Проф. Райнхард Хайниш: В Австрия вече никой не говори за Шенген

В своята следвоенна история Австрия е известна с това, че най-дълго е управлявана от голяма коалиция. През годините консервативната Народна партия и социалдемократите са си разменяли канцлерския пост, но заедно са определяли външната и вътрешната политика на алпийската република. Изключенията от това неписано правило са самостоятелното управление на една от двете големи партии или коалиции с участието на крайната десница, а в отиващото си в момента правителство - на Зелените, и не са завършвали добре.

В края на септември за първи път крайнодясната Партия на сводата спечели парламентарни избори. Но политическата й изолация не й остави шанс да поеме управлението във Виена. Защото за първи път австрийски президент връчи мандата на втората политическа сила. А Народната партия вероятно ще оглави за първи път тройна коалиция начело на Австрия. Кой ще управлява там, е важно за България и Румъния по много причини, но най-очевидната е Шенген.

Интервю на Весела Владкова с проф. Райнхард Хайниш

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Политологът от университета в Залцбург проф. Райнхард Хайниш определя като грешка решението на президента Александър ван дер Белен да заобиколи победилата в изборите Партия на свободата и да не й връчи мандата за съставяне на правителство, както повелява традицията в Австрия.

"Защото според мен по-голямата опасност за Австрия е прекомерната власт на президента. Тя е резултат от промяна в конституцията още през 1929 година, т.е. от тоталитарното ни минало. Президентът може да бъде сменен само след референдум и разпускане на парламента. Освен това е много вероятно бъдещите президенти да бъдат представители на малки протестни партийки, които с радост ще се огледат в ролята на народен трибун, който дърпа конците в политиката. Това наистина не е добре.

Такъв бъдещ президент лесно би се изкушил от прецедента, който създаде Ван дер Белен тази седмица. А и съвсем не е сигурно, че неговите наследници ще са проевропейски настроени демократи, нали?

Така че според мен президентът трябваше да връчи мандата на Херберт Кикъл, който нямаше да получи необходимата подкрепа в парламента и така мандатът пак щеше да отиде при Нехамер. Ако президентът беше спазил традицията, Австрия щеше да загуби ценно време в процедури. А крайнодесните щяха да използват забавянето, за да се представят като жертви на президентски заговор с останалите парламентарни партии. Така че разбирам мотивите на Ван дер Белен."

На учредителното събрание на парламента крайнодясната Партия на свободата все пак наложи своя кандидат за председател. След като президентът спази обещанието си да не възложи на крайната десница съставянето на правителство, изборът на председател на парламента вероятно беше очакван жест към победителя на парламентаните избори. "Валтер Розенкранц обаче беше избран с най-малката подкрепа от много години насам", подчертава проф. Хайниш. Следващата стъпка в сложния пъзел след австрийските избори са коалиционните преговори, които започнаха вчера. Председателят на Народната партия Карл Нехамер трябва да се разбере със социалдемократите, водени обаче от един много ляв лидер. Как ще намерят общ знаменател?

"Трудно ще е, но има и още един аспект. По-важно за Народната партия е да си даде ясна сметка коя партия е по-голямата заплаха за тях - социалдемократите или крайнодесните? Партията на свободата определено е по-опасният враг. Ако консерваторите помогнат през главата на Нехамер на крайнодесния лидер да стане канцлер, ще подпишат смъртния акт на Народната партия. Затова Народната партия ще направи всичко по силите си да се разбере със социалдемократите за правителството, за да запази образа и влиянието си. И ще се надява крайнодесните да стъпят накриво, както при аферата "Ибиса", и сами да се изхвърлят извън борда."

Нехамер обаче ще трябва да намери и трети партньор в парламента. Партията на свободата отпада, остават либералите от партията НЕОС и Зелените, с които управляваше досега, но нито Народната партия, нито Зелените бяха щастливи в тази коалиция. Това изяснява ли картината, че либералите ще са най-малкият партньор в първата тройна коалиция в Австрия?

"По-вероятно е да са либералите. Не вярвам Нехамер отново да влезе в коалиция със Зелените, които се представиха много лошо на изборите, обирайки недоволството от досегашното управление. А и консерваторите не биха искали да управляват с две леви партии, нали? Либералите споделят далеч повече идеи с консерваторите, отколкото Зелените."

С други думи - икономическата политика ще е решаваща, така ли?

