво обаче прави самият той за тази благородна цел? Как ще балансира Турция интересите и въжделенията си за своята роля в Близкия изток?

Интервю с Емре Пекер - анализатор на турската външна политика от консултантската компания "Eurasia Group":

Господин Пекер, Турция е многоизмерна стратегическа сила в Близкия изток, която е поставена пред множество рискове в следствие на войните на Израел с "Хамас" и с "Хизбулла". Какво е повече в интерес на Анкара в тази ситуация - да продължи и да задълбочи конфронтацията си с Израел, като по този начин рискува да дерайлира разведряването в отношенията си със Запада, или да използва привидното отслабване на "Хизбулла" и Иран и да се опита да увеличи влиянието си в региона, без, разбира се, да допринася за избухването на пълномащабна близкоизточна война?

Турция, според мен, ще играе балансирана роля въпреки неспирните пламенни изказвания на президента Ердоган. Нека отбележа, че веднага след нападението на "Хамас" на 7 октомври миналата година Турция се опита да е конструктивен фактор и влезе в контакт и с Израел, и с "Хамас", както и с останалите регионални играчи в опит да деескалира конфликта и да предотврати разрастването му. Ситуацията обаче неизменно се влошаваше с началото на израелската операция в Газа, с ескалацията на насилието и на Западния бряг на река Йордан и в Ливан, а след това и с размяната на директни удари между Иран и Израел.

Бих отбелязал, че макар и Турция да наложи търговско ембарго и Ердоган да възприе много остър тон спрямо Израел, дипломатическите и разузнавателните връзки не са напълно скъсани. Нещо повече - в моменти на ескалация между Иран и Израел Турция винаги играе посредническа роля.

Общо взето е ясно, че заради политически съображения президентът Ердоган иска да бъде твърд към Израел. Но от практическа и дипломатическа гледна точка поведението на Турция е много прагматично.

И тъкмо това е в неин интерес - тя трябва да има принципна позиция по отношение на необходимостта от намаляване на напрежението, от прекратяване на огъня и от отпускане на хуманитарна помощ за палестинците и за ливанците. И на основата на тази позиция да се ангажира активно с усилията на регионалните и на западните играчи за подновяване на преговорите за трайно решение на основата на принципа "Две държави за двата народа".

Това никак няма да е лесно, но имайки предвид кои са останалите играчи в този конфликт и в опитите за решаването му, ръцете на Турция са на практика вързани. И евентуален опит да увеличи военното и дипломатическото си влияние в региона би бил авантюра, с която Турция би си навредила сама. От една страна ще влоши прясно подобрените си отношения с арабските страни от Залива, както и тези със съюзниците си от НАТО.

Президентът Ердоган остава верен на популистки бомбастичния си стил. Едва ли не всеки ден сравнява Бенямин Нетаняху с Адолф Хитлер, по едно време намекна за военна интервенция в Газа, а сега дори твърди, че ако не бъде спрян, Израел ще посегне и на Турция, защото мечтата на ционистите била да владеят всичко между Нил и Ефрат. Каква е според вас целта на тези изказвания?

Това до голяма степен е насочено към улиците в Турция и мотивът е икономическите проблеми на страната, от които тя така и не успява да се отърве напълно. Финансовото тегло на електората е огромно. И всяко разсейване от темата е добре дошло за Ердоган. Не смятам, че всички вярват на тези негови думи, но твърдият му електорат ги приема като чиста монета.

От друга страна Ердоган очевидно се опитва да бъде значим и за арабските улици. Докато останалите лидери в региона - заради близостта на страните им до конфликта и по вътрешнополитически съображения - остават по-резервирани в публичните си изяви, Ердоган се обръща към гневната част от арабските общества и по този начин се опитва да набере популярност сред тях като пряма и безстрашна, и затова водеща регионална фигура.

Има ли разлика в това как се отнася турското общество към съдбата на "Хамас" и към тази на "Хизбулла", които са инструмент в ръцете на регионалния конкурент и шиитска сила Иран?

С палестинците има много повече солидарност. Каузата им да се сдобият с държава винаги е била близка до сърцата на турците. През последните години това беше демонстрирано с поредица масови протести в Турция срещу Израел и срещу поведението на Запада в разрастващата се криза. Показано беше и с кампаниите за събиране на хуманитарна помощ за Газа.

В случая с Ливан симпатиите на турците се основават на това, че той е обект на израелска агресия. А не са резултат от някакъв специален афинитет към "Хизбулла" или Ливан.

Турция е сред страните, които са страдали от терористични действия на "Хизбулла". Затова макар и да не би искала Техеран да се почувства толкова застрашен, че да подпали целия регион, Анкара не би се оплакала, ако Иран и марионетките му са принудени да разчитат повече на нейната дипломация и икономика.

Съгласен ли сте с прогнозите, че Турция би преживяла катастрофа в случай на пълномащабна война между Израел и Иран?

