Патриарх Даниил: Безродници ли сме, та да преименуваме храма "Св. Ал. Невски"?

Илия Вълков: Ваше светейшество, първо искам да Ви благодаря за това, че ще направим този разговор. Вашите послания са много важни в смутното време, в което живеем, и смятам, че ще бъдат морален ориентир за нашите православни слушатели. Вече минаха почти 6 месеца от Вашата интронизация, какво успяхте да промените за това кратко време?

Патриарх Даниил: Църквата като богочовешки организъм съществува 2000 години. Тя има свои вътрешни правила, които с хилядолетия са показали, че дават възможност да се приспособи при всякакви условия, при всякакви политически системи, при различни отношения на управляващите. Важното е това, което с усъвършенстването, личното усъвършенстване на духовенството, да може да стигне до хората. Може би да се създадат възможности за хората, което е необходимо. В момента обществото ни се нуждае от просвета, просвета във вярата. И в това отношение, тук, в столицата, има храмове, в които от години се провеждат такива катехизаторски курсове за възрастни, неделни училища - за децата. Товаа е необходимо да се насърчи, защото има много голяма нужда. У младите хора има осъзната необходимост да участват в богослужение. Имат желанието да се научат по-пълноценно - не само като присъстват на богослужението, а и като подпомагат вярващите чрез песнопенията, чрез тяхната молитва. Да се подпомага общата църковна молитва. Също така е необходимо да се отговори на днешния човек, обременен с много проблеми, сред които най-вече отчуждеността, както и срив на доверието между хората, липсата на внимание едни към други. Затова духовенството трябва да се насърчи да познава хората от енорията. Да познава проблемите, нуждите. По този начин да се отговори на тези насъщни потребности. И отговаряйки на тези потребности, малко по малко започва да се осъществява една промяна, започва да се осъществява връзка между хората и духовника в църквата и Христос, Господ Иисус Христос преобразява живота на човек.

Илия Вълков: А как виждате ролята на Църквата в решаването на тези проблеми? Ние живеем в едно много особено общество, в което консуматорството е изведено на преден план. Това много се вижда по време на празници. Имаме различни разбирания за това кое е добро и кое е зло. Как може Църквата да помогне повече, да се отвори повече и да стигне до сърцата и умовете на православните?

Патриарх Даниил: Като последва примера на Господ Иисус Христос, който се изтощи от своето божество, смали се, сниши се, смири се, стана човек. Ние сме длъжни да смиряваме себе си и близостта до хората, това е съществено!

Илия Вълков: Вие споменахте различни инициативи, които сте предприели. От години работите за това вероучението да стане задължителен предмет в училище. Докъде стигнаха тези ваши усилия? Търсите ли вече подкрепа от други институции, с което тази Ваша дългогодишна идея да се реализира на практика?

Патриарх Даниил: Светият синод не е преставал през тези трийсет и няколко години на прехода и да настоява, и да взема необходимото участие в съвместни групи, които са за изработване на програми. Слава Богу преди няколко години се стигна до одобрение от Министерството на образованието на програма, по която да се осъществява преподаването по предмета "Религия и православие" в училищата. В момента е като свободно избираема форма - било занимание по интереси, било по някоя извънкласна форма. От голямо значение е този предмет да присъства в редовната програма, както са всички останали предмети. Защо е важно? Защото вярата дава перспектива да осмислим целия си живот. Извън Църквата никой не гледа тъй високо, не цени тъй високо човека. Господ е дал живота си, разпнал се е за нас, толко много ни цени, толко много ни обича. Въпросът е ще спечелят ли децата, или ще загубят, ако гледат човека до себе си, тъй както гледат на себе си. Можем да мислим това плюс ли ще бъде, или ще бъде минус. И това не са само думи, защото предисторията - след кръщението на нашия народ, ако видим светците на Българската православна църква какъв принос имат за това да сме, да ни има и да сме такива, каквито сме, може да се даде отговор имаме ли нужда от тези хора и днес. Имаме ли нужда от едни подражатели на свети Иван Рилски - в безкористността, в жертвоготовността. Той е посветил целия си живот в служба на Бога, на човеците. Имаме ли нужда от такива хора днес, или нямаме? И ако имаме нужда, какво правим, за да ги подготвим, да ги има тези хора? Ние не даваме възможност на децата да се запознаят с примера на свети Иван Рилски. Това ще им бъде плюс, или ще им бъде във вреда, питам аз! Необходимостта от въвеждане на този предмет  е очевидна. За съжаление все още у някои хора, някои сънародници, включително фактори в образованието, съществуват такива предразсъдъци.

Илия Вълков: Какви затруднения срещате, за да ги убедите?

Патриарх Даниил: От работата ми като Видински митрополит мога да кажа, че се среща едно нежелание у някои директори на училища. В момента, както се преподава този предмет, до голяма степен зависи от личния принос на директора, на учителя - дали ще представи този предмет, дали ще го допусне - да запознае родителите в началото на годината, че има такъв предмет, че има такъв учител, че има учебници. Просто да го представи. Някои не желаят с презумпцията, че Църквата и вярата днес нямат място в нашето общество. Имаше такива конкретни случаи при посещение в математическа гимназия и коментари, които са след публикацията, казват така: "Каква вяра и каква Църква? Тук става дума за математическа гимназия, за каква вяра става въпрос". Ето такива предразсъдъци още битуват у много хора. Резултата го виждаме, защото тази бездуховност, която цари в обществото, е продукт именно на такова мислене. 

Илия Вълков: А срещате ли поне подкрепа от страна на родителите?

