Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. д-р Людмил Вагалински за Хераклея Синтика

В последните месеци обектът има около 900 посетители на ден

7
Проф. д-р Людмил Вагалински
Снимка: Личен архив

Проф. д-р Людмил Вагалински е ръководител на разкопките на Хераклея Синтика от Националния археологически институт с музей към БАН.

Хераклея Синтика се намира в долината на река Струма, на около 2 км северозападно от град Рупите и на около 10 км от Петрич. Последните открития на археолозите и намирането на двете 2-метрови статуи предизвикаха огромен интерес сред туристите.

В последните месеци обектът има около 900 посетители на ден.


Археологическият обект е разположен на малък хълм в близост до река Струма, което му е давало стратегическо значение през Античността, осигурявайки достъп до водни ресурси и търговски пътища. 

Древният град е съществувал от 4 век пр.н.е. до 6 век от н.е. и е бил важен икономически, културен и религиозен център за региона.

Близо 100 години учените спорят за местонахождението му. Градът носи името на митничния герой Херакъл. 


Археологическите разкопки на Хераклея Синтика са в подножието на Кожух планина, което показва, че географското разположение на града е било добре обмислено, разказва професор д-р Людмил Вагалински от Националния археологически институт с музей към БАН пред представители на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти.

Големината на централния площад дава информация за това колко е голям e бил градът.


Археологическите проучвания в Хераклея Синтика са разкрили останки, които са били част от обществени и административни сгради, включително гражданска палата или съдебна сграда. Тези сгради са играли важна роля в живота на древния град, тъй като са били център за управление, правораздаване и организиране на обществени дела.

Сред откритията на археолозите са 15 верижни сакрални помещения. Впечатляваща със своята прецизност е системата от отводнителни канали, като по-малките се вливат в по-голям колектор. Един от тях изглежда като строен в съвремието, продължава разказа си професор д-р Людмил Вагалински. 


В Хераклея Синтика са намерени и много надписи. Двете статуи, които бяха намерени през това лято в големия канал – Клоака максима са в процес на реставрация и се намират в музея в Петрич. Реставрацията се случва пред погледа на посетителите от Китан Китанов.

Една от редките находки в Хераклея Синтика е капител, на който изработването не е завършило. 


Разказът на археолозите е неизчерпаем. Те не са просто търсачи на ценности и предмети. Те се опитват да създадат информация, да възстановят историята, когато за нея няма достатъчно данни, казва проф. д-р Людмил Вагалински. 

Античният град Хераклея Синтика е отворен за посещения всеки ден от 09.00 до 20.00 часа.

Сандански - лечебен въздух и минерална вода в съчетание с богата история и кино

Туристическата обиколка на Епископската базилика в центъра на Сандански

Още по темата слушайте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Вместо държавата: Ученици създадоха система за управление на пътния трафик

Ученици от СУ "Любен Каравелов" в Добрич са разработили два проекта, които биха подпомогнали организирането на пътния трафик в страната и учебния процес . Проектите са представени и на Националната олимпиада по информационни технологии. Учениците, автори на проектите, са част от Робоклуб "Хелиос". Заниманията на децата от робоклуба се..

публикувано на 13.03.25 в 09:35

Колко значим е Трети март и какво е мястото му в празничния календар на българина?

Седмицата, в която отбелязваме Националния празник - с още един поглед към честването. Колко значим е Трети март и какво е мястото му в празничния календар на българина е една от темите в разговора на кореспондентката ни в Русе Ася Пенчева с д-р Искрен Великов от къщата-музей на Захари Стоянов. Известно е, че на 3 март се..

публикувано на 09.03.25 в 07:20
Националната астрономическа обсерватория Рожен

Националната астрономическа обсерватория "Рожен" ще отбележи 44-та си годишнина

На 13-ти март Националната астрономическа обсерватория "Рожен" ще отбележи своята 44-та годишнина. Официалното й откриване е на тази дата през 1981-ва година. Редовната наблюдателна дейност по научни програми започва от месец септември 1979 г. Тя е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и в този район на Югоизточна Европа...

публикувано на 09.03.25 в 05:15

Анора, Фрида, Кете, Кариния, Орин, Джойс, Марина, Вера, Ели: Осми март отвъд календара

"Анора" на Шон Бейкър бе големият победител на тазгодишните "Оскар"-и с 6 номинации и 5 награди – за оригинален сценарий, монтаж, най-добра главна женска роля, режисьор и най-добър филм. Вечерта на "Анора" - наградите "Оскар" бяха връчени за 97-и път Така започна седмицата, в чийто край отбелязваме Международния ден на жената...

публикувано на 08.03.25 в 20:25

Джазът като "кипящо гърне", Биг бендът на БНР на 65!

Трети март е не само националният празник на България, но и рождения т ден на Биг бенда на Б ългарското национално радио . През 2025-а той празнува 65 години от основаването си . В чест на оркестъра "Изотопия" представя спомени и случки, разказани от осмината му диригенти. Снимки: Биг бенд на БНР

публикувано на 04.03.25 в 15:44
Проф. Николай Овчаров

Проф. Николай Овчаров: Има сериозен проблем с организацията на културно-историческите обекти

Има сериозен проблем с организацията на всички български  културно-исторически обекти . Това каза пред БНР археологът проф. Николай Овчаров и добави: "Особено с организацията на вече направените или направени в голяма степен обекти. Често ме питат Перперикон кога ще е готов и казвам, че това ще е след някое поколение, защото това е цял град. Но..

публикувано на 03.03.25 в 17:06

НВИМ показа за първи път златния венец, дарен от Борис III при откриването на Паметника на свободата

Националният военноисторически музей за първи път показва златния венец, дарен от цар Борис III при откриването на Паметника на свободата на Шипка. Гостите на музея имат възможността да се снимат с уникалния експонат и да разгледат обновената експозиция. Златният венец на цар Борис III е поръчан специално за откриването на паметника на..

публикувано на 03.03.25 в 16:22