Американците от арабската и мюсюлманската общност пред трудна дилема на вота за президент

Репортаж на Младен Петков за предаването ''Нещо повече''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

По-малко от седмица остава до края на изборите в Съединените Щати, които ще решат кой ще влезе в Белия Дом. При изключително близки резултати от социологическите проучвания и вицепрезидента Камала Харис, и бившият президент Доналд Тръмп представят заключителните си аргументи пред гласоподавателите. Във фокуса на Тръмп е имиграцията, като той обвинява демократите, че техни политики позволяват на криминално проявени да влизат безпрепятствено в САЩ. От своя страна, на събитие във Вашингтон вчера Харис заяви, че изборите не са просто избор между две политически партии, а "избор за това дали да имаме страна, вкоренена в свободата за всеки американец, или управлявана от хаос и разцепление".

В един от щатите, които се очаква да се окажат определящи в битката за Белия Дом, и демократи, и републиканци имат трудната задача да привлекат общността от американци с арабски корени и мюсюлмани. На този фон трябва да се отбележи, че една от често срещаните картини по митингите на Харис са протестиращи, които настояват за незабавно спиране на огъня в Газа.

Дилемата пред американците с арабско потекло и тези с мюсюлманско вероизповедание е кого да подкрепят или дали изобщо да гласуват. В Мичигън концентрацията на това население е една от най-големите в страната - около 300 хиляди. Традиционно мнозинството от тях са за демократите. Но тази година тенденцията може да се промени.

Те се опитват да накажат демократите, казва Ясмин Абуталеб - журналист от "Вашингтон Поуст", на събитие на неправителствената надпартийна организация за изследване на Близкия изток The Middle East Institute във Вашингтон.

"Това е една общност, която исторически е подкрепяла демократите в голяма степен. И това очевидно няма да се случи ако тенденциите, които виждаме от репортерската ни работа, се задържат. Това е ключово в щат като Мичигън. Струва си да се отбележи, че тази надпревара между Камала Харис и Доналд Тръмп е исторически погледнато много близка, така че всякакъв вид разлика е от значение".

Причината за промяната в настроенията е кризата в Близкия изток след нападението на "Хамас" в Израел миналия октомври, при което загинаха близо хиляда и двеста души, а около 250 бяха взети за заложници. В отговор Израел започна военна офанзива в Газа, довела до смъртта на над 42 хиляди палестинци, по данни от Здравното министерство на Газа.

Справянето с кризата от американския президент Джо Байдън бе критикувано, като това оказва влияние и на шансовете на демократите да останат в Белия Дом.

Много прогресивни демократи смятат, че той не показва достъчна емпатия към палестинците, казва Абуталеб, като визира своята репортерска работа.

"Той говори за атаките от седми октомври по много интензивен начин, но не подхожда по същия начин, когато става дума за случващото се в Газа и сега, което се случва в Ливан. Хората забелязват тези неща. Другото, което е, че те следят отблизо всичко, което се казва, всяка военна помощ, която се изпраща и не се поддават на реториката. Това според мен е най-големия извод. Те са дълбоко скептични към всички кандидати. Заплахите от президентство на Доналд Тръмп започват да стават по-реални за хората, но в същото време, хората, с които аз разговарях, казват: "Не искам той да спечели, но не мога да гласувам за някой, който по мое мнение е оправдал или е позволил убиването на моите семейство и приятели".

Скорошно допитване на YouGov, направено по поръчка на Arab News, показва, че 87 процента от американците с арабско потекло смятат да участват в изборите, като за тях темата за Палестина е топ приоритет. Негативните настроения спрямо Байдън преливат при Харис, което я прави уязвима. Същото допитване показва, че 45 процента от американците с арабски произход в национален план са за Тръмп, а 43 процента - за Харис. Посочвам това с уточнението, че разликата между двамата е в рамките на статистическата грешка.

