Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Инж. Зеки Малунски: Програмистът е творец, който създава програми, улесняващи живота на хората

БНР Новини
Снимка: личен архив

На 4 октомври 1903 година е роден Джон Атанасов. Причината в България да отбелязваме деня на информационното общество и празника на българския програмист и да поканим за коментар инж. Зеки Малунски, работещ в сферата на компютърната сигурност и същевременно хоноруван асистент по програмни езици и бази данни в Техническия университет в София. Програмист означава създател на компютърни програми, за което се изисква човек да притежава талант, креативност, 100-процентова съсредоточеност и да обръща внимание на всеки детайл и разбира се отговорност, тъй като всичко трябва да бъде пресметнато, подредено и изчислено.
Проучване на HackerRank представя по различни критерии 100-те държави с най-добри програмисти. В топ десет попадат държави само от Европа и Азия, като на първо място е Китай, а България е на 12-то място. Но това е подредбата по всички критерии. Това, с което може да се похвалим, че по критерия език за програмиране, в езика Java, който води всички класации за най-популярен език за програмиране, България е на трето място в класацията. Т.е. ние имаме едни от най-добри Java програмисти.

Зеки Малунски коментира, че за съжаление имаме доста български програмисти, които се реализират в чужбина. Аз самият имам много приятели и познати, които се реализират в чужбина. Те отиват да работят в големите компании, защото един програмист обича предизвикателствата или в страните, където заплащането е по-голямо. Хубавото е, че напоследък все повече и повече намалява тенденцията на реализация на програмистите ни в чужбина – те се реализират тук – от една страна в българските компании, които пишат основно софтуер за държавната администрация и големите институции в страната, а от друга в чуждестранни фирми, който имат офиси в България. И това е така не само защото данъците, заплатите и стандарта на живот тук са по-ниски, а най-вече защото имаме много добри програмисти.

У нас средната заплата на програмиста е около 3000 лева, а изпълнителните директори и управители в бранша взимат по 7 – 8000 лева, дори достигат до 15000 лева в най-големите компании. Интересна е една статистика на компанията PayScale и Международния валутен фонд, според която българските програмисти са на четвърто място в света по заплащане. България изпреварва някои страни от Европа като Португалия, където заплатата е 1000 евро, конкурираме се с Гърция, Италия и Испания, където заплата е 2000 – 2500 евро. А най-високо е заплащането в Канада, САЩ и северните страни от Европа.
На въпроса какво прави българското правителство за ИТ специалистите и програмистите в България Зеки Малунски отговори: Не бих искал да коментирам цялата картина, за това което прави правителството за развитието на IT бранша в България, като чужди инвестиции, стимулиране на IT бизнеса, образованието на IT специалистите и т.н. тъй като това не е моята област и не бих бил изчерпателен. Но бих искал да засегна един проблем, който макар да е една част от пъзела, който за някого може да изглежда малък всъщност е съществено важен за страната ни, а това е привличането на подготвени и добри IT специалисти в Държавната администрация и заплатите им. Тук правителството има какво да направи и то трябва да го направи много скоро, защото тази промяна е закъсняла с повече от 15 години. В началото на това лято вицепримиера Румяна Бъчварова предложи законови промени, с които въвежда четири нови длъжности в класификатора на държавната администрация за IT специалистите. За тях се предвижда заплащане между 1300 и 2100 лв. В сравнение с частния сектор, това все още не е напълно конкурентно, но е една добра крачка и трябва да се работи още в тази посока, защото все повече намалява броя на хората, които работят за каузата и за това да се чувстват полезни на обществото и държавата ни.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Анелия Торошанова и д-р Орлин Колев

За конституционните реформи и предизвиканата от тях криза

За конституционните реформи и предизвиканата от тях криза в "Нашият ден" разговаряме с д-р Орлин Колев , експерт по конституционно право и преподавател в ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски". В последно време българското общество стана свидетел на редица спорни моменти, свързани със съставянето на служебно правителство. По думите на д-р Колев..

публикувано на 02.09.24 в 09:42
Изцелението на бесноватия

За фалшивата вяра и за суеверията в Църквата

Излекуването на бесноватия момък от евангелското че­тиво за днешната 10-а неделя след Петдесетница става по молба на баща му. Чудното излекуване на бесноватото момче прави силно впечатление на всички присъстващи. Христовите ученици, помолени от бащата да помогнат на сина му, не успяват да го сторят. На въпроса им: "Защо не можахме ние да го..

публикувано на 01.09.24 в 09:15
Росица Банова

Избрано: Росица Банова – китайски ученици, български корени и световни успехи

През месец август, предаването "Нашият ден" предоставя възможност на своите слушатели да си припомнят някои от най-запомнящите се интервюта, излъчени през годината. Сред тях се отличава разговорът със световноизвестната пианистка Росица Банова. В това специално интервю, Банова разкрива детайли от своята житейска и професионална история, представяйки..

публикувано на 30.08.24 в 12:04

Миграция на душата: Защо Ейми Ан Сабела избра живота в България пред този в САЩ?

В рубриката "Мигранти с таланти" днес ви разказваме историята на Ейми Ан Сабела  – американка от Ню Йорк, която мечтае да стане българска баба. Родена и израснала в Ню Йорк, Ейми Ан Сабела прекарва голяма част от живота си там, но събитията на 11-и септември я принуждават да преосмисли приоритетите си в живота. "Разбрах, че животът може да се промени..

обновено на 30.08.24 в 11:45

Светлозар Желев: "Аполония" е светлина, тя е фар в тъмнината

През 2024 година се отбелязват 40 години от началото на празниците на изкуствата "Аполония", които за първи път се състояха през 1984 година в живописния град Созопол. Фестивалът, създаден с цел да покаже постиженията на българските творци и да подкрепи новите идеи и експериментални проекти в различни изкуства, се е утвърдил като значимо културно..

публикувано на 30.08.24 в 09:02