Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Масово 3-годишни деца не говорят при норма година-година и половина, алармира специалистът

Логопед: Електронно устройство преди 4 години - не! Пораженията са големи

Половината деца, диагностицирани със СОП, всъщност са екранни деца, които не са се развивали адекватно, смята Ива Александрова

| Интервю
Снимка: Pixabay
Чуй новината! Чуй новината:

Родителите да не дават електронни устройства на децата си преди да навършат 4 години и да имат поне 1000 думи в речника си.

Това апелира логопедът Ива Александрова, специалист по ранно детско развитие.

"Стават все повече децата, които не могат да се хранят самостоятелно на 3-4 години, не могат да дъвчат, не могат да говорят, не могат да играят – дейност, която е толкова естествена за всяко дете", обяснява тя в интервю за БНР.

Родителите на 3-4 годишни деца, които не проявяват интерес към това да играят с друго дете, трябва да потърсят помощ. Единственият период, в който здраво развиващо се дете не играе с друго дете, застанало до него, е между 2 и 2 и половина години, казва специалистът.

"Детската социализация започва много рано – първо в семейството: да свикнем, че мама излиза и се връща, татко излиза и се връща. На 2-годишна възраст децата са изключително интересни за наблюдение. На детска площадка ще видите, че те играят на едно и също нещо, седнали са едно до друго, но не играят заедно."

Социализацията продължава до 18-20-годишна възраст. Ако обаче ни липсва основата, има ли какво да надграждаме, пита Александрова.

Най-бързо електронното устройство влиза в живота на детето, ако то има проблем с храненето, отчита логопедът. По думите ѝ, преходният период – от кърма към пюре и дъвчене, е труден за децата и масово устройства се дават именно на половингодишна възраст, когато детето се захранва.

"На българските родители първата им мисия е детето да е нахранено. Може би от балканското ни ДНК, но детето трябва да яде. За да го направят, те слагат телефон. Детето застава като зомби и отваря уста."

Снимка: Pixabay

Друг проблем е огромната преумора на родителите, подчертава Ива Александрова.

"Първите 3 години да се гледа малко дете е изключително трудно занимание. Ако не се споделя тази отговорност, родителите толкова бързо влизат в състояние на бърнаут, че просто искат 10 минути никой да не хленчи около тях. Разбираемо е защо подават устройства в този момент."

Освен това, родителите не знаят с какво да занимават бебето и прибягват към чуждоезични програми – игри и занимания за други националности, посочва Александрова. Тя ги съветва вместо това да им четат книжки на български език.

Устройството замества родителя, замества човешкия контакт. А всички тези игри и занимания са така създадени, че да те "закачат" и това ги прави трудни за отказване, допълва логопедът.

"Пораженията са страшно големи и стават все повече. Това, което масово се вижда в начална училищна възраст – не могат да държат химикалка, не могат да пишат, да говорят, да се изразяват. Ние търсим първопричината в рамките на първата година."

Масово 3-годишни деца не говорят при норма година-година и половина. Изоставането в езиковото развитие с две години изключително трудно се наваксва, предупреждава специалистът.

Ако направим проучване, ще видим, че половината деца, диагностицирани със специални потребности, всъщност са екранни деца, които не са се развивали адекватно, коментира Ива Александрова в предаването "Хоризонт до обед".

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Внос на дървесина? Алармират за криза в горския сектор

Какво се случва в горския сектор и защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? За криза в горския сектор и пазара на дървесина алармират за пореден път дърводобивни и дървопреработвателни фирми от Югозапада. Те изпратиха писмо до премиера и министъра на земеделието и храните, в което настояват за спешна..

публикувано на 05.02.25 в 09:20

Страх на Санторини: Чакат по-силен трус, не изключват цунами

"Имах намерение да се евакуирам, но не можах да намеря билети. Днес няма фериботи, защото времето е много лошо – 7-8 бала вълнение. Положението е много сложно. Хората са много стресирани, уплашени . От 03.00 часа съм в колата, няма спане", разказа сънародникът ни Иван Димитров, който все още се намира на Санторини. В предаването "Преди..

публикувано на 05.02.25 в 08:59

Проф. Янко Герджиков: Трусовете са плитки, България е далече от Санторини

България е много далече от Санторини и за нас не е сеизмичен източник. Не е дълбок източник, какъвто е Вранча. Тук става дума за дълбочина на 10 км. и трусовете имат локално влияние. Дълбоките от типа Вранча, Хималаите, около Япония и Чили - те могат да причинят явления в широк диапазон. В Санторини са плитки събития.  Това коментира..

публикувано на 04.02.25 в 14:07

Основна част от раковите заболявания не се дължат на наследствени фактори. Важен е скринингът!

Диагностицираме все по-млади жени с рак на гърдата в късен стадий . Това съобщи в подкаста на БНР "В центъра на системата" д-р Ваня Митова , началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по онкология "Проф. Иван Черноземски". Цялото интервю на Гергана Хрисчева с д-р Ваня Митова може да чуете в подкаста на..

публикувано на 04.02.25 в 11:04
Желяз Турлаков

Желяз Турлаков: Фентанил може да бъде поръчан през интернет така, както си поръчвате пица

Фентанил може да бъде поръчан през интернет така, както си поръчвате пица. Това обясни пред БНР психотерапевтът Желяз Турлаков. "Използва се при примесите на новите вещества. Идва основно от Китай".  Турлаков посочи, че приветства инициативата на Доналд Тръмп за налагане на тежки мита на Мексико, Канада и Китай заради трафика на фентанил...

публикувано на 04.02.25 в 09:49

Защо държавата да (не) финансира обучение на българи зад граница?

Има ли шанс българи да получат държавно финансиране за обучение в чужбина? Темата повдига 12-окласникът от Софийската математическа гимназия Борис Михов, носител и на отличието "Джон Атанасов", който не крие недоволството си от липсата на възможност държавата да помогне с финансиране, за да отиде той като студент в чужбина...

публикувано на 03.02.25 в 11:07
Доц. Лазаров, проф. Захариев и доц. Михов

Уволнени университетски преподаватели създадоха сдружение за академична етика

Университетски преподаватели, които са дисциплинарно уволнени от Великотърновския университет, Стопанската академия в Свищов и Тракийския университет в Стара Загора, създадоха сдружение за академична етика и реформи във висшето образование . Те не търсят лично възмездие, а настояват за законодателни промени и търсят срещи със Съвета на..

публикувано на 03.02.25 в 08:55