"Икономиката със сигурност е една от ключовите теми, при това една от трудните теми. Различия има най-общо казано в мирогледа на десните и левите избиратели. Но и миграционната политика, която беше една от водещите теми в предизборната кампания, също разделя бъдещите коалиционни партньори."

Питам Ви за икономическата политика, защото това беше водещата тема в предизборната кампания. А причината е, че Австрия се движи на ръба на рецесията, тази и следващата година няма да спази Маастрихските критерии за бюджетен дефицит от най-много 3% и компаниите се въздържат от инвестиции. Следващото правителство ще трябва или да увеличи данъците, или да ореже разходите. Коя рецепта ще избере коалиция между консерватори, социалдемократи и либерали, проф. Хайниш?

"Ако питате социалдемократите, те ще настояват за вдигане на данъците за богатите и ще искат да въведат данък върху наследството. Но тъй като в една коалиция не можеш да получиш всичко, ще трябва да се откажат от някои свои предизборни обещания, включително в данъчната политика. Проблемът за социалдемократите е, че партийните членове имат последната дума "за" или "против" влизането в управлението. В другите партии решението се взима от ръководството.

Но има още една подробност, която ми се струва важна - за профсъюзите, които са сателит на социалдемократите, възстановяването на икономиката е много важно. Те казват: "Колкото по-добре се чувстват работодателите, толкова по-добре са служителите във фирмите, т.е. нашите членове." Така че според мен консерватори и социалдемократи, като представители на бизнеса и на хората на наемния труд, ще си стиснат ръцете за някакъв минимален компромис, който да стабилизира икономиката.

Но без свиване на разходите няма да стане. Това пък е рецептата на либералите, които са се прицелили в поста на финансовия министър. Австрия обаче няма много възможности - ние сме вързани за германската икономика, нашите компании са подизпълнители на германските концерни, и когато индустрията там е в криза и икономиката - в рецесия, ние също изпадаме в рецесия. Като цяло няма да е лесно, няма и да има някаква грандиозна икономическа програма, а по-скоро споразумение около най-малкия общ знаменател, което обаче ще бъде оповестено като голям пакет реформи."

Както казахте, друга конфликтна точка вероятно ще бъде миграционната политика, а номиниран за еврокомисар по миграцията е австриец - Магнус Брунер, досегашният финансов министър от партията на канцлера. Знаете, проф. Хайниш, че в България и Румъния следим развитието на политическата ситуация във Виена основно заради австрийското вето срещу пълното ни приемане в Шенген, което Народната партия обвързва с миграционния натиск. В четвъртък номинираният австрийски еврокомисар изненада съпартийците си, като подкрепи отпадането на ветото. И на практика се противопостави на Герхард Карнер, който вече дори само като служебен министър на вътрешните работи на срещата в Люксембург преди две седмици отново ни блокира. Възможно ли е този обрат в позицията на консерватора Брунер да повлияе на решението на Виена?

"Това, че Магнус Брунер беше номиниран за еврокомисар, се дължи на факта, че той беше конкурент за канцлерския пост, конкурент на Карл Нехамер. В крайна сметка канцлерът наложи решението за номинацията на сегашния финансов министър за еврокомисията. Двамата не са първи приятели.

Изведнъж Брунер трябва да отговаря за тежката тема "миграция" в новата Европейска комисия. Това е странно, защото досега той не се е занимавал с миграционна политика и като министър в правителството на Нехамер никога не е взимал отношение по този въпрос. По принцип той е спокоен, рационален, безконфликтен и по някакъв начин незабележим политик.

Мисля, че Брунер - ако бъде избран, разбира се - ще бъде по-скоро европейски, а не австрийски политик. И най-малкото политик, който ще отстоява позициите на австрийската Народна партия. Това може да не си проличи веднага, но така или иначе решението на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да даде ресора "миграция и вътрешни работи" на Австрия беше наистина много добър ход.

България и Румъния няма от какво да се притесняват. Ветото срещу влизането в Шенген има символично значение. Тук никой вече не говори по тази тема. Но ако крайната десница отново я повдигне, не вярвам, че следващият министър на вътрешните работи, който най-вероятно отново ще бъде от Народната партия, ще запее същата песен като крайнодесните. Напротив. Противопоставяйки се на крайнодесните, новото правителство на Нехамер ще извлече политически дивиденти."