Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Иля Азар: Разприте в руската опозиция отблъскват много хора

| Интервю
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Миналата неделя в Берлин беше организирано най-масовото от началото на войната шествие на руската опозиция. В челните редици бяха вдовицата на Алексей Налални - Юлия, и бившите политически затворници Иля Яшин и Владимир Кара-Мурза. Участниците поискаха изтегляне на руските войски от Украйна, съд за Владимир Путин и свобода за политическите затворници в Русия. 

За смисъла на протеста и за настроенията сред руснаците на третата година от началото на войната - интервю с журналиста Иля Азар, който отрази събитието за базираното в Рига руско издание "Новая газета Европа".

Какво е общото Ви впечатление от шествието на руската опозиция в Берлин, каква беше атмосферата, колко души се включиха?

Навярно няколко хиляди. Едни казват пет хиляди, други - две хиляди. Аз мисля, че имаше някъде около три хиляди. Шествието винаги изглежда по-добре от митинга. Има няколко колони с големи транспаранти с някакви лозунги. Струва ми се, че като цяло мероприятието изглеждаше нелошо. Въпросът е какви бяха исканията.

Имаше големи спорове дали не си струва да бъдат добавени предложения към европейските правителства да подкрепят Украйна по-активно. В официалните искания това така и не беше включено, макар че отделни активисти носеха плакати с призиви за повече оръжия за Украйна. Доколкото разбрах обаче, организаторите на шествието са предпочели по-неутрална реторика, за да привлекат колкото се може повече хора.

Затова исканията бяха само да бъдат освободени политическите затворници и да спре войната. Това са искания, които може да изпълни само Путин. Дали ще се вслуша в това, което искат три хиляди души в Берлин? По-скоро не. Затова хората, които бяха там, възприеха акцията като отдавна забравената възможност да се обединят, да се солидаризират помежду си, да се убедят, че руснаците с антивоенни възгледи съществуват и че са много.  

Ако говорим за атмосферата, тя ми напомняше най-много акциите по време на така наречената революция на площад Болотная в Москва. Това са събитията през 2011 и 2012 г., когато хората протестираха срещу фалшифицирането на изборите за Държавна дума. Мнозина смятат, че това беше последният повратен момент, когато режимът можеше да се върне към демокрацията, но така и не го направи. Тогава на площада излязоха около 80 000 московчани. Мнозина критикуват това движение за това, че то беше мирно и вместо с павета, хората излизаха с балони. Атмосферата беше много дружелюбна и креативна. Струва ми се, че тогава за първи път стана ясно, че хората, които са недоволни от режима и се интересуват от политика, не са никак малко. В крайна сметка обаче движението не постигна целите си.  

Лично аз освен с журналистика през последните години в Русия се занимавах и с протести, защото бях депутат. Има смисъл да протестираш в страната, в която живееш и чийто гражданин си и да искаш някакви промени. Ясно ми е, че протестите в Русия рядко са водили до промени, но все пак има някакъв смисъл в тях. В европейските страни например чрез протести може да се постигне много. Струва ми се, че да се провеждат подобни акции в чужда страна има по-малко смисъл, просто защото едва ли могат да повлияят по някакъв начин на руската политика, при положение, че Русия не обръща никакво внимание на протестите на собствената ѝ територия.

Беларуската опозиция например има общ лидер в лицето на Светлана Тихановская. Когато говорим за руска опозиция, сещаме се за Юлия Навалная, Иля Яшин, Владимир Кара-Мурза, Михаил Ходорковски, Гари Каспаров, Максим Кац, Фонда за борба с корупцията и т.н. Всички те имат общ враг в лицето на Владимир Путин, но сякаш всеки един от тях следва собствен дневен ред. Възможно ли е изобщо обединение на руската опозиция?

В Русия все още виждах някакъв смисъл в обединението на опозицията, защото ако се беше обединила, може би щеше да има шанс ако не да спечели изборите, то поне да получи 5% на изборите за Държавна дума и да създаде някаква малка парламентарна фракция. А може би и голяма фракция. Ако си представим, че изборите можеше да бъдат честни. Да си призная, не разбирам защо всички трябва да се обединяват тук в чужбина. Да предположим, че всички се обединят. И какво следва от това? На мен лично не ми е ясно.

Не е необходимо да се обединяваме, но би ми се искало да спрат постоянните разпри и конфликти. През последната година броят им рязко се увеличи. Фондът за борба с корупцията е в конфликт с групата на Михаил Ходорковски. Максим Кац е в конфликт с Фонда за борба с корупцията. Струва ми се, че всичко това не допринася за общото дело, защото виждам как отблъсква много хора. Те се отдават на личните си битови проблеми, които са достатъчно на брой в живота на имигрантите. Не съм убеден, че в самата Русия някой следи внимателно проявите на опозицията. По-скоро ѝ се подиграват.

В репортажа си за шествието описвате разговора Ви с полската журналистка Людмила Стоковска-Пятигорски, съпруга на покойния руски философ Александър Пятигорски. Тя казва, че участниците в шествието са същите руски имперци, като тези в Кремъл. Доколко справедливо е това обвинение? И доколко отразява отношението на европейците към руснаците в Европа?

Да, има такова отношение към руснаците, но не мисля, че го споделят всички европейци. Мога да разбера украинците, защото Русия ги нападна и в този смисъл нямам към тях никакви претенции.

Доколко това отношение отговаря на реалността? Мисля, че не изцяло, но това е моето лично мнение. С хората на противоположното мнение е доста трудно да се спори. Те казват, че ако не подкрепяте финансирането на украинската армия, а сте просто за мир или ако сте против разпадането на Русия на отделни републики, значи подкрепяте империята. Струва ми се, че тази позиция е доста опростена.  

