Йозгюр Юнлюхисарчъклъ: Сътрудничеството между Русия и Турция прогресивно намалява, но няма да има раздор

"Това, което най-много печели Турция, е престиж - и в регионален, и в глобален план. Това е победата на Турция"

публикувано на 14.12.24 в 11:47 | Интервю

Снимка: БТА

Интервю на Деян Йотов с Йозгюр Юнлюхисарчъклъ в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Президентът на Турция Реджеп Ердоган спечели гражданската война в Сирия. Загубиха я руският президент Владимир Путин и Иран - поне така изглежда към момента.

Тази война винаги е била и част от битката на Ердоган за оцеляване във властта. Той инвестира в нея от самото начало, заставайки на страната на сирийската опозиция и обтягайки спорадично отношенията си и с арабските съседи на Сирия, и със съюзниците на Асад - Иран и Русия, и със Съединените щати.

Но всяка победа носи и рискове. Защото ако новата власт в Дамаск не успее да предотврати още по-голям хаос, проблемът на Сирия ще е вече проблем и на Ердоган.

Интервю с Йозгюр Юнлюхисарчъклъ - директор на офиса в Анкара на Германския фонд "Маршал"

Не бих казал, че Турция спечели гражданската война в Сирия. Сирийската опозиция го направи. Още доста фактори, освен турската подкрепа за опозицията, доведоха до новата ситуация в Сирия. Най-важното е, че използваните от режима на Асад руски контрактори и бойци на "Хизбулла" трябваше да бъдат изтеглени. Русия пренасочи ресурси към украинския театър на действия, а на "Хизбулла" се наложи да се концентрира върху Ливан. Иран пък беше вече отслабен от Израел, който бомбардира негови позиции и в Сирия.

Това доведе до драстично отслабване на режима в Дамаск. А междувременно в Идлиб "Хаят Тахрир аш Шам" подобри значително организацията и бойните си способности, включително за употребата на дронове, за което се говори, че са помогнали украинците. Видя се, че бунтовниците превъзхождаха армията на Асад - заради липса на мотивация и боен дух тя направо се разпадна.

Само допреди няколко седмици президентът Ердоган даваше публично знаци, че е готов да наруши табуто и да разговаря с Башар ал Асад заради наболелия в Турция проблем с милионите сирийски бежанци при вас. Целта беше Асад да се съгласи да преговаря с опозицията. Искрено ли беше намерението на Ердоган или просто тактически ход?

Според мен това беше реална инициатива и отхвърляйки я, Асад пропиля реален шанс да оцелее. Не зная дали "Тахрир аш Шам" са си представяли, че ще успеят да стигнат до Дамаск и да свалят режима. Едва ли някой го е очаквал, включително Турция. Всички бяха изненадани. Затова в седмиците преди това най-логичният ход беше да се търсят преговори.

Падането на Асад несъмнено е съдбовен момент за Сирия. Тепърва ще става ясно за добро или за лошо. Но при всички положения печели ли Турция от това? Проблемът й с бежанците върви към решаване. С кюрдските сили обаче, които свързва с ПКК, нещата не стоят така...

Това е като игра на музикални столове, но музиката още не е спряла и не знаем какъв ще е точно резултатът - кой печели и кой губи. Това не беше точно революцията, която си представяше Турция, защото и за нея "Тахрир аш Шам" е терористична организация. Макар че този статут най-вероятно ще бъде отменен сега. Но тази групировка не е свързана с Турция, както Сирийската национална армия.

А за кюрдските Отряди за народна самоотбрана, които споменахте, не е ясно дали ще продължат да имат териториален контрол в Сирия. Натискът върху тях ще се усили - и от Турция, и от "Тахрир аш Шам" - за да се запази териториалната цялост на Сирия. А и новата администрация на Тръмп може да реши, че кюрдите не са им ценни вече.

Но това, което най-много печели Турция, е престиж - и в регионален, и в глобален план. Това е победата на Турция. Конкурентът ѝ Иран вече не е в Сирия - сухопътният му достъп до Ливан е прекъснат. Поражението за Техеран вероятно ще отслаби връзките му с другите негови съюзници в региона. И това ще е от полза за Анкара.

Междувременно може да се окаже и невъзможно за Русия да продължи военноморското и военновъздушното си присъствие в базите Тартус и Хмеймим. Ако това стане, Русия ще загуби статута си на сила в Близкия изток, а може би и в Африка. И това също ще е от полза за Турция.

Доста деликатен е балансът в тройката Русия-Иран-Турция - исторически геополитически конкуренти, а понякога и врагове. Дали събитията в Сирия няма да доведат до рязка промяна в отношенията помежду им?

Една от особеностите на отношенията между Турция и Русия е, че след всеки сблъсък на интересите им, те винаги се сдобряват. Спомнете си какво стана в Либия - Москва и Анкара подкрепиха противоположните страни във войната там след падането на Кадафи, която стигна до патова ситуация. Но все пак продължиха да си сътрудничат. Също както и след като в Южен Кавказ подкрепяният от Турция Азербайджан победи обвързаната с Русия Армения за Нагорни Карабах.

В интерес на истината сътрудничеството между Русия и Турция прогресивно намалява. Москва със сигурност е недоволна от ролята, която изигра Анкара за събитията в Сирия. Но не смятам, че ще има раздор.

За Иран какво ще кажете? Не трябва ли Турция да се притеснява от враждебност от негова страна?

Иран е доста отслабен. Много проблеми му се натрупаха за решаване и не е в състояние да влиза в конфликт с Турция. В Техеран няма как да се радват, че Анкара увеличава влиянието си в Южен Кавказ и в Ирак, но не могат да направят нищо, за да попречат.

През първия си президентски мандат Доналд Тръмп наложи за кратко санкции на Турция заради операцията й срещу кюрдите в Сирия, след като беше обявил, че изтегля американския контингент от там. Ако Тръмп сега пак реши да заповяда изтегляне и, както споменахте, изостави кюрдските отряди там, кой ще държи под контрол остатъците от "Ислямска държава"? Ще се наеме ли Турция с това?

Първият мандат на Тръмп беше доста хаотичен. Тогава той все още не контролираше Републиканската партия, както сега. А също и бюрокрацията във Вашингтон. В случая със Сирия например той се опита два пъти да изтегли американските военни, но Пентагонът все намираше причини те да останат. Това, според мен, няма да се повтори сега.

А за "Ислямска държава" - Турция разбира се ще подкрепя новия сирийски режим, но едва ли ще се намеси там директно. Правилният подход е да се помогне за укрепването на новия държавен апарат в Сирия, за да се запази териториалната ѝ цялост. С "Ислямска държава" ще трябва да се справя новата власт в Дамаск.

Ако не заради успешното препозициониране на регионалната шахматна дъска, рейтингът на президента Ердоган би трябвало да скочи отново заради перспективата Турция да се освободи от бежанците. Това отдавна вече е приоритетна вътрешнополитическа тема. Забелязва ли се вече бежански отлив от Турция?

Процесът ще е постепенен. Някои от сирийците наистина вече започнаха да се връщат в родината си. Но те са изключително малко като се вземе предвид, че общият брой на бежанците от Сирия в Турция надхвърля 4 милиона. Голямото завръщане ще започне с началото на възстановяването на жилища и инфраструктура, което ще даде шанс на хората да си намерят препитание.

По публикацията работи: Анастасия Крушева