По-скоро ще има голям, но преодолим проблем. Такава война преди всичко би ударила енергийната сигурност на Турция, предвид газовите доставки от Иран. Но по принцип и търговията като цяло. Нестабилността в региона поставя под голям стрес турската икономика в много неподходящ момент.

Не вярвам Турция да допусне да бъде въвлечена като пряк участник в такъв конфликт. Но за да не го допусне, ще е необходимо много по-високо ниво на бойна готовност. Защото пряка конфронтация между Израел и Иран би включила и всички страни, които географски са между тях, т.е. Сирия и Ирак. А те делят общи граници и с Турция.

Освен това Турция ще бъде подложена и на нов миграционен натиск, какъвто Ердоган не може да си позволи тъкмо сега - нито политически, нито финансово. Така че - да, такава ескалация би имала значителен негативен ефект, но чак катастрофа не бих го нарекъл.

Нека ви върна към тезата за уникалното геополитическо и географско разположение на Турция и възможностите, които те отварят пред нея. Защо - за да се намалят максимално, ако не и да се елиминират рисковете - Ердоган не се опита да влезе в ролята на посредник, какъвто предлагаше да бъде поне в началото на руската война срещу Украйна?

Доста по-трудно е в тази ситуация. Ролята на безпристрастен посредник между Русия и Украйна е много по-естествена за Турция, защото икономическите ѝ интереси в тези две страни бяха идентични преди войната. За Анкара е лесно да се държи на равно разстояние между Киев и Москва - да подкрепя украинците военно, дипломатически и икономически и същевременно да помага на руснаците, продължавайки да купува горива и въобще да търгува с тях и предоставяйки им дипломатическа трибуна и значимост.

Когато обърнем поглед на юг обаче - конфликтите на Израел с "Хамас", с "Хизбулла" и с Иран, никак не са безразлични на турското общество, за което руско-украинската война продължава да е нещо далечно. Тук важна роля имат религиозната солидарност с палестинците у някои сегменти на населението и антиизраелските нагласи у огромна част от турците.

Това важи и за самия Ердоган. В началото той даде заявка за посредническа роля. Но вече се е парил от нещо такова - края на първото десетилетие на този век той се опита неуспешно да сближи Сирия и Израел. Отношенията с израелците бяха много, много напрегнати заради инцидента с кораба "Мави Мармара", който през 2010-а беше щурмуван от израелски командоси при опит да пробие морската блокада на Газа.

Затопляне беше постигнато благодарение на огромни дипломатически усилия на Съединените щати и президента Обама и беше поддържано ревностно от следващите администрации. Но това затопляне се изпари при избухването на настоящия конфликт и Турция се прости с необходимото влияние, за да може да посредничи.

Освен това нямаше как Анкара да влезе в някоя от главните роли, защото и глобалните сили, и другите регионални играчи нагазиха много по-дълбоко във водите на кризата. Съединените щати, Саудитска Арабия, Катар, Обединените арабски емирства са в далеч по-силни позиции да определят какво ще се случи по-нататък. Турция просто няма капацитет да поеме лидерството. Нито някой я желае в такава роля.

Предстои поредна среща между Ердоган и Путин - на форума на БРИКС в Русия след две седмици. Какво очаквате от нея?

Нищо различно от досегашното. Двамата вероятно ще обсъждат войната в Украйна, но без да се стремят да постигнат нещо значимо. Ще наблегнат на инвестициите, по-конкретно в енергийния сектор и за мерака на Ердоган да увеличи ядрените си мощности.

Но в крайна сметка за Путин е важно да демонстрира на западняците, че може да поддържа редовен контакт и да разширява сътрудничеството си с ключов член на НАТО. А за Ердоган е важно, че докато си остава такъв, продължава да чертае самостоятелно външната си политика. И че ако и когато дойде времето за мирни преговори, той ще е в силна позиция да бъде брокерът.

Споделете

Емре Пекер: Турция винаги играе посредническа роля в моменти на ескалация между Иран и Израел

Евентуален опит да увеличи военното и дипломатическото си влияние в региона би бил авантюра, с която Турция би си навредила сама, смята анализаторът

БНР подкасти:

Доналд Тръмп обяви нови бъдещи назначения в Белия дом

САЩ, Южна Корея и Япония продължават да подкрепят Украйна в правото ѝ на самоотбрана

13 души са пострадали при бурните протести в Абхазия

НЗОК разясни как да възстановим здравните си права след работа в чужбина

Стивън Мур призова Обединеното кралство да избере американския свободен пазар

"Индипендънт": Очакват се рекордно високи цени на самолетните билети през 2025 г.

Карл Нехамер: Няма да позволим на правителството на Путин и на самия Путин да ни поставят на колене

Проф. Александър Маринов: Системата е изчерпана!

Хасан Азис: Страхът стана част от методите за политика

Радев: Развитието на България като демократична държава е изцяло наша отговорност

Предавания

За БНР

Програми

Радио България