Патриарх Даниил: Разбира се, има голяма подкрепа. В момента представители на различни институции, представители на различни политически партии, представители на висши учебни заведения виждат необходимостта, виждат трагичното състояние, до което материалистичният начин на живот довежда младите хора и каква безперспективност им дава за тяхното бъдеще. Те полагат усилия с много адекватна загриженост, с желанието да допринесат за въвеждането на предмета "Религия и православие" в училищата - в редовната програма.

Илия Вълков: А имате ли необходимите педагози и духовници, които да работят в тази посока? 

Патриарх Даниил: Да, ние правихме такова проучване. За начало има такива хора. Готовност има и от Педагогическия факултет, и от Богословския факултет - да създадат програми, които за 1-2 години да обучат необходимия брой преподаватели и за няколко години ще се нормализира този процес. В момента има редица желаещи, включително преподаватели и завършващи училище, които искат да обучават и да се подготвят за преподаватели по предмет "Религия и православие". Но когато няма подсигурени работни места, някак си се убива желанието да отиде да учи човек четири години в Богословски факултет и после да отиде да работи като магазинер, барман, защото държавата не е подсигурила възможност за реализация. Но когато се въведе, аз съм сигурен, че и желанието, и откликът ще бъде голям. И нещата ще си дойдат на мястото.

Илия Вълков: Ваше Светейшество, какво е отношението на Българската Православна църква към призивите за преименуване на храм-паметника "Свети Александър Невски"? Скоро той отбеляза голяма годишнина, но се чуват непрекъснато призиви, че трябва да се смени името му, както и на площада, където се намира?

Патриарх Даниил: Мисля, че става въпрос за едно голямо неразбиране. Хората, на които им се въртят такива мисли в главите, не знаят за какво става въпрос. И аз съм убеден, че това идва от нецърковни среди. Хора, които не ходят на богослужение в "Св. Ал. Невски", но, видите ли, мислят, че знаят  как трябва да се казва храмът и как трябва да се казва площадът. Само няколко факта ще спомена. От решението да се построи такъв храм, който да изрази радостта от Освобождението и да изрази благодарността за хилядите жертви - войници, които дадоха живота си за Освобождението на България. От това решение - да се построи такъв храм през 1879 година - от Учредителното събрание, до освещаването на храма през 1924 година - 45 години са минали. Призивът на Александър Батенберг е през 1881 г. да започнат да се събират средства. В тази кампания са участвали държавни институции, различни министерства, различни комисии. Целокупният народ е откликнал към това да допринесе, да дари средства за построяването на този храм. Това означава, че от 1881 г. до 1912 г., когато се построява храмът вече - това са 31 години. Минали сме през това време през различни политически трудности, противоборство между русофили и русофоби. Различни настроения и тенденции е минал политическият живот на страната, но хората, които са били натоварени с организирането и построяването на храма, са успели да осъществят това дело, минали са през толкова много трудности. И аз питам: "Ние, техните потомци, зачитаме ли волята и усилията на дарителите за този храм. Мислим ли за това? Ние какви сме? Безродници ли ще се наречем?!". Утре нашите потомци ще кажат: "Тези бяха безродници. Техните предци даваха мило и драго, направиха един храм, на който всеки българин се радва. В продължение на близо 100 години няма по-великолепен, красив храм от "Свети Александър Невски" на Балканския полуостров". И днес хора, които не познават църковния живот, да им се въртят такива мисли в главата - да променят името на храма. Такова нещо се е случило. От 1916 до към 1920 година името на храма е променено на "Св. св. Кирил и Методий", поради такива конюнктурни политически въпроси. Но още тогава хората са осъзнали грешката си и са върнали името на храма - на светеца, който е положен основния камък. С това име е осветен храмът, все едно кръщението на човека - става въпрос за тайнство, духовно раждане, в което човек получава име и някой си, който е извън Църквата, да започне да преименува този човек. При освещаването на храма той се миропомазва. Някои от Светите отци казват, че това е едно от тайнствата на Църквата. Въобще става въпрос за едно голямо неразбиране, непознаване. Друго нещо, което е, това може би ще внесе допълнително разделение в обществото, ако не дай си боже тези хора продължат да настояват. В продължение на тези 100 години от освещаването на храма, ние сме имали Втората световна война, воювали сме - тогава Русия и България са били на противоположните страни. В "Свети Александър Невски" е опелото на царя. Там след това е възстановяването на Патриаршията - 1953 г. Целокупният народ се е събирал при всякакви поводи в общонационалния живот - било да се помоли в скръб, било да благодари на Бог, да Го прослави. През всичкото това време храмът е служил да събира хората, да подкрепя хората при техните нужди. И питам на кого му идват сега такива мисли? Какво е пречило името на храма, за да върши той своята функция през всичкото това време?

Илия Вълков: Вие казахте, че идва от политически среди тази инициатива. Какво може да я мотивира?

Патриарх Даниил: Най-вероятно, понеже редица университети и театри забраниха руски творци. Църквата за това ли е?! Църквата да бъде употребена за това ли, питам аз. Да не бъде такова нещо!

Илия Вълков: Какъв е патриарх Даниил, когато е Атанас Трендафилов Николов?

Патриарх Даниил: Той не е Атанас Трендафилов Николов. Още когато приснопаметният Неврокопски митрополит Натанаил извърши пострижението в монашество, ми даде това име на Свети Даниил Стълпник. След това заведохме процедура за смяна на името и моят акт за раждане е с името Даниил. Пострижението в монашеството всъщност представлява умиране и раждане. Умира старият човек и се ражда този, който се е посветил на Бога. Какъв е? Расото не е слизало от гърба ми и в строго служебния живот, и извън този живот. Обичам, извън задълженията, да бъда сред природата.