Българските фирми от отбранителната индустрия настояват за по-добро сътрудничество с институциите у нас

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Добромир Видев за предаването ''Хоризонт за вас''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ако отворите Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г. – документ, приет преди около две години, съвсем ясно ще прочетете, че в проектите за между 6 и 9 милиарда лева, които трябва да се реализират, приоритетно ще участва българската отбранителна промишленост.

Ще прочетете също, че "създаването на национални способности е от стратегическо значение и за развитието на бизнес средата в България", както и че включването на индустриалното сътрудничество е "с оглед нивото на развитие на индустриалните възможностите на компаниите от българската отбранителна индустрия". 

От МС обаче още не са публикували, а и надали ще го направят заради естеството на данните, одобрения тази седмица отчет за изпълнение на Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г. По тази причина само по реакцията на отбранителните компании у нас може да съдим дали действително има сътрудничество с българските фирми от отбранителния сектор.

"Ако един човек от Министерството на иновациите знае какво прави българската отбранителна индустрия, ще се обеся ей тук", гневи се Петър Георгиев от Сдружението на отбранителната индустрия. 

И прави проста сметка. От продадената през 2023 г. продукция на стойност малко над 4,2 млрд. лева извън България, МО е направило поръчки за 50-100 млн. лева. Той допълва, че 16-те фирми в отбранителния сектор у нас могат да бъдат доста близо до нуждите на военните.

"30 години правим военна индустрия в България. Ние сме една от петте фирми в нашата област в света. Едно изделие няма в нашата армия! И ще създаваме тук иновационен център!", допълва Георгиев.

Може би ни трябва по-добра координация, казва полк. доц. Борислав Генов от Института по отбрана "Цветан Лазаров".

Подчинената сега на МО структура ще става част от бъдещия Център за иновации в отбраната, каза премиерът Росен Желязков пред ЕК, представяйки планове, с които да привлече част от обещаните близо 800 млрд. евро инвестиции в превъоръжаване на континента. 

"Трябва ни национален фокус. България да си определи ясни приоритети. Да погледнем какви традиции имаме по отношение на индустрията в отбраната. Оценявам високо инициативата за този иновационен център. Дано успеем да го напълним със съдържание", обясни доц. Борислав Генов от Института по отбрана. 

"Дейностите на Европейската агенция по отбрана допълват тези на НАТО. По своя си начин принадлежим към 27-те министерства на отбраната на Европейския съюз. Ние сме и корпоративна платформа. Агенцията вече работи интензивно, за да отговори на нуждите на държавите членки. С подписаното и от България намерение за участие в Интегрираната противоракетна отбрана и боеприпасите. Има решение, че най-спешно трябва да се инвестира в боеприпаси, ракети, артилерийски системи, дронове, системи за борба с дронове, но също така и в изкуствен интелект, квантови технологии и военна мобилност. Справянето с неотложните проблеми не трябва да става за сметка на стартирането на нови проекти за доставяне на ново въоръжение, нови изследвания и технологии в областта на отбраната".

Редица държави в Европа обявиха или вече направиха стъпки към собствена индустрия. Германия промени конституцията си, като премахна законовата спирачка, която слагаше строги ограничения върху държавните разходи за отбрана, гражданската защита, разузнаването и киберсигурността.

Френската публична инвестиционна банка създаде Фонд за проекти в отбраната на стойност 450 млн. евро. В този фонд ще може да участват и френските граждани, ако искат да инвестират. Отделно, френски държавни и частни инвеститори ще събират капитал до 5 млрд. евро в подкрепа на отбранителния сектор.

В Норвегия е напът е да падне забраната върху т.нар. "Суверенен фонд" - за да придобива дялове в компании, които произвеждат критични компоненти за ядрени оръжия, както и да инвестира във фирми, които участват в производството на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини. Фондът е на стойност 1,8 трлн. долара и е най-големият в света.

Гърция планира да отпусне 25 млрд. евро като част от 12-годишна стратегия за отбраната.

Румъния ще следва план за въоръжаване, който да позволи в страна да се произвежда колкото се може повече оборудване.

Хърватия разработва проекти за производство на боеприпаси с малък и голям калибър.

У нас на форума с оръжейниците Министерството на отбраната за първи път заговори за предприемане на действия за изработване на стратегия за българската отбранителна индустрия. А председателят на Комисията по отбрана Христо Гаджев с нетърпение очаква да прочете анализа за изпълнението на инвестиционната програма до 2032 г.

"Да е ясно как вървим и дали трябва да се добави нещо. Развитието на технологиите вече не е в рамките на десетилетие, а в рамките на година може да се промени коренно начинът на ползване на технологии. Трябва да сме в крачка. Има какво да направим, но работата с Министерството на отбраната е ключова". 

И държавата, и ЕС, трябва да правят прозрачни процедури за конкуренция в сектора. Така че най-работещите, а не най-големите да побеждават. Пожеланието идва от представители на IT бизнеса - друг сектор, който е добре развит у нас.

И като външни наблюдатели, а и като бъдещи участници във високотехнологичната война те казват, че признаването, че има проблем, е първата стъпка към разрешаването му. А начини, стана ясно в новата политика за сигурност на ЕС, има.