Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. д-р Людмил Вагалински за Хераклея Синтика

В последните месеци обектът има около 900 посетители на ден

7
Проф. д-р Людмил Вагалински
Снимка: Личен архив

Проф. д-р Людмил Вагалински е ръководител на разкопките на Хераклея Синтика от Националния археологически институт с музей към БАН.

Хераклея Синтика се намира в долината на река Струма, на около 2 км северозападно от град Рупите и на около 10 км от Петрич. Последните открития на археолозите и намирането на двете 2-метрови статуи предизвикаха огромен интерес сред туристите.

В последните месеци обектът има около 900 посетители на ден.


Археологическият обект е разположен на малък хълм в близост до река Струма, което му е давало стратегическо значение през Античността, осигурявайки достъп до водни ресурси и търговски пътища. 

Древният град е съществувал от 4 век пр.н.е. до 6 век от н.е. и е бил важен икономически, културен и религиозен център за региона.

Близо 100 години учените спорят за местонахождението му. Градът носи името на митничния герой Херакъл. 


Археологическите разкопки на Хераклея Синтика са в подножието на Кожух планина, което показва, че географското разположение на града е било добре обмислено, разказва професор д-р Людмил Вагалински от Националния археологически институт с музей към БАН пред представители на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти.

Големината на централния площад дава информация за това колко е голям e бил градът.


Археологическите проучвания в Хераклея Синтика са разкрили останки, които са били част от обществени и административни сгради, включително гражданска палата или съдебна сграда. Тези сгради са играли важна роля в живота на древния град, тъй като са били център за управление, правораздаване и организиране на обществени дела.

Сред откритията на археолозите са 15 верижни сакрални помещения. Впечатляваща със своята прецизност е системата от отводнителни канали, като по-малките се вливат в по-голям колектор. Един от тях изглежда като строен в съвремието, продължава разказа си професор д-р Людмил Вагалински. 


В Хераклея Синтика са намерени и много надписи. Двете статуи, които бяха намерени през това лято в големия канал – Клоака максима са в процес на реставрация и се намират в музея в Петрич. Реставрацията се случва пред погледа на посетителите от Китан Китанов.

Една от редките находки в Хераклея Синтика е капител, на който изработването не е завършило. 


Разказът на археолозите е неизчерпаем. Те не са просто търсачи на ценности и предмети. Те се опитват да създадат информация, да възстановят историята, когато за нея няма достатъчно данни, казва проф. д-р Людмил Вагалински. 

Античният град Хераклея Синтика е отворен за посещения всеки ден от 09.00 до 20.00 часа.

Сандански - лечебен въздух и минерална вода в съчетание с богата история и кино

Туристическата обиколка на Епископската базилика в центъра на Сандански

Още по темата слушайте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Станислава Копанкова е старшата акушерка в Неонатологията в столичната АГ болница

Старшата акушерка Станислава Копанкова обича много децата и им се радва искрено

Станислава Копанкова е старшата акушерка в Неонатологията в столичната АГ болница "Шейново". За нея грижата за бебетата и професията акушерка е една от най-хубавите. С огромна любов се грижи за новородените деца. Спонтанно решава да стане акушерка. По време на държавния стаж разбира, че неонатологията е нейната професия. "Много ми..

обновено на 29.12.24 в 07:17

Хор "Звъника" отпразнува 40 години от създаването си

В Плевен с празнични прояви и много музика в три поредни вечери отбелязаха 40 години от създаването на една от културните емблеми на града - детската хорова формация „Звъника“, създаден от Ваня Делийска, която е художествен ръководител и диригент на формацията.   Хор „Звъника“ и до момента е към Центъра за работа с деца, където подредиха..

публикувано на 29.12.24 в 06:22
акад. Христо Кючуков

Акад. Христо Кючуков: Възродителният процес да се помни, за да не се случва отново!

Навършват се 40 години от насилствената смяна на имената на мюсюлманите у нас. На днешния ден, 26 декември 1984 година при протест в село Могиляне е простреляна малката Тюркян, майката е ранена, а други двама са убити. Възпоменателен митинг край Могиляне за 40 г. от смяната на имената на българските турци       " Възродителният процес в..

публикувано на 26.12.24 в 11:43
Марияна Кърк

Да си пожелаеш за Коледа... стари фотографии

С годините изборът на коледни подаръци, особено за най-близките хора, се превръща в изпитание. 48-годишната Марияна Кърк от Ямбол сама избира своя подарък за миналата Коледа. Но какво се случва, когато желанието ѝ се сбъдва и къде я отвежда загадката от старите фотографии, попаднали в живота ѝ? Марияна Кърк отдавна живее в Лондон, където работи..

публикувано на 25.12.24 в 10:25

Балван: Истории за надеждата по Рождество

Четири момичета, жертви на насилие, посрещат Рождество Христово в кризисния център за деца, жертви на трафик и насилие във великотърновското село Балван. Най-малката е на 10 години, а най-голямата е 17-годишна. Вместо да отварят коледни подаръци под елхата в домовете си, те са под закрила и на чуждо за тях място. Имат своята Коледа,..

публикувано на 25.12.24 в 09:23
 Станислав Стоилов, Кирил Димитров, Мартин Милев и Илия Петков

Коледарска група от с. Столник, община Елин Пелин възражда българската традиция

Млади хора от село Столник, община Елин Пелин обикалят къщите в селото на Коледа.  Коледарската група е от единадесет млади момчета .  Коледарите пеят песни и правят наричания за здраве и плодородие . От читалище "Иван Вазов" в селото са им ушили носии, пояси и яморлуци. Коледарите носят и геги, на които жителите на селото..

публикувано на 25.12.24 в 07:00
Боян Минчев

Боян Минчев шекерджията - живо съкровище, вписан за нематериално културно наследство

Днешното утро ще "подсладим" с историята на един шекерджия от Габрово. Преди броени дни той беше обявен за живо човешко съкровище и вписан в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство .  Боян Минчев е на 35 години и продължава традициите на занаята, предаден му от неговия дядо. С майстора на познатите..

публикувано на 21.12.24 в 07:00