Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Лъчезар Лозанов за парадокса на войните, за края на хармоничното общество

Скъсана ли е връзка между цивилизационния и технологичния напредък?

"Цивилизационната ни "ципа" е много тънка и е достатъчно един диктатор "да подпали чергата"

"Съществуването е винаги някакъв парадокс, който трудно можем да си обясним. Появяваме се от нищото и целият ни жовот е пътуване към нищото...За хората, които са "подпрени" на вярата светът може би да изглежда по-различен, но безспорно е, че има една територия на непознаваемото, която каквато и наука да го заобикаля, каквито и открития да правим, има някакви стъпки, но това е безкрайна територия, сподели в "Нощен Хоризонт" Лъчезар Лозанов – поет, журналист и дългогодишен редактор с дълбок отпечатък в българската култура и медии, който изгражда впечатляваща кариера в различни медии. 

Неговите стихове, публикувани в множество престижни издания и сайтове, носят неповторим стил, белязан от философска дълбочина и модерна поетична експресия.

"Влизаме в един свят, който така или иначе не можем да си обясним. Някои вярват в прераждането, други мислят, че сънищата са припомняния, други се питат дали с материята си отива всичко, но така или иначе и в най-материалистичната теория има нещо скрито и мистично.

Войната и оръжията са една от темите за нашето съществуване. 70 години Европа сякаш беше "остров" на ненарушими граници, на някаква предсказуемост, сбъдна се сякаш прогнозата на Фукуяма, че краят на историята е дошъл, на това, че ще живеем в едно хармонично общество, че конфликтите ще бъдат сведени до някакви решими дискусии, и всъщност се доказа, че цивилизационната ни "ципа" е много тънка и е достатъчно един диктатор "да подпали чергата" и отдолу се появява нашата животинска природа, изтъкна Лозанов.

"За да оцелее, човекът е станал хищник и дълго време се е култивирал, да не унищожва разновидностите от своя род. Но се оказва, че жаждата за власт, жаждата да имаш нещо, което е на друг, се оказва по-силна, помним от древните истории как грабежът е един от стимулите в много войни и битки...така и днес се оказва, че съвременната руска армия също плячкосва по време на тази война...

Тоест както казва Достоевски, във всеки от нас има всичко, много е важно какво ще извадим на преден план и до каква степен имаме юзда на най-дивите си въображения, допълни Лъчезар Лозанов.

"Разбира се, войната е и нещо друго, тя е тласък и надпревара към нови технологии и реформи, които чупят старите бюрократични структури и налагат някакви функционални промени и в едната и в другата посока.

Оказва се, че много от военните технологии после навлизат в цивилното общество. Такова изобретение е интернет. Така, че няма черно-бяла картина, каза още журналистът.

Снимката е илюстративна                 FB / Tetiana Staneva

Той е сред създателите на групата за ъндърграунд литература "Рамбо 13" и автор на шест поетични книги, сред които "Скъсай опаковката", "Звярът" и "Кожата на света". Лъчезар Лозанов е многократно награждаван за своите литературни приноси, с признание и в България, и в чужбина. Той разказва за своя творчески път, за философията и темите в стиховете му, за литературата като форма на свобода и съпротива.

"Войната между Русия и Украйна е различна от Втората световна война, тази война сега се води от малки групи, тя е високо маневрена, бие се по определени точки, защото всяко голямо струпване на хора ще бъде унищожено. За първи път танковите клинове, които бяха познати от Втората световна война не са ефективни, защото дроновете ги унищожават, сега се води надпревара между устройствата, които блокират дроновете и начинът, по който те се управляват.

Сега в момента се разработват самолети изтребители, които водят със себе си безпилотни изтребители, които атакуват и да бъдат унищожени, в тях няма пилоти. Много са новостите във войните, голяма част от тях са конфиденциални.

Израел например, сега монтира лазери, с които да сваля ракети и снаряди дори, нещо, което се разработва много отдавна. Там и климитът е много подходящ, защото няма облаци.

Разработват се начини, по които да се унищожават спътниците, които наблюдават...Технологиите вървят напред и то в ситуации с много висока скорост, въпросът е, че етиката на хората върви много бавно...

Цивилизацията върви с "мравешки крачки" и рискът е технологии, попаднали в ръце на неподходящи хора, да унищожат част от човечеството, обобщи Лозанов.

Лъчезар Лозанов

Лозанов е работил е в радиото и в различни вестници – Машиностроител (ЗММ София), Надежда, Бизнесмен, Застраховател и др. Последно – 26 години е бил редактор, в част от тях - на културните страници във в. “Българска армия”. Сега е редактор и автор предимно на военна проблематика във вестника. Бил е и учител по български език и литература.

Печатал е стихове в сп. "Родна реч" и вестниците "Студентска трибуна", "Литературен фронт", "Литературен форум", "Ден", "Литературен вестникИ, "Сега" и “Капитал”, в много списаният и в електронни сайтове.

Представата си за модерна поезия е изложил в "Стихът: пеперудата е свободна" (“Литературен вестник”, бр.34 от 1999 г. *). Автор и редактор е на първия брой на литературния вестник “Аудитория”, май 2000 г.

Публикации на испански в литературния сайт "Оjosdepapel.com". И в тематичния блог за аржентинска литература "De caminantes y caminos". Издал е 6 книги със стихове.

Литературни награди от конкурси:

Поморие ("Яворови дни" 2001 втора), Казанлък (през 2001 трета, а 2014 – първа), Варна (втора), Добрич, и др. Две номинации в конкурса "Христо Фотев", Бургас през 2016 и 2017 г. Член на българския П.Е.Н център и на Лигата на българските писатели в САЩ и по света. Носител на международната награда (трета) за най-добра книга през 2021/22 г. от конкурса на Лигата. Живее в София, България.


По темата слушайте в звуковия файл.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пламена Николова: Инвестициите в ранното детство се отплащат многократно

" Ранното детското развитие е нова тема. Тя започна да се разпознава като нещо изключително важно ". Това каза пред БНР Пламена Николова от Фондация за децата в риск по света и автор в мониторинговия доклад "Бележник 2025" на Националната мрежа за децата. Оценката, дадена за политиката в сферата на ранното детско развитие за миналата година в..

публикувано на 04.03.25 в 11:50
Марина Великова

Марина Великова подготвя 2 изложби след завръщането си от Антарктида

" Тази година успях да запиша много неща, включително грохотът на падащия ледник ", каза в предаването "Преди всички" музикалният редактор на БНР Марина Великова, която беше част от 33-ата експедиция на Антарктида. Тя разказа как е успяла да постигне това, а също и за своето "студио на открито" на Антарктида. " Имам записани 3 такива..

публикувано на 04.03.25 в 10:56
Емилия Милчева

Емилия Милчева: България вече не може да мине с номера със снишаването

Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..

публикувано на 03.03.25 в 15:04

Проф. Стив Ханке: Влизането на България в еврозоната е лошо решение

- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..

публикувано на 28.02.25 в 18:59
Красимира Хаджииванова

Красимира Хаджииванова: Не познаваме достатъчно децата

" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях".  Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..

публикувано на 28.02.25 в 16:34

Пчелари и земеделци се обявиха срещу ветропарковете в Добруджа

Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..

публикувано на 28.02.25 в 15:50

Петър Ганев: Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната без промяна в курса

Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..

публикувано на 27.02.25 в 13:26