Рей Хананиа е журналист от Arab News, който също се включи в събитието на The Middle East Institute:

"Американските политици не ни виждат в своя радар до момента, в който се появи проблем. И те не ни разбират преди да се случи нещо като това, когато изборите изведнъж са върху раменете ни в Мичигън и Минесота, където има огромно население от мюсюлмани. Ако не бяхме стигнали до избори, които са толкова близки и да има колебаещи се щати, които много бързо може да се променят, не мисля, че щяхме да бъдем приети за толкова значими. Ние сме в тези колебливи щати и смятаме, че това е възможност за нас да изпратим послание, за да ни послуша някой".

Към момента посланията, идващи от демократите, не се приемат много позитивно, според Хананиа. Той даде за пример билбордове, от които арабско-американската общност е карана да се чувства виновна в случай, че Харис загуби:

"Защото те похарчиха повече пари да подходят с наказателен тон към общността, вместо да се опитат да разберат какво искаме. Има желание да се протестира и да се изрази гняв по някакъв начин на урните. За първи път протестът ще има някакво значение. Но в същото време смятам, че мнозинството от американците с арабско потекло един вид се страхуват от връщане на Тръмп, като в същото време осъзнават, че Тръмп ще нарани не само тях. Тръмп ще навреди на демократите. Може би демократите трябва да се събудят и да погледнат арабската и мюсюлманската общност и да си кажат: "Не можем да ги приемаме за даденост, ние трябва да ги подкрепяме повече и да разбираме какво казват".

Един от начините за изпращане на послание е да се гласува за трети кандидат - президент - на Зелената партия - Джил Стайн.

"От арабските гласоподаватели и групи, с които съм говорил, аз чувам повече за Стайн и искането да се изпрати послание", казва Ханиниа.

"Те са крайно обезпокоени както от Харис, така и от Тръмп. Според мен тя няма да спечели, но ще види скок в подкрепата от нашата общност".

Изборът за арабско-американските гласоподаватели е труден. От една страна те се питат кой да подкрепят за президент, но от друга мотивацията е голяма да се отправи силно послание на неодобрение към сегашната политика на Щатите в региона, която показва индикации за промяна, но може би тази промяна се възприема като прекалено малка и закъсняла. В същото време вотът приключва след по-малко от седмица и стратегията за убеждаване има най-различни форми.

Съревноваващи се писма от различни групи от имами и мюсюлмански изследователи, които отправят много различни препоръки към общността, пояснява Абуталеб.

"Тук стигаме до въпроса за разликата между американците с арабско потекло, които са мюсюлмани, и тези, които не са. Има такива, като групата Емгейдж, които подтикват да се подкрепи Камала Харис. Те казват, че тя е вицепрезидента, това не е нейната политика, не може да й търсим отговорност за това, тя е изразила повече емпатия от Джо Байдън, в своята риторика тя е търсила в по-голяма степен отговорност от Израел. Основното внимание тук е към това, че тя не е изказала политика, която да се отличава от Джо Байдън и която да бъде приложена, ако тя стане президент. Балансът, който Харис се опитва да постигне е невъзможен - тя се опитва да не отчужди и разгневи демократи, които са на страната на Израел, като също се опитва да убеди американците с арабско потекло, мюсюлмани и прогресивни, че би била различна, но без да казва как точно".

Споделете

Американците от арабската и мюсюлманската общност пред трудна дилема на вота за президент

БНР подкасти:

Километрична опашка на ГКПП "Капитан Андреево"

Започва есенната ваксинация на лисиците срещу бяс

Референдум в Казанлък за съдбата на паметника на връх Бузлуджа

Васил Пандов: Постигнахме 86 депутати и ИТН също подписаха декларацията ни за мъртвите души

Руска атака срещу енергийната инфраструктура на Украйна

Българска яхта за 20 млн. евро изгоря в Гърция

"Булгаргаз" прогнозира поскъпване на природния газ със 7,6%

Хасан Азис: Страхът стана част от методите за политика

Бойко Рашков: Изборните нарушения са масови и неизчерпаеми. КС го чака огромна работа

Дянков: През 2025 г. дефицитът ще е 5–6%, което ще забави с 2-3 г. влизането в еврозоната

Предавания

За БНР

Програми

Радио България