Не съм убеден, че ако човек е против разпадането на Русия, той задължително е за империята. Никой не може да гарантира, че разпадането на империята ще премине безболезнено, както за жителите на Руската... хайде да я наречем империя, така и за останалия свят. Затова Америка например е против разпадането на Русия, включително заради неяснотите около контрола над ядреното оръжие. Мисля, че позицията срещу разпадането е напълно адекватна. Не вярвам по света да има много хора, които подкрепят разрухата на собствената си държава.  

Цитираната вече полска журналистка твърди, че войната срещу Украйна не е война на Путин, а руска война. Чия е тази война според вас - на Путин, на руснаците или на по-голямата част от руснаците?

Путин започна войната. Ако той не я искаше, тя нямаше да започне. За съжаление, има много руснаци, които се влияят от мнението на Путин и подкрепят всичко, което той прави или говори. Трудно е да се оцени броя на тези руснаци, защото по обясними причини изборите в Русия не са показател за реалната подкрепа. Когато за него гласуват 80%, това нищо не значи. За съжаление обаче голяма част от руснаците подкрепят войната. Немалка част от тях е по-радикална от Путин, ако това изобщо е възможно. Вероятно сте чували, че някои професори се изказват в подкрепя на ядрен удар, което е поразително.

Със сигурност обаче не може да се каже, че всички руснаци са имперци и подкрепят войната. Лично познавам много хора, които останаха в Русия и не подкрепят войната.  

Като цяло ми се струва, че с течение на времето все повече руснаци подкрепят войната. Това се дължи на постоянния информационен фон и блокираните независими руски и западни медии. Това оказва влияние. Освен това, много хора, които не са точно либерали, а по-скоро центристи и които ми се струваха по-рано адекватни, започнаха да подкрепят войната. Защото вече я възприемат не като война с Украйна, а със Запада и Европа. И макар че първоначално не подкрепяха нахлуването на руските войски в Украйна, сега смятат, че Русия не може да си позволи да загуби, защото е застрашена руската цивилизация. Затова трябва да се воюва до пълна победа, за да не се разпадне Русия. 
По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Веселин Диманов и Димитър Стафидов

(Не)познатият Милен Цветков в документален филм с премиера в НДК

Телевизионната премиера на филма "Милен", посветен на Милен Цветков, ще е догодина по БНТ. На голям екран документалният филм с продължителност 1 час и 40 минути ще бъде показан за първи път на 20 февруари от 19.00 ч. в НДК. Работата по него е продължила над година, разказаха пред БНР авторите Веселин Диманов и Димитър Стафидов. Двамата са..

публикувано на 17.02.25 в 10:05

Конгресът на БСП избра Национален съвет на партията

Конгресът на БСП избра Национален съвет на партията от 181 души, информираха от пресцентъра на социалистите.  В списъка влизат и изключените от бившия председател на БСП Корнелия Нинова - Валери Жаблянов и Светлана Шаренкова, както и отстраненият, но върнат от съда Кирил Добрев. Зафиров: БСП да си върне статута на първа политическа..

публикувано на 17.02.25 в 09:45

Непочистени пътища в Русенска област затрудняват движението

Движението на автомобили в Русенска област е силно затруднено заради непочистени пътища. Ситуацията е сложна както в околностите, така и в самия областен център. По данни на шофьори единствено по маршрута Русе - Разград пътят е почистен. По всички останали направления преминаването е трудно и има задръствания от тежкотоварни автомобили...

публикувано на 17.02.25 в 09:36

Свлачище може да затвори пътя от Бобов дол за Кюстендил

Свлачище между Бобов дол и село Бабино може да затвори пътя от миньорския град за Кюстендил и няколко села в общината, сигнализира кметът Елза Величкова. Участъкът от около 50 м е означен с пътни знаци, въведено е ограничение на скоростта до 30 км/ч, а автомобилите преминават през банкета на пътя. Има опасност при пролетните валежи свлачището..

публикувано на 17.02.25 в 09:29

Кольо Колев: Кратък ще е животът на правителство, което реши да прати войски в Украйна

По-скоро става въпрос за групировки , не за идеологически различия. Това каза след избора на председател на БСП социологът Кольо Колев от агенция "Медиана" в интервю за БНР. Зафиров е избран за председател на БСП с 422 гласа, Гуцанов има 365 Зафиров: БСП да си върне статута на първа политическа сила - това е основна задача По..

публикувано на 17.02.25 в 08:58
Людмила Илиева

Людмила Илиева: Няма подкрепа от ПП-ДБ за бюджета към момента

ДСБ започват подготовка за предстоящите през 2026 г. президентски избори , съобщиха от партията след заседание на Изпълнителния ѝ съвет в събота. Поема се ангажимент ДСБ да работи за единна политическа платформа на демократичната и реформаторската десница заедно с партньорите си от "Демократична България". Партньорите от "Продължаваме промяната"..

публикувано на 17.02.25 в 08:58
Марко Рубио

Марко Рубио замина от Израел за Саудитска Арабия

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио замина от Израел за Саудитска Арабия днес, след като потвърди американската подкрепа за еврейската държава на срещи в Ерусалим, предаде АФП. В Рияд първият дипломат на САЩ ще се срещне със саудитските лидерите, а след това ще посети ОАЕ в първата си регионална обиколка на поста. Израелският кабинет..

публикувано на 17.02.25 